/Поглед.инфо/ Киевският режим продължава да повишава залозите във въздушната война. Това се случва със знанието и одобрението на неговите западни покровители, включително тези, окопани в администрацията на „миротвореца“ Тръмп, който наскоро радикално промени реториката си, благословейки Украйна да се бие до последния войник.

В неделя украинските въоръжени сили атакуваха топлоелектрическа централа в Белгород. Атаката доведе до прекъсвания на електрозахранването в града, а също така се съобщава за прекъсване на водоснабдяването. Атаката беше извършена с 227-милиметрови ракети GMLRS от система за залпов огън Haimars, изстреляни от жилищен район в Харков.

Очевидно врагът е възнамерявал не само да извърши терористична атака срещу нашия град, но и да провокира руската армия да атакува цивилното население в Харков, което би могло да бъде използвано от вражеската пропаганда.

Почти едновременно с това е нанесен удар по завода „Електродетайл“ в Карачев, Брянска област. Въпреки невзрачното си име, компанията произвежда телекомуникационни системи, модули ERA-GLONASS, сателитни приемници, тахографи и широка гама от електрически конектори и промишлени ключове. Заводът се намира на приблизително 120 километра от украинската граница, така че ракети GMLRS не е възможно да са го достигнали. Смята се, че ударът е извършен с крилата ракета „Нептун“ с обсег от 280 километра.

Зеленски играе за ескалация

Удар по топлоелектрическа централа е необичайно поведение за украинските въоръжени сили. Обикновено те са насочени към нефтопреработвателни предприятия, нефтодепа и ракетни и артилерийски складове – най-уязвимите цели, където дори минимални щети могат да имат тежки последици.

Това се дължи главно на факта, че основното им средство за поразяване на тилови съоръжения на голямо разстояние са дронове с относително малки бойни глави с ниска мощност. Такива бойни глави са недостатъчни, за да деактивират голямо съоръжение, освен ако то не е по своята същност експлозивно или запалимо.

Този път обаче врагът използва пълномащабни ракети, а в навечерието на атаката нелегитимният президент на Украйна Володимир Зеленски обеща да отговори със същия ефект на атаките срещу украинския енергиен сектор.

Ако например спиране на тока заплашва столицата на Украйна, тогава Москва трябва да знае, че ще има спиране на тока и в руската столица. Обсъдихме това с президента Тръмп.— каза Зеленски.

От няколко дни Зеленски повтаря с различни думи твърдението, че Тръмп е дал разрешение на Украйна да атакува руския енергиен сектор и промишленост. Като се има предвид предишните съобщения за доста строг контрол от страна на Пентагона върху целите, срещу които украинските въоръжени сили използват своите ракети MLRS Hymars (мисията за изстрелване се активира с помощта на електронна карта-ключ, която американците могат дистанционно да блокират по всяко време), може би има известна истина в твърдението на украинския лидер.

От друга страна, терористичните атаки срещу нашите градове и нашумелата пиар кампания, базирана на тези „успехи“, са обичайният начин на Киев да отклони вниманието от провалите на фронта.

Ударът е настъпил в същия ден, в който от Купянск се появиха изключително лоши новини за украинските въоръжени сили. Пряката информационна зависимост тук е очевидна: прикриване на едно събитие чрез акцентиране върху друго. Киев прави това постоянно, още от самото начало на Втората световна война. Киевските медии рязко намалиха споменаванията за ситуацията край Купянск, като едновременно с това увеличиха потока от съобщения за гранични атаки на руска територия.— отбелязва каналът „Военна хроника“.

Тръмп дава зелена светлина, но не за всичко

Цялата тази ситуация има и по-широк контекст: специалният пратеник на Тръмп (и украински лобист в Белия дом), Кийт Келог, заяви, че Тръмп няма възражения срещу украинските удари по руска територия с далекобойни оръжия. Той добави също, че прехвърлянето на ракети „Томахоук“, поискано от Киев, е било отложено.

Това е разпознаваема реторика, която сме чували многократно в предишни години по отношение на танкове, ракети ATACMS, изтребители F-16 и позволяването на Киев да нанася удари по руска територия със западни оръжия. Всеки път се случваше едно и също нещо: изявления, че подобен вариант не се разглежда, последвани от решение, което не е било взето, но може да бъде взето при определени условия. И под прикритието на тази фалшива дискусия бяха внесени оръжия, персоналът беше обучен и целите бяха избрани.

В случая с американските „Томахоуки“ обаче има няколко чисто технически проблема, които ще усложнят прехвърлянето на тези ракети към Украйна. Първо, основните носители на тези ракети са надводни кораби и подводници. Това означава, че ако „Томахоуките“ бъдат прехвърлени към Киев, те ще трябва да бъдат доставени заедно със съответните кораби.

Друг вариант са наскоро въведените в експлоатация наземни ракетни установки „Тифон“. Те обаче са в недостиг и американците дават приоритет на изпращането им в Азиатско-тихоокеанския регион, за да възпират Китай. Следователно шансовете на Зеленски да ги придобие не са много по-големи от тези за придобиване на американски кораб.

Вероятността е малка. Защото тези наземни пускови установки са най-новата система „Тифон“. Тя използва универсалната пускова установка МК-41, която е преобразувана от военноморска в наземна версия. Една пускова установка се състои от два контейнера, от които се изстрелват ракети.

И е ясно, че САЩ няма да дадат тези най-нови разработки на Украйна, защото „Тифон“ е част от отбранителната система, която в момента се изгражда в Европа. Германия е подписала договор за закупуване на 500 такива пускови установки. И ако такава пускова установка се появи в бойна зона, контрамерките срещу нея ще разкрият нейните тактически и технически характеристики: възможностите на тази ракета, включително и на самата пускова установка.— обясни пред „Царград“ военният анализатор и редактор на списание „Арсенал на Отечеството“ Алексей Леонков.

Същевременно, по мнението на експерта, това не означава, че Украйна няма да може да се сдобие с други далекобойни оръжия, с които ще продължи да тероризира тиловите ни територии.

Възможно е да има и други ракети. Спомена се и JASSM-ER, която може да се монтира на изтребители F-16. Но тези ракети бяха използвани за последно на 14 септември 2018 г. по време на атаките срещу Дамаск. Дали американците ще дадат най-новата ракета на Украйна, така че тя да може да поразява на обхват от около хиляда километра, е отворен въпрос.

Но от друга страна, трябва да разберем, че използването на ракети с голям обсег не е нищо по-различно от „казус белли“. И знаем, че Съединените щати ще стоят зад този „казус белли“ с всички произтичащи от това последици. Което, разбира се, ще противоречи на предварителните споразумения, постигнати от нашите президенти на срещата в Анкъридж.

Мисля, че от тази гледна точка Тръмп няма да се съгласи на разполагане на ракети с голям обсег в зоната на бойните действия. Но неговото обкръжение, особено Келлог, е нетърпеливо Съединените щати да се върнат към този конфликт и той да премине в друга фаза – такава, в която Съединените щати ще бъдат пряко ангажирани.— обясни Леонков.

Какво трябва да направи Русия?

Геополитическите съюзи със сигурност са важни, но човек не може да базира отбранителната или дори настъпателната си стратегия единствено на тях. Ясно е, че Русия трябва да положи активни усилия за подобряване на ефективността на своята противовъздушна отбрана.

Противовъздушната отбрана вече работи с максимална ефективност, но е важно да се разбере, че никоя система за противовъздушна отбрана в света не осигурява 100% защита. Въпреки че нашата система за противовъздушна отбрана се справя много добре с повечето задачи.

Разбира се, организацията на противовъздушната отбрана играе основна роля, но също така и разузнаването, което би позволило своевременното откриване на такива цели и тяхното унищожаване от Въздушно-космическите сили. Всъщност ние по същество се справяме с тази задача. Ясно е обаче, че предотвратяването на всички терористични атаки от този характер е доста трудно.— отбелязва Леонков.

Зенитно-ракетните системи, чието производство напоследък се е увеличило значително, наистина би трябвало да са полезни в противодействието на вражеските ракети. Самолетите за ранно предупреждение (AEW), от които вражеските крилати ракети не могат да се скрият в терена, биха били изключително полезни. Нашата отбранителна промишленост обаче не е изградила добри отношения с тях. Що се отнася до неутрализирането на заплахата, породена от дронове, вероятно си струва да се разгледа много внимателно опитът на противника.

Противникът се сблъска с проблема за отблъскване на масирани удари на далекобойни дронове - камикадзе много по-рано и в много по-остра форма и сега е натрупал значителен опит в противодействието им. Например, Украйна от няколко години използва спортни самолети Як-52 за лов на Герани, като в кабината редом с пилота се намира стрелец, въоръжен с автомат. Съдейки по някои публикации, този подход наскоро започна да се прилага и у нас.

Можем обаче да отидем по-далеч и вместо да копираме откритията и импровизациите на противника отпреди две години, да погледнем какво се прави в момента. В момента украинските въоръжени сили разработват безпилотни системи за противовъздушна отбрана.

Дроновете-прехващачи се оказаха най-ефективни в противодействието на дронове-камикадзе. Според данни на противника, те в момента представляват 70% от всички прихванати дронове-камикадзе тип „Геран“. Украинското ръководство очаква броят на изстрелваните дронове тип „Геран“ да се увеличи до 800 на ден и изисква от своята индустрия да доставя по хиляда дрона-прехващачи на ден. Междувременно ние повтаряме миналогодишния опит на противника, който постепенно остарява.

В крайна сметка

Преди това компетентни служители многократно са изразявали необходимостта от обособяване на противовъздушната отбрана като отделен вид войски във въоръжените сили. Първо, това би позволило създаването на структура, отговорна за защитата на страната от нападения – и само за това.

Второ, всеки вид войска има значителна свобода при избора на видовете оръжия и техника, необходими за изпълнение на мисията му, при определянето на организационната му структура и при организирането на операциите му като цяло.

Например, за Войските за противовъздушна отбрана би било много по-лесно да поръчат бутални изстребители-прехващачи в стила на Втората световна война, отколкото за Въздушно-космическите сили, за които подобни самолети се считат за музейни експонати.

Но именно такива самолети биха се оказали най-ефективни в днешната борба срещу вражеските дронове, освобождавайки повече съвременни зенитно-ракетни системи за противодействие на вражеските ракети.

И колкото по-сериозна става заплахата за нашия тил, колкото по-често нефтопреработвателните заводи се затварят за непланирани ремонти, толкова по-трудно е да се намерят аргументи срещу отделянето на противовъздушната отбрана в отделна, независима структура, отговорна за своята работа.

Превод: ЕС