/Поглед.инфо/ САЩ се готвят за тежки преговори с Китай, опитвайки се да принудят Пекин да замени руския петрол с американски. В анализ за "Взгляд" Олга Самофалова разкрива защо този натиск, проработил частично при Индия, е обречен на провал при Китай, превърнал руските ресурси в своя стратегическа застраховка.

Подготовката на Вашингтон за енергиен натиск върху Пекин

Съединените щати се подготвят за изключително сложни и напрегнати преговори с Китайската народна република, като основната цел е да се ограничи вносът на руски петрол в Китай. Според информация, разпространена от Wall Street Journal, Вашингтон възнамерява да използва целия си дипломатически и икономически арсенал, за да принуди Пекин да пренасочи енергийните си покупки от Москва към Америка. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент планира да постави този въпрос на преден план още в средата на март по време на ключова среща с китайския си колега в Париж.

Тази среща не е изолирано събитие, а внимателно планирана стъпка, която трябва да подготви почвата за голямата среща на върха през април между американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин. Стратегията на Белия дом е ясна: да превърне енергийната зависимост на Китай в разменна монета. Въпреки това, анализаторите на Поглед.инфо посочват, че този подход изпуска от поглед фундаментални разлики в геополитическото позициониране на Китай спрямо други държави, които вече са се поддали на подобен натиск.

Индийският прецедент и неговата неприложимост в Китай

Вашингтон вече постигна известен успех по подобна схема с Индия. Делхи се съгласи стриктно да спазва американските условия за ограничаване на покупките на руски петрол в замяна на облекчения и освобождаване от тежки мита. Това обаче създаде илюзията в американската администрация, че същият модел може да бъде приложен механично и спрямо Китай. Реалността обаче е коренно различна.

Китай не е Индия нито по отношение на икономическата си мощ, нито по отношение на стратегическата си визия за суверенитет. Пекин разглежда руските въглеводороди не просто като по-евтина суровина, а като критичен елемент от своята енергийна сигурност, който е защитен от американско влияние. Въпросът, който стои пред международните наблюдатели, е дали Вашингтон изобщо има инструменти, с които да упражни реален натиск върху Пекин, без да предизвика разрушителна верижна реакция за собствената си икономика.

Липсата на равностойна размяна: Технологичният възел

Основният проблем в предстоящите преговори е, че Съединените щати просто не могат да предложат на Китай нищо толкова ценно, че да оправдае отказа от руската енергийна архитектура. Игор Юшков, експерт във Фонда за национална енергийна сигурност и Финансовия университет към правителството на Руската федерация, подчертава този фундаментален разрив. Пекин се стреми към свободен достъп до най-съвременните американски технологии и микрочипове – жизненоважни за неговото бъдещо развитие и технологично превъзходство.

От своя страна, САЩ разглеждат технологичното сдържане на Китай като своя основна стратегическа цел. За Вашингтон е много по-важно да попречи на Китай да копира и развива върхови технологии, отколкото да осигури пазар за своите въглеводороди. Тъй като САЩ не са готови да отстъпят по въпроса за чиповете и изкуствения интелект, те не разполагат с „морков“, който да привлече Китай. Компромиси по незначителни детайли, като намаляване на тарифите за определени потребителски стоки, са крайно недостатъчни, за да накарат Си Дзинпин да жертва енергийната сигурност на страната си.

Провалът на тарифното изнудване и отслабването на американското влияние

Предишните опити на администрацията на Тръмп да наложи високи тарифи върху китайски стоки не доведоха до очакваната капитулация на Пекин. Напротив, те провокираха мощни ответни мерки, включително ограничаване на доставките на редкоземни метали за САЩ – ход, който удари болезнено американската високотехнологична индустрия и отбрана. В крайна сметка Вашингтон беше принуден да смекчи тона си.

Освен това, позициите на САЩ бяха сериозно разклатени от решение на американски съд, който обяви предишните тарифи на Тръмп за незаконни. Това отнема от Вашингтон един от основните му инструменти за икономическо „изнудване“. Анализаторите, включително Николай Дудченко от FG Finam, са категорични: вероятността Китай да намали покупките на руски петрол по чисто политически причини е практически нулева. В контекста на агресивните опити на САЩ да установят контрол над глобалните енергийни потоци, за Пекин е стратегически безумно да се откаже от единствения голям доставчик, който е извън контрола на американските военноморски сили.

Енергийната устойчивост на Китай в условия на глобален хаос

Настоящата ситуация в Близкия изток подчертава уязвимостта на държавите, разчитащи на петрол, преминаващ през Ормузкия проток. САЩ на практика са застрашили близо половината от китайския внос на петрол чрез санкциите срещу Иран и Венецуела (които формират около 17% от вноса на КНР) и чрез нестабилността в региона, през който минават други 33% от доставките.

Въпреки този натиск, Китай демонстрира поразителна устойчивост. Докато европейските пазари се тресат от всяко напрежение в Близкия изток, китайските пазари остават стабилни. Както отбелязват експертите на Поглед.инфо, това се дължи на два основни фактора. Първо, мащабното изграждане на стратегически резерви, които вече осигуряват поне тримесечно потребление на страната. Второ, и най-важно – нарастващият дял на руските въглеводороди. Доставките от Русия вече достигат 16,7% (около 2,2 милиона барела на ден), изпреварвайки Саудитска Арабия и ОАЕ.

Непреодолимата сила на дългосрочните договори

Дори ако теоретично приемем, че Пекин би искал да направи отстъпка на САЩ, това е юридически и икономически почти невъзможно. Доставките на руски петрол са обвързани с дългосрочни междудържавни договори, които не могат да бъдат прекратени едностранно без тежки последици. Става въпрос за 30 милиона тона годишно по тръбопровода Сковородино-Мохе, 12 милиона тона транзит през Казахстан и огромни количества сортове Urals и ESPO, превозвани по море.

Единственият начин Китай да спре тези доставки е да наложи собствени санкции срещу Русия – сценарий, който граничи с научната фантастика. Китайските търговски компании няма да нарушат доходоносни договори, които гарантират стабилността на втората по големина икономика в света. Русия се превърна в лидер не само в петролните доставки, но и в износа на газ, което циментира енергийния съюз между двете свръхсили.

Рискът от глобален ценови шок при отказ от руски петрол

Последиците от евентуален отказ на Китай от руски петрол биха били катастрофални за световния пазар. Ако тези 2,2 милиона барела на ден бъдат извадени от китайския баланс, Русия ще трябва да съкрати производството си, тъй като никой друг купувач не може да поеме такива обеми мигновено. Загубата на такова количество петрол от глобалния пазар неизбежно ще доведе до рязък скок на цените на суровия петрол в световен мащаб.

В този сценарий Китай ще се окаже двойно губещ: той ще трябва да купува алтернативен, много по-скъп петрол, вместо руския, който в момента получава със значителна отстъпка. Освен това, няма гаранция, че тези алтернативни доставки изобщо ще пристигнат поради конфликтите в Близкия изток. Пекин отлично разбира тази логика и няма намерение да плаща за американските геополитически амбиции със собственото си икономическо благосъстояние.

Русия като надежден пристан в геополитическата буря

Интересно е да се отбележи, че влиянието на САЩ отслабва дори там, където те смятаха, че са постигнали победа. Индия, след кратко колебание, отново засили покупките на руски петрол, осъзнавайки икономическите предимства. За Китай обаче ситуацията е още по-категорична. Хаосът в Близкия изток, подклаждан от политиката на Вашингтон, само мотивира Пекин да търси още по-тясно сътрудничество с Москва.

Вместо да се дистанцира, Китай е подтикван от обстоятелствата да подписва нови споразумения за петрол и газ. Русия изглежда като най-надеждния и предвидим партньор в един все по-несигурен свят. Това неизбежно ще ускори реализацията на проекта „Силата на Сибир 2“ и ще засили китайското участие в руските проекти за втечнен природен газ в Арктика. Така американският натиск постига точно обратния ефект – вместо да изолира Русия, той бетонира енергийния съюз, който променя глобалната архитектура на сигурността.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.