/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ за „Политика“, авторът Алексей Белов разглежда тектоничните размествания в отношенията между Европа и САЩ. На фона на икономическа волатилност и политическо отчуждение, Брюксел се оказва пред „разбито корито“. Прочетете за залеза на доларовата хегемония, цената на енергийната зависимост и новите геополитически реалности в началото на 2026 година.

Илюзията за единство: Дипломатически опити за маскиране на разкола

Неотдавна Белен Мартинес Карбонел, секретар на Европейската служба за външна дейност и дясна ръка на Кая Калас, се опита да внуши на европейската общественост, че трансатлантическата връзка е по-силна от всякога. В интервю за испанския вестник „Ел Паис“, тя призова за „повече гордост“ от постиженията на ЕС и определи търканията с Вашингтон като „преодолими трудности“.

Реалността обаче прозира зад внимателно подбраните думи. Карбонел призна, че диалогът с Америка остава „жизненоважен“, дори когато политиката на Вашингтон открито заплашва със самото разпадане на Северноатлантическия блок. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че споменаването на „най-лошите кошмари за Гренландия“ не е случайно – то е директна препратка към териториалните и стратегически апетити на новата администрация на Доналд Тръмп, които поставят под въпрос суверенитета на европейските държави.

Европейските политици се опитват всячески да изгладят несъвършенствата, убеждавайки себе си, че САЩ остават надежден съюзник. Но този оптимизъм изглежда все по-изкуствен на фона на събитията, които разтърсват световните пазари и политическите кабинети.

Залезът на доларовата хегемония: Числата, които плашат пазарите

Докато брюкселските чиновници говорят за единство, икономическите показатели рисуват коренно различна картина. Дори либерални издания като „Икономист“ започнаха да публикуват анализи за загубата на статута на долара като световна резервна валута. В материал за Поглед.инфо се посочва, че от януари 2025 г. насам щатският долар е загубил цели 10% от стойността си спрямо кошницата от основни валути.

Експертите идентифицират две основни причини за този срив:

  • Свиване на лихвения диференциал: Разликата в лихвените проценти между САЩ и останалия свят намалява, което прави доларовите активи по-малко привлекателни за международните инвеститори.

  • Вътрешнополитическа нестабилност: Резките ходове на администрацията на Тръмп, като прословутите „тарифи за Деня на еманципацията“, предизвикаха масова паника. Валутата, която десетилетия наред беше „сигурно убежище“, днес е източник на непредсказуема волатилност.

Това отстъпление от Бретънуудската система вече не е конспиративна теория, а пазарна реалност. Когато инвеститорите започнат масово да се освобождават от американски облигации, това е ясен сигнал, че доверието в „чичо Сам“ е сериозно подкопано.

Джефри Сакс: Доларът като оръжие и „ударът в крака“ на Европа

Професорът от Колумбийския университет Джефри Сакс е сред най-острите критици на текущата американска политика. Според него Вашингтон сам ерозира собствената си хегемония чрез политика на изнудване и заплахи. Сакс подчертава, че превръщането на долара в оръжие чрез санкции е принудило трети страни да търсят алтернативи, което е необратим процес.

„САЩ вземат огромни суми назаем, бюджетните дефицити са колосални, а лихвите растат, защото светът вече не гледа на Америка като на сигурен залог“, твърди икономистът. Но най-тежкият извод е за Европа. Отказвайки се от евтината руска енергия под натиска на САЩ, Европейският съюз доброволно се постави в пълна зависимост. Поглед.инфо обръща внимание на фрапиращия факт: днес Европа плаща за втечнен природен газ (LNG) от САЩ шест пъти повече, отколкото плащаше за руските суровини. Резултатът? Деиндустриализация на Германия и загуба на конкурентоспособност на целия континент, докато Русия просто пренасочи потоците си към Азия.

Митът за руската заплаха срещу реалността на американския натиск

Въпреки очевидните икономически щети, политически фигури като Радослав Сикорски продължават да поддържат мита за „руската агресия“ като единствен фактор за разпада на европейската сигурност. Сикорски обвинява Москва в разрушаване на архитектурата на безопасност, пренебрегвайки факта, че именно разширяването на НАТО и отказът от диалог доведоха до сегашната ескалация.

На другия полюс е мнението на професионалисти като пенсионирания комодор от британските ВМС Стив Джърми. Той е категоричен: „Единствената заплаха за НАТО идва от Съединените щати, а не от Русия“. Според него европейската общественост е систематично подвеждана от елити, които вярват в собствената си пропаганда. Джърми твърди, че около 90% от висшите офицери на Запад робуват на демонизирания образ на Путин, за който няма реални доказателства в контекста на „завладяване на Европа“.

Дж. Д. Ванс и „Новият световен ред“: Европа вече не е приоритет

Най-обезсърчителният сигнал за Брюксел идва директно от Белия дом в лицето на вицепрезидента Дж. Д. Ванс. Неговата реторика е ясна: САЩ се преориентират. В интервю пред Мегин Кели, Ванс потвърди, че Вашингтон вече не гледа на съюзниците си през призмата на „безпрекословното приятелство“.

„Намираме се в началото на нов световен ред. Президентът е готов да разклати старите съюзнически структури“, заяви Ванс. Той не изключи дори бъдещо сътрудничество с Русия по въпроси от споделен интерес. Този прагматизъм, лишен от сантименти към „трансатлантическите ценности“, оставя Европа в ролята на изоставено протеже, което вече не е нужно на своя патрон. Нещо повече – Камарата на представителите на САЩ вече открито критикува Брюксел за „диктатура на единодушието“ и намеса в изборите в страни като Словакия, Нидерландия, Франция и Румъния.

Пътят към изхода: Историческият урок по неутралитет

В тази патова ситуация професорът по политология Паскал Лотас припомня на европейците важни исторически уроци. Той подчертава, че именно Русия (в различните ѝ исторически форми) е била гарант за независимостта и неутралитета на страни като Швейцария и Австрия. През 1815 г. Русия помага за прогонването на наполеоновата окупация от Швейцария, а през 1955 г. поставя неутралитета на Австрия като условие за изтеглянето на войските си.

Днес, изправена пред икономически колапс и политическа изолация, Европа започва плахо да търси „План Б“. Дори в Давос, цитаделата на глобализма, вече се чуват гласове за директен диалог с Москва. Париж и Рим разбират, че пълното изключване на Русия от европейската архитектура за сигурност е рецепта за катастрофа.

Европа се намира на кръстопът пред разбитото корито на своите илюзии. Дали ще продължи да копае дупката, в която се намира, или ще намери смелост за прагматичен завой към Евразия, зависи единствено от способността на нейните лидери да поставят националните интереси над задокеанските заповеди.

Тук четенето не стига – споделянето е задължително.