/Поглед.инфо/ Докато слънцето залязва над президенството на Доналд Тръмп, Белият дом все още има доста сметки за уреждане, не на последно място и по отношение на Иран.

Точно колко далеч е готов Доналд Тръмп да стигне за да гарантира, че Джо Байдън няма да може да деескалира?

Поддържайки политиката на "максимален натиск" срещу Техеран по искането на Саудитска Арабия и Израел в продължение на две години, администрацията на Доналд Тръмп се опитваше да отслаби режима в Ислямската република.

Целта беше принудително да въздържа регионалните амбиции на Иран.

Но с идването на власт в президенството на демократа Джо Байдън през януари, а той е един от първоначалните поддръжници на Съвместния всеобхватен план за действие, или както е известен като иранската сделка, има все по-голям страх, както във Вашингтон, така и в Тел Авив, че "добрата работа" на администрацията на Доналд Тръмп, може скоро да бъде развалена.

Времето, което остава е кратко.

И все пак има шансовете за последна конфронтация между Съединените щати и Иран са големи. Международната атомна енергийна агенция заяви, че Техеран е обогатявал урад до 12 пъти повече, отколкото има право по ядреното споразумение.

Ислямската република бавно се отдръпва от ангажиментите си по споразумението като средство или лост за натиск, но все пак отрича, че иска да прави ядрено оръжие.

Но "диалогът" не е това, което търсеха в Белия дом в епохата на президента Тръмп.

Те не искат никаква "нормализация" с Иран, а напротив, твърдят, че това е "най-голямата грешка" на предишната администрация на президента Барак Обама.

Следователно, през идните два месеца, трябва да очакваме от Белия дом да направи всичко, което може, за да разтури "новото статукво", дори ако това означава наказателна акция.

Нещо, което президентът Тръмп е правил с удоволствие и преди.

Визия за нов американски ред в Близкия изток

В работата си с Иран, държавният секретар на Съединените щати, Майк Помпео често използва твърдението, че Съединените щати искали Техеран "да се държи като нормална държава".

Но какво означава това?

Едва ли има предвид "вид режим" в идеологическия смисъл, предвид факта, че американският съюзник Саудитска Арабия е изключително консервативна ислямистка монархия, която е свързана с разпространението на ислямизма.

Може би по-добре да се каже, "страна, която се подчинява на американските интереси".

А това, разбира се, е точното нещо, което Техеран правеше преди революцията от 1979 година.

Така наречените притеснения за ядрената програма на Иран са само фасада. Истинският проблем, който е заложен е стратегическото предизвикателство, което Иран представлява за водения от Америка "регионален ред" в Близкия изток, който се наглежда и надзирава от Израел и Саудитска Арабия.

И двете гореспоменати страни лобираха администрацията на президента Тръмп яростно, за да заеме тя позиция срещу Ислямската република.

Иран се изправи срещу тези играчи чрез прокси конфликтите в Сирия и Йемен.

Всеобхватната кампания за санкции, която преследваше Вашингтон, всъщгност е опит да се сдържа Иран, а в по-амбициозен план, да се смени режимът.

И нито Белият дом, нито гореспоменатите страни, не биха искали тези неща да се променят.

Джо Байдън е притеснителен факт, тъй като именно той и Барак Обама оркестрираха така омразната "иранска сделка" на първо време - споразумение, което емпирично доказано, прекрати ядрената програма на Техеран, но им пусна каишката за всичко друго.

Естествено, администрацията на президента Тръмп и Тел Авив ще се оплакват сега, какво може да се направи, за да не се допусне това да се случва.

Самият държавен секретар Помпео ще посети Израел и се е зарекъл да увеличи многократно санкциите срещу Иран преди януари.

Но големият въпрос е, дали това ще е достатъчно? И ще промени ли нещо?

Военната опция

Не подценявайте "военната опция". Тя е политически възможна и желана по няколко причини.

Убийството на високопоставения ирански генерал Касем Солеймани в началото на тази година, показа, че администрацията на Тръмп е много готова да използва кинетична сила срещу Иран.

То показа, че във Вашингтон са готови и да провокират криза за политическа изгода.

Дори това да не доведе чак до открита война, Вашингтон има все пак малко да губи като го прави. Иран може да удари близките американски бази, но не може да нарани самите Съединени щати.

Второ, политическата опозиция у дома е малка. Предвид, че Иран е хипер-демонизирана страна, лесно ще се изфабрикува фалшив наратив, че Техеран първи е нападнал.

Всичко, което иранците правят, ще се отхвърли като "терористична държава".

В допълнение към това, израелският премиер Бенямин Нетаняху осъзнава, че никога няма да е в толкова добри отношения със Съединените щати, колкото в момента.

Администрацията на Тръмп е яростно про-израелска, докато тази на Барак Обама не беше. Следователно и администрацията на Джо Байдън няма да е.

Оттук насетне пътят е само надолу.

Предвид това, Тел Авив може да търси начин, с който перманентно да осакати капацитета на Иран - нещо, което санкциите срещу страната, не успяха да направят.

В такъв случай, Израел ще иска да максимиира собствения си лост за влияние преди новата администрация в Америка, да може да преобърне всичко.

Единственият начин е чрез военни средства.

Напрегнати два месеца

Следващите два месеца ще бъдат много напрегнати. Имаме американско президенство, което отказва да признае, че е загубило изборите и търси начин да си остане на власт.

Имаме и външнополитическо наследство, което президентът Тръмп иска да консолидира перманентно, а Иран е лесна мишена.

Администрацията на Доналд Тръмп започна кампания на максимален натиск срещу Иран по стратегически мотивации, както и заради лобизма на съюзниците си.

Всичко това рискува да се отмени, тъй като администрацията на Байдън ще бъде поддръжник на връщането в иранското ядрено споразумение, от което Тръмп излезе.

Съответно, това ще доведе до логическа борба и мисъл, как точно да се направи цялата работа.

Повече мерки срещу Иран са едно нещо, но те лесно могат да се предоговорят. Но виж, една серия от нападения срещу специфични обекти и сектори, не може.

Един щастлив Доналд Тръмп може да види нападение срещу Иран като решение на проблемите си.

Превод: СМ