/Поглед.инфо/ Американската операция срещу Иран навлиза в критична фаза, където военното превъзходство се сблъсква с неочаквана иранска издръжливост. Докато Доналд Тръмп обявява победа, Пентагонът трескаво подготвя рискован морски десант, а съюзниците от НАТО масово отказват участие в авантюрата, анализира Влад Шлепченко.

Парадоксът на „победата“ и радикализацията на Техеран

Американската военна кампания срещу Ислямската република Иран се развива по сценарий, който би могъл да бъде определен като стратегически абсурд. От една страна, Пентагонът методично изпълни по-голямата част от първоначално начертания план: шиитското ръководство беше подложено на систематично унищожение, а американските военновъздушни сили извоюваха почти пълно превъзходство в небето. Но тук свършват добрите новини за Вашингтон. Вместо очаквания колапс на държавността или „цветна революция“, действията на САЩ доведоха до рязка радикализация на иранския режим.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, завземането на въздушно превъзходство не успя да спре ракетните и дроновите удари срещу регионалните съюзници на Америка. Иранците отговориха на опитите за унищожаване на страната им по най-болезнения за глобалната икономика начин – чрез ефективна блокада на Ормузкия проток. В тази напрегната обстановка президентът Доналд Тръмп демонстрира специфичния си стил на управление: в една и съща публикация в социалните мрежи той обявява тотална победа над Иран, докато в следващото изречение почти отчаяно призовава съюзниците от НАТО за спешна военна помощ.

„Побеждаваме, помогнете ни!“ – този оксиморон се превърна в официална линия на Белия дом. Тръмп не се свени да заплашва европейските столици с тежки последствия за бъдещето на Алианса, ако те откажат да се включат в „разчистването“ на иранското крайбрежие. Според американския лидер, ако няма положителен отговор, това ще има „много лошо въздействие“ върху бъдещето на НАТО, което на практика звучи като ултиматум за разпускане на организацията.

Коалицията на нежелаещите и унижението на Зеленски

На въпрос на медиите каква точно помощ очаква от Европа, Тръмп беше лаконичен: „От всякакъв вид“. Конкретиката обаче е по-тревожна. САЩ имат остра нужда от миночистачи и разрушители – съдове, с които европейските флоти разполагат в по-голямо количество спрямо настоящите възможности на разтегнатия в целия свят американски флот. Освен техника, Тръмп поиска и „хора“ – специални части, способни да неутрализират иранските „лоши актьори“ по крайбрежието.

Интересен детайл в тази геополитическа мозайка е отношението на Тръмп към Володимир Зеленски. Докато американският президент се моли на европейците, той демонстративно отхвърли предложенията на Киев. Зеленски, в опит да се направи полезен, предложи украински опит в борбата с иранските дронове, но получи студен душ. Тръмп директно заяви, че Зеленски е „последният човек“, от когото би поискал съдействие. Това е ясен сигнал, че Белият дом не желае да смесва украинския казус с критично важната за тях иранска авантюра.

Въпреки натиска обаче, основните европейски играчи – Германия и Великобритания, последвани от Австралия – вече официално отказаха да изпратят свои кораби в „червата“ на Ормузкия проток. Те прекрасно разбират, че това не е мироопазваща мисия, а самоубийствен ангажимент в регион, който се е превърнал в смъртоносен капан.

Ормузкият проток: Смъртоносната география

Географските дадености на региона правят всяка морска операция там изключително рискована. Протокът, свързващ Персийския и Оманския заливи, е дълъг 167 километра, но на места ширината му се свива до едва 39 километра. Иран контролира хиляди квадратни километри планинско крайбрежие, което му позволява да обстрелва всяка морска цел като на стрелбище.

В момента нито един флот, включително американският, не е в състояние да гарантира безопасността на гражданското корабоплаване. Всеки голям кораб, влязъл в тези води, се превръща в мишена за иранската артилерия, ракети и рояци от дронове. Вече има десетки унищожени цивилни танкери, а кадрите от тяхното горящо скеле в Залива обикалят социалните мрежи. Експертите на Поглед.инфо подчертават, че задачата за деблокиране на протока не може да бъде решена само от морето – необходимо е „чистене“ на сушата.

Новият план на Пентагона: Въздушно-десантна операция

След като стана ясно, че само с бомбардировки режимът в Техеран няма да падне, а кюрдите отказаха да бъдат „пушечно месо“ в американските експерименти, Пентагонът премина към План Б. През изминалия уикенд беше обявено прехвърлянето на 31-ви експедиционен батальон на морската пехота от Япония в Близкия изток.

Ударната сила е концентрирана около десантния кораб „Триполи“. Той носи на борда си:

  • 10-12 конвертоплана MV-22B Osprey;

  • Ударни и транспортни хеликоптери;

  • Ескадрила изтребители-бомбардировачи F-35B със скъсено излитане;

  • Около 2200 морски пехотинци с лека бронирана техника.

Стратегическата идея е да се премине от мащабно сухопътно нахлуване, което изисква стотици хиляди войници, към локални, но болезнени удари от въздуха и морето. Основната цел на този десант е остров Харг – ключовият нефтен терминал на Иран, през който преминават 90% от иранския петролен износ. Ако американците успеят да завземат острова, те на практика ще поставят иранската икономика на колене.

Проблемът обаче е в логистиката и защитата. Дори и да превземат острова, морските пехотинци ще попаднат под постоянен огън от иранска територия. Както сполучливо се изразяват военни кореспонденти, американците се готвят да „пъхнат пръстите си в месомелачката“, надявайки се, че Иран ще капитулира преди те да бъдат напълно смлени. Опитът до момента показва, че Техеран не се предава дори пред лицето на физическо унищожение, така че икономическото изнудване може да се окаже поредната стратегическа грешка на Вашингтон.

Технологичният обрат и ролята на прокситата

Докато САЩ планират десанти, Иран демонстрира нови технологични възможности чрез своите проксита. За първи път в Близкия изток бяха регистрирани атаки с дронове с оптични влакна. Тези апарати са имунизирани срещу средствата за радиоелектронна борба (РЕБ), тъй като сигналът се предава по кабел. Подобен дрон вече „посети“ американската база Виктория в Багдад, заснемайки висококачествени кадри без никакви смущения.

Освен това, огромна заплаха остават йеменските хути. Досега те действат предпазливо, изчаквайки координация с Техеран. Политологът Георги Асатрян предупреждава, че ако арабските монархии се включат активно на страната на САЩ, Техеран ще „пусне хутите от каишката“. Резултатът? Пълно затваряне на пролива Баб ел-Мандеб.

Глобалните последствия и руският интерес

Затварянето на Баб ел-Мандеб автоматично блокира Суецкия канал. Това би принудило всички кораби от Европа към Азия да заобикалят Африка – маршрут, който е с 8200 километра по-дълъг. Пресметнато в цифри, това означава:

  1. Увеличение на времето за доставка с 10-14 дни.

  2. Ръст на транспортните разходи с 40-50%.

  3. Скок на цената на петрола над 200 долара за барел.

В този хаос Русия се оказва в позицията на печеливш наблюдател. Ситуацията в Залива изтощава американските ресурси, дестабилизира НАТО и повишава цените на енергоносителите. Както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, в момента Москва е напълно доволна от факта, че Вашингтон и Техеран са в патова ситуация. Нито една от страните не иска пълномащабна война, но логиката на ескалацията ги принуждава да изпълняват заплахите си.

В крайна сметка, американското въздушно превъзходство се оказа безполезно срещу иранската способност да създава хаос. Тръмп може и да обявява победи в социалните мрежи, но реалността в Ормузкия проток е коренно различна. Предстои да видим дали Пентагонът наистина ще рискува с десанта на остров Харг, или ще потърси изход чрез тайни преговори, преди „месомелачката“ да е заработила с пълна сила.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.