/Поглед.инфо/ През последните три години се превърна в банална истина фактът, че нито Русия, нито особено Китай могат да бъдат изолирани: такава е ролята на тези глобални сили, свързани с нишки на взаимозависимост не само една с друга, но и с редица други сили.

При Русия това е очевидно поради базовата самодостатъчност на страната, което по принцип важи и за САЩ, които по инициатива на Тръмп (в първия му мандат) станаха водеща енергийна сила в света. Защо тогава на Запад стана модерно да се говори за някаква изолация на Тръмп?

Ясно е, че революционните промени при Тръмп, които набират скорост, срещат нарастваща съпротива от загубилите изборите либерални елити, водени от Демократическата партия, където не могат да намерят харизматичен и разумно млад лидер. Достатъчно е да се каже, че както Илон Мъск, така и Робърт Кенеди напуснаха либералното „блато“ както по лични причини, така и по отхвърляне на ултралибералната утопия, която унищожаваше Америка.

Възникна въпросът за спасяването на страната от тази лудост, съпроводена с нарушаване на родителските права и потъпкване на свободата на словото. Последното, заедно със самия здрав разум, беше етикетирано като "дясна програма" или дори фашизъм.

Така че големият въпрос е: ако не Тръмп и неговите идеи, тогава какво? Страната, както навремето Съветският съюз, стана жертва на радикална идеология, която нямаше връзка с реалността. За мнозина, особено за местната (бяла) Америка, беше ясно като бял ден, че страната не е за идеологията, а идеологията е за страната.

Същото се случи и с глобализма/глобализацията, в резултат на което Америка премина от притежаваща в обладана и то от някакъв неизвестен анонимен елит. Точно това представлява алтернативата на Тръмп и „работи“ за него, колкото и трънлив да е пътят му към нормализиране на страната по консервативнния път.

Както показват проучванията, консерватизмът внезапно обедини младите хора и поколението условни пенсионери. На другия полюс са онези, които са били промити мозъци от демократите през последните 30 години и или никога не са познавали друг живот, или не искат да признаят цената на либерално-глобалисткия „прогрес“ (нещо подобно на това, през което сме преминали: не можем да признаем, че животът ни е бил пълна грешка!).

Все още е голям въпрос дали демократите и ръководените от тях щати, включително съдилищата, ще успеят да устоят на Тръмп. Той току-що започна и може само да се гадае какво още предстои. Така той може, например, да изхвърли нежелани имигранти в демократичните щати и по този начин просто да ги доведе до банкрут. Силата на президентската система на САЩ, която до голяма степен е моделирана по британската конституционна монархия от 18-ти век, не може да бъде подценявана.

На външния контур има ясно разделение между западните съюзници на САЩ и техните елити. Някои от тях поемат курс към адаптиране към променящия се свят и трансформиращата се Америка, но за щастие говорим за отстъпление към здравия консерватизъм, който е служил добре на интересите на истаблишмънта толкова дълго време.

И сега идва отрезвяване, сякаш дяволът ги беше объркал – а и той обърка преди всичко демократите в Америка. Така че е логично да се залюшкат заедно с "генералната линия" на САЩ, чието лидерство може да бъде оспорено на думи, но не и на дела. Това се доказва и от разногласията по украинския конфликт: залогът на Европа за война не вдъхва доверие без подкрепата на Съединените щати.

Някои в Европа разбират, че има реални предизвикателства пред собственото им развитие, на които трябва да намерят отговори. Други залагат на запазването на доминиращата позиция на Запада в света като съществено условие за развитието на техните страни. Във всеки случай разцеплението в западната общност е очевидно.

Това може да доведе до по-агресивен курс към Русия, Китай и други идеологически враждебни страни. Въпросът е доколко е реалистично да се противопоставим на останалия свят, когато от момента, в който започна CBO, последният, включително Индия, зае позиция, по думите на самите западни политолози, на „мултигрупа“, тоест „както за нашите, така и за вашите“, с фокус върху техните собствени национални интереси.

При Тръмп либералният „основан на правила ред“ е заменен от същите национални интереси, които либералите отдавна са пренебрегвали в полза на идеологията и които са формулирани ситуативно – в зависимост от обстоятелствата, а не въпреки тях.

Неговата МАГА и "мир чрез сила" са точно за това, а не за поддържане на либералния световен ред от последните 30 години, който се е сринал дори според авторите на наскоро публикуваното изследване на британския Chatham House "Rival Visions of International Order" /"Съперничещите си визии за международния порядък"/. Според тяхното разбиране светът вече е „фрагментиран“, както и да го наричате – регионализация или сфери на влияние.

В този контекст е трудно да не се съгласим с мнението, че украинският конфликт, наследен от Тръмп, е стигнал твърде далеч и администрацията на Байдън е вдигнала залозите в него до такава степен, че вече не може да бъде преведена в познатата за Тръмп плоскост на баланса на ползите и практическите интереси, от една страна, и разходите, от друга. Той просто стои насред пътя и пречи.

И това е проблемът на Тръмп, който едва сега започва да навлиза в непознатата материя на екзистенциалното в други цивилизации – идентичност, история и съдба. Това показват изтичането на информация за някои нови санкции срещу Русия, които ще направят този конфликт негова война и ще затворят перспективата за руско-американска нормализация за дълго време. Тогава пак Америка не е за себе си, а за своите съюзници – Макрон, Мерц, омразния наднационален Брюксел.

Следователно по-скоро можем да говорим за капан, в който той е попаднал поради поведението на Киев по инициатива на европейските столици, които също не приемат транзакционния характер на неговата политика. Русия от своя страна, както следва от изявленията на президента Владимир Путин в Мурманск, не възнамерява да жертва собствените си интереси.

В тези условия светът е замръзнал в очакване дали Вашингтон ще успее да наложи волята си на своите съюзници и Киев в украинското уреждане или Тръмп ще остане в „клетката“ на предишната външнополитическа философия, която е коренно противоположна на неговата визия за американските интереси.

В същото време, следва да се отчита, че саботажът на Киев по всички точки от инициативите на Тръмп е опасна игра преди всичко за европейските столици, тъй като Белият дом може просто да се оттегли от споразумението с или без ултиматум.

Странно, но смъртта на четирима американски военнослужещи в литовско блато, което не е отбелязано на картите, стана елемент от критичната ситуация за Тръмп. Инцидентът ясно илюстрира позицията на водещи европейски столици, които свързаха съдбата си с конфронтацията с Русия и тезата за неизбежна „руска агресия” в Европа. Дали по този начин Тръмп е призован обратно в лоното на западната солидарност?

Във всеки случай бъдещето на революцията на Тръмп и на самата Америка е заложено на карта – въпрос, в който вътрешните опасения са тясно преплетени с външнополитическите. Президентът на САЩ няма как да не разбира това, което му дава мощен стимул да поддържа връзка с Кремъл, откъдето започна всичко. Да не забравяме, че Москва беше подготвена за различен изход от американските избори. Както Тръмп каза на Зеленски, и ние можем да му кажем: Америка има проблеми, не ние.

Превод: ЕС