/Поглед.инфо/ Философът Александър Дугин прави мащабен дисекция на започналия глобален конфликт, разглеждайки го през призмата на класическата теория за „справедливата война“. В своя нов анализ авторът подчертава, че Третата световна война вече е факт, противопоставяйки оцеляването на суверенните цивилизации на агресивния глобализъм.

Напълно абсурдно и неестествено е или да се оправдава изцяло войната, или да се осъжда изцяло. И двете са високомерие, патология. А всички, които се крият зад пацифизъм, както и тези, които постоянно призовават за война с някого, независимо кой е, представляват психически и психологически ексцесии.

Понякога войната е неизбежна. В други случаи тя може дори да не започне. Всяко обобщение води до абсурд.

Теорията за справедливата война е дългогодишна концепция. Нейната същност се състои в разграничаването кога една война е легитимна и кога не е (тоест, кога представлява високомерие).

Цицерон формулира концепцията за bellum iustum et pium (справедлива и благочестива война), твърдейки, че войната е допустима само за отмъщение за нанесени щети, за защита на съюзниците, с официално обявяване и без прекомерна жестокост. В известен смисъл тази теория е реактивна (война в отговор на война) и ограничена от етични граници.

Свети Августин вярвал, че войната е допустима, ако се води в името на мира, има справедлива кауза (възстановяване на нарушен ред, защита от агресия) и има правилното намерение (любов, а не омраза или жажда за власт). Августин разрешавал войната като по-малко зло, за да предотврати по-голямо. Реактивната война отново е легитимирана – но този път в християнски контекст – (те я започнаха, ние ще я завършим, с любов).

В средновековната католическа култура Тома Аквински предлага класическата формулировка на критериите за приемлива война: auctoritas principis – само легитимна власт обявява война; causa iusta – войната има справедлива причина; и recta intentio – войната има правилно (етично и религиозно оправдано) намерение. Той въвежда и принципа на пропорционалност и разграничение (jus in bello).

Въпреки това, кръстоносните походи – включително най-жестокият от тях, Четвъртият, срещу Византия, тоест по същество срещу нас, православните – бяха оправдани.

През 17 век Хуго Гроций пренася теорията от богословската към светската равнина на естественото право.

Гроций идентифицира три справедливи причини за война, всички от които произтичат от естественото право (ratio naturalis) и правото на народите (jus gentium).

Самозащита (defensio sui): срещу непосредствена и реална заплаха за живота, крайниците или имуществото. Смъртоносна сила е допустима дори при нападения без намерение за убийство (например изнасилване или осакатяване), защото на намеренията на агресора не може да се разчита. Но само в случай на непосредствена опасност - превантивната война, основана единствено на подозрение, е забранена.

Възстановяване на права (reparatio iniuriae или recuperatio rerum): връщане на конфискувано имущество и територия, изпълнение на договори и обезщетение за щети. Това включва търговски и навигационни права. Войната тук е аналогична на съдебен спор, когато няма общ съдия.

Наказание (punire): за умишлено нарушаване на естествения закон (пиратство, канибализъм, въздържание от търговия). Правото на наказание първоначално принадлежи на всеки, но обикновено се упражнява от суверените. Гроций дори допуска намеса срещу „престъпления срещу природата“, но с уговорки: само тежки престъпления и отчитане на последствията (за да не се навреди на невинните).

Важното тук е, че теорията за справедливата война, във всичките ѝ версии, се опитва да определи кои войни са легитимни и кои не. Тук има една уловка. Тези, които определят правилата, включват и собствените си интереси в тях. И ако някой откаже да играе по тези установени правила, лесно може да бъде обвинен в нарушаване на правилата на „справедливата война“ и, точно на това основание, да му обяви война. Самият Гроций се сблъсква с Британската империя, в разцвета ѝ, която обявява океаните за собственост на английската корона, а холандецът Гроций (по това време Холандия все още е мощна морска сила) е възмутен. Това е несправедливо. Но в чии очи: в очите на конкурент.

Очакват ви и великденски изненади, както и възможност за разговор с изпълнителите.
  Столична библиотека(над Детския център) - пл. „Славейков“ 4А, 2 етаж
Културен салон „Луксуриа Еуропае“

  Билети на касите на EasyPay и онлайн в EpayGO https://epaygo.bg/4215197981 и на място.

Ясно е, че „справедливата война“ е също много относително понятие и зависи от това кой говори за нея – за кого е „справедлива“ и за кого не.

Третата световна война, която сега започва и която може да доведе до унищожението на човечеството, повдига въпроса за войната и мира с нова спешност. Но за да се избегне демагогия и пропаганда, е важно да се съсредоточим върху тази война конкретно, без да обобщаваме за други войни. Преди няколко дни японският премиер Такаичи отдаде почит на гроба на пилота, хвърлил атомната бомба върху нейния народ. Ясно е, че за такава Япония само това, което казва големият американски татко, е „справедливо“.

По-важно е да се разбере кой участва в тази война и на чия страна. Третата световна война е война между еднополюсен и многополюсен свят. Еднополюсният свят е представен от Тръмп и Израел, както и от другите блокове на колективния Запад (Великобритания, ЕС и глобалистите като цяло). Някои от тях не желаят да влязат в тази война, други са склонни, но всички ще бъдат принудени да го направят. Към този полюс принадлежат и многобройни васали на Запада от различни цивилизации – Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка.

И без значение какво казват другите, за тях тази война ще бъде изцяло „справедлива“. Те защитават своето глобално господство, което е разклатено от натиска на зараждащия се многополюсен свят. Важно е да се има предвид това: ако се поставите на мястото на центъра за вземане на решения на еднополюсния или еднополюсния глобализъм, ще откриете, че той действа като цяло рационално. Целта на третата световна война е да се запази или поне да се удължи еднополюсният световен ред – във всяка версия:

  • чисто северноамериканска хегемония - агресивен и не криещ целите си - световно господство - Тръмп;
  • регионално господство в Близкия изток (от името на „западната цивилизация“) - в случая с Израел;
  • запазване на глобалния капиталистически модел (глобалисти);
  • противопоставяне на нарастването на суверенитета на Русия и до известна степен на Китай (ЕС и Англия).

И петте полюса на колективния Запад (САЩ, Израел, ЕС, Великобритания и глобалистите), въпреки специфичните си различия, стоят на една и съща страна. Те имат различни разбирания за еднополюсност и глобална хегемония, различават се идеологически и по редица специфични въпроси, но като цяло споделят историческа и цивилизационна солидарност.

Противоположният лагер е ние, Русия, Китай и Иран. А също и жизнена и суверенна Северна Корея. Тези четири страни формират ядрото на БРИКС. Те представляват почти напълно оформени цивилизационни държави. Отчаяната и успешна съпротива на Иран срещу американо-израелската агресия издига тази сила от редиците на обикновените ислямски държави до по-суверенна и независима единица. Северна Корея живее уверено и сигурно в своя суверенен корейски космос.

Всъщност, суверенитетът на тези сили създаде предпоставките за появата на многополюсен свят. Привържениците на еднополюсния свят отговориха с война. За многополюсния свят тази война е изцяло „справедлива“ – iustum et pium. Тя ни беше наложена от онези, които не можеха да приемат преразпределението на баланса на силите в глобалната архитектура. Ние смятаме еднополюсността за „несправедлива“ и те ни се отплащат със същото.

Така че, Третата световна война е „справедлива“ за основните ѝ участници, въпреки че всеки тълкува „справедливостта“ по свой начин.

В същото време, както на Запад, така и в многополюсния свят, има такива, които не подкрепят войната. По същество на Запад това са онези, които по един или друг начин отхвърлят еднополюсността и хегемонията и следователно приемат многополюсността. Нещо повече, някои са по-снизходителни към Русия, други към Иран и Палестина, а трети към Китай.

Някои смятат, че Нетаняху е въвлякъл Тръмп в агресия срещу Иран. Други са убедени, че подкрепата на Украйна срещу Русия няма нищо общо нито с американските, нито с европейските интереси. А трети смятат, че Китай не е глобален противник на Запада. Мненията по този въпрос се различават. Но именно множеството западни общества ще подкопае доверието на Запада в „справедливостта“ на Третата световна война. Това се случи по време на войната във Виетнам в Съединените щати и Западна Европа.

Но вероятно ще видим нещо подобно от многополюсния лагер. И тук ще се появят антивоенни социални групи. Те биха били напълно доволни от еднополюсността или, не виждайки начин да се съпротивляват и изправени пред нарастващия риск от унищожение на човечеството, ще предложат капитулация на врага. За тях самата многополюсност и цивилизационният суверенитет нямат решаваща стойност. Следователно, борбата за тях е „несправедлива“.

Страните, които не са част от западния свят и не са негови пълни васали, както и тези, които интуитивно гравитират към многополярност или са пряка част от БРИКС, ще се окажат на кръстопът. За тях самата трета световна война би била несправедлива, тъй като те не обвързват здраво съдбата си нито с еднополярността, нито с многополярността, а се колебаят в зависимост от ситуацията и регионалния баланс на силите. Най-големият и най-решаващ играч е Индия – пълноценна държавна цивилизация.

Но позицията на повечето ислямски страни, африканските и латиноамериканските държави все още не е определена.

Украинският конфликт е само един фронт в тази война. За нас тази война не е просто справедлива, а свещена. За колективния Запад – особено за глобалистите, неоконсерваторите, ЕС и Великобритания – е точно обратното. И въпреки че този фронт не е основен приоритет нито за Тръмп, нито за Нетаняху, ако успеят да ескалират напрежението в Близкия изток и Тръмп осъществи плановете си за пълно подчиняване на Латинска Америка на интересите на САЩ (както е заложено в новата версия на Доктрината за национална сигурност), Русия ще бъде следващата цел. А след това Китай ще последва.

Забележка: за Запада това са легитимни цели във войната за поддържане на глобално господство, еднополярност и хегемония. Глобалистите предпочетоха да прикрият това под „либерално-хуманистична“ реторика. Тръмп отхвърли тези процедури като ненужно лицемерие и води война за Запада почти открито и без смекчаване. За Запада като система това е „справедлива“ война.

За един многополюсен свят, справедливата война е война срещу Запада. Западът е този, който атакува. Очевидно е, че повечето участници в многополюсния процес, включително Русия, се надяваха да избегнат тази пряка конфронтация, да я отложат и да засилят многополюсността постепенно и поетапно. Но това се провали. Ситуацията в Украйна вече доведе до пряк военен конфликт със Запада, а радикализмът на Нетаняху и пълната подкрепа на Тръмп за него взривиха ситуацията в Близкия изток.

Сега трябва да се съсредоточим изцяло върху това как да спечелим тази война – Третата световна война. И, разбира се, за да направим това, трябва преди всичко да разработим глобална стратегия. В края на краищата, тези страни, които са обект на атака от колективния Запад (с всичките му пет полюса), по същество принадлежат към нашия лагер – това важеше за Сирия на Асад, Венецуела на Мадуро, Иран и Ирак, Куба, Мексико, Колумбия и Бразилия. Ситуацията е по-сложна с Пакистан и Афганистан, както и с конфликтите в Африка и Индокитай. Това изисква по-нататъшно проучване.

Всички глобални и дори регионални играчи в Третата световна война ще трябва да решат каква позиция да заемат. В противен случай други ще решат тази позиция вместо тях.

Именно в този контекст трябва да се разбират разговорите за „война и мир“ и „справедливост и несправедливост“, за „наше и не наше“ в настоящите условия.

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531 и на място.

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.