/Поглед.инфо/ Центърът за бъдеща демокрация на университета в Кеймбридж проведе проучване. Хората бяха питани дали са доволни или не от това как работи демокрацията в тяхната страна.

„Сътрудниците на центъра, съобщава BBC, „анализираха най-големия според тях, масив от данни: резултатите от 3500 анкети, проведени в 154 страни, с участието на приблизително четири милиона души.“

Дигиталната ера срещу традициите на демокрацията

Кембриджските социолози изучават този проблем от 1995 г. Последните резултати от изследванията са ги довели до неутешителен извод. „Демокрацията е болна по целия свят“, привежда BBC оценката на автора на отчета Роберто Фоа. „Установихме, че неудовлетвореността от демокрацията расте от доста време и достигна исторически максимум, особено в развитите страни.“

Според проучването дялът на хората, недоволни от демокрацията, се е увеличил в света от 48% през 1995 г. до 58% през 2019 г. Най-лошата ситуация е в САЩ и Великобритания. В началото на века 75% от американците се отнасяха с одобрение към демократичното устройство на своята страна. Сега такива оптимисти са по-малко от половината.

В Британия разрушаването на настроението не е толкова силно. През 1995 г. тук имаше 47% скептици, недоволни от съществуващата демокрация в страната. Преди парламентарните избори през декември миналата година техният брой нарастна до 61%.

Тези настроения могат да бъдат разбрани. Дигиталната епоха, с натрапчивата си пропаганда, мръсните изборни технологии, които не се гнусят от лъжи, фалшификати и масови манипулации, засегна силно традиционната британска демокрация.

Британците, свикнали да правят своя избор според отдавна установени традиции (някои избирателни закони датират от 1872 г.), изведнъж научават, че настоящият премиер Борис Джонсън е избран от толкова хора, колкото стадионът „Уембли“ в Лондон може да побере. Джонсън (лидерът на очевидното малцинство) сега определя политиката на цялото Обединено кралство.

Как Уолстрийт победи протеста

Изследователи от Центъра твърдят, че отношението на света към демокрацията започна да се променя след финансовата криза през 2008-2009 г. Хората видяха как е нараснала разликата в състоянието на богатите и бедните. Осъзнаха кой провокира тази тежка за света криза.

По това време, както си спомняме, американската демокрация породи масирано протестно движение, наречено „Окупирай Уолстрийт“ (Occupy Wall Street, OWS). Неговата цел беше окупирането на улиците във финансовия център на Ню Йорк за дълго време, за да привлече вниманието на обществеността към „престъпленията на финансовия елит“ и да насърчи властите към структурни промени в икономиката.

Протестният митинг на OWS започна на 17 септември 2011 г. на Уолстрийт. Участниците му превзеха парка Зукоти и създадоха постоянен лагер от палатки там. Властите реагираха благосклонно на това начинание. Тогавашният кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг заяви:

„Хората имат право да протестират и ако искат да протестират, ще се радваме да се уверим, че имат места за това.“

Реймънд Кели, шефът на полицията в Ню Йорк, също изрази отношението си към протеста. Той отбеляза: Зукоти е обществен парк, отворен за безплатен достъп 24 часа в денонощието. Следователно полицията не може да забрани никакви действия там или да арестува протестиращите.

Миролюбието на властите не продължи дълго, до 1 октомври. В този ден участниците в движението се опитаха да блокират Бруклинския мост. Сега полицията действа решително. Веднага арестувани 700 души, на най-активните от тях повдигнаха обвинения за хулиганство.

Палатковия лагер в Зукоти властите търпяха още месец и половина. В нощта на 15 ноември полицията освободи парка както от участниците в движението, така и от палатките им с имущество. Напразно активистите на OWS предявяваха на властите решението на съда за правото им на протест. Правото на финансовия елит от Уолстрийт се оказа по-силно от закона.

В по-късно време можем да приведем пример с „жълтите жилетки“ във Франция. Подобно на OWS, жилетките загубиха продължителния спор с властите. Нещо повече, протестът във Франция имаше по-твърд характер и от двете страни. Имаше убити, ранени, погроми и престъпления. Властите обаче не предадоха позициите си.

Богатите продължават да забогатяват

Оттогава силните на света само затвърдиха своето положение. Всяка година в навечерието на Световния икономически форум в Давос международната благотворителна организация Oxfam публикува доклад за съотношението между богатите и бедните в света.

Тази година Oxfam отбеляза, че неравенството на планетата е излязло извън контрол.

„Съвкупното състояние на 2153 милиардери миналата година беше по-голямо от спестяванията на 4,6 милиарда души (60% от населението на света) с по-ниски доходи.“

Анализаторите на Oxfam са изчислили: ако човек след построяването на египетските пирамиди (XXVI век пр.н.е.) ежедневно е спестявал по 10 хиляди долара, то до 2020 г. „състоянието му щеше да се доближи до едва една пета от средното състояние на милиардер, един от топ 5 на най-богатите". Между другото, в последния си доклад Oxfam отбеляза, че богатството на тази шепа милиардери се попълва всеки ден с 2,5 милиарда долара.

Това е същността на проблема с кризата на демокрацията. Защото в страните, в които неравенството в доходите не е достигнало толкова критична точка, както в Съединените щати и Великобритания, "нивото на удовлетвореност от начина, по който работи демокрацията се е повишило до исторически максимум", отбелязва центърът в Кеймбридж.

Към тях Центърът отнася само Дания, Швейцария, Норвегия и Холандия.

Примерът с европейските държави показва, че е твърде рано, както казах преди, да се изхвърля демокрацията в задния двор на историята. Пътят към социалната хармония обаче, който сега предстои ще бъде труден. Как се лекува "болна демокрация"? Центърът в Кеймбридж не даде рецепти.

Превод: М.Желязкова