/Поглед.инфо/ Една от причините за изострящата се напоследък икономическа криза в Турция е значителното превишение на вноса над износа във външната търговия. На фона на отрицателното външнотърговско салдо търговията с оръжие е голяма помощ за Турция.

Продажбите на оръжия в Турция достигнаха рекордно високо през 2021 г., според Асамблеята на турските износители, като най-голямото увеличение на износа на оръжие е за африканските страни. Износът на оръжия и военно оборудване за Съединените щати също счупи рекорда, представлявайки една трета от общия обем на турския военен износ, въпреки въвеждането през 2020 г. от САЩ на санкции срещу Турция за закупуването на руската система за противовъздушна отбрана С-400.

За 11 месеца на 2021 г. Турция е изнесла оръжия и военна техника в размер на 2,793 милиарда долара, което е с 39,7% повече спрямо същия период на миналата година. Турската отбранителна индустрия, която постави рекорд с износ от 2,7 милиарда долара през 2019 г., се готви да поеме още по-висока летва, затваряйки 2020 г. с износ от над 3 милиарда долара. В същото време през първите 11 месеца на 2021 г. Турция увеличи военния си износ за Африка от 4 млн. на 328 млн. Експертите прогнозират, че в близко бъдеще Африка ще стане третият по големина пазар за турско оръжие.

Турция подписа двустранни споразумения с Танзания, Судан, Уганда, Бенин и Кот д'Ивоар за сътрудничество в промишленото производство, закупуване и поддръжка на военно и отбранително оборудване, техническа и логистична подкрепа, обмен на информация и изследвания в тази област.

Най-популярните военни продукти на Турция сред държавите от Черния континент не са дроновете, а бронираните превозни средства, произведени от турско-катарската компания BMC. Повечето африкански купувачи на турско оръжие са бедни страни, чиито власти водят безкрайни антипартизански войни. Те не се нуждаят от скъпи тежки бронирани превозни средства и системи за противовъздушна отбрана, но това им позволява да извършват дълбоки антитерористични нападения и бързо да откриват струпвания от бойци. За тези цели са необходими леки колесни бронирани машини с противоминна защита, оборудване за разминиране и БПЛА. Точно това турците предоставят на африканските армии.

Вече писахме, че е постигнато впечатляващото развитие на турската военна индустрия чрез превръщането ѝ в монтажен цех на западния военно-промишлен комплекс. Почти всички видове оръжия, произведени в Турция, съдържат компоненти, произведени от водещи военни компании на Запад.

Без чипове на американската компания “Силинк”, които управляват всички системи на “Байрактар”, апаратът не е по-опасен от детски самолет. САЩ също така произвеждат радиостанцията, антена, сателитния приемник, контактите на платките, висотомера, резервоара за гориво и дори колелата и спирачките на “Байрактар”. Това турски дрон ли е или американски?

Турски брониран автомобил “Вуран” е лицензиран монтаж на израелския ураган. Турската БМП “Тулпар” и бронетранспортьорът “Хизир” са оборудвани с американски двигатели и трансмисии. Турските танкове “Алтай” са оборудвани с немски дизелови двигатели. Турското военно корабостроене е също толкова зависимо от западния военно-промишлен комплекс.

Днешна Турция е геополитическа конструкция, създадена основно от англосаксонците за експанзия по света на принципа „загребване в жаравата с чужди ръце“. Курсът за възраждане на отминалата военна мощ на потомците на еничарите беше поет от западните страни през 80-те години на миналия век, когато стратегическата ситуация изискваше рязко увеличаване на военните способности на южния фланг на НАТО.

Директното изпомпване на турската отбранителна индустрия от Запада продължава от около 40 години. През 1985 г. Турция става член на междуправителствената инициатива “Европа на технологиите” (програмата “Еврика”), като получава буквално всичко от съюзниците в НАТО: от системите за командване и контрол до обучението.

„Говорим за многомилиардни програми за формиране на гражданска индустрия, обучение на стотици студенти в американски университети, обучение на офицери, сътрудничество и технологичен обмен във военно-промишления сектор, продажба и дори безплатен трансфер на производствено оборудване, издаване на лицензи за производство и други. По програмата “Еврика” работи в редица страни: САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Холандия.

Редица нововъведения позволиха на турците да постигнат успех в локалните военни конфликти в Близкия изток и Южен Кавказ, но доскоро впечатляващото популяризиране на турския военно-технически износ за африканския континент оставаше в сянката на световните медии.

„През десетилетията след разпадането на Османската империя Турция до голяма степен игнорира Африка и нейните управници избраха да се съсредоточат върху Европа. Въпреки това през последните 15 години турският президент Реджеп Тайип Ердоган е инициатор на възраждането на връзките с континента. От 2009 г. Турция увеличи броя на посолствата в Африка от 12 на 42, където г-н Ердоган беше чест посетител, планирайки пътувания до повече от 20 столици”, пише британският Financial Times.

От 2003 г. насам търговията на Турция с Африка се е увеличила от 5,5 милиарда долара на повече от 26 милиарда долара.

Заявявайки, че турците и африканците са „предопределени да станат партньори“, Ердоган се съсредоточава върху големи правителствени инфраструктурни сделки и договори в цяла Африка, от олимпийския басейн в Сенегал до най-голямото чуждестранно военно съоръжение в Сомалия и голямата джамия в Джибути. Експанзията на Турция в Африка процъфтява, „надхвърляйки икономическата дейност, за да обхване бизнеса, помощта, дипломацията, културата и военната подкрепа“, отбелязва “Африкан Бизнес”

Турските дипломати не крият, че наследникът на Османската империя идва в Африка в лицето на Турската република. „Турция е построена върху пепелта на Османската империя“, казва Елиф Комоглу Улген, посланик на Турция в Южна Африка. "Едва когато наближихме края на 90-те и с края на Студената война, Турция наистина отвори очите, ума и сърцето си за останалия свят."

Експанзията на Турция в африканската икономика се развива почти експоненциално.

През 2012 г. беше подписано огромно споразумение за 1,7 милиарда долара между Етиопия и турския строителен гигант “Япи Меркези” за изграждане на 400-километрова железопътна линия, свързваща източна, централна и северна Етиопия с пристанище Джибути.

Този проект за турска холдингова компания, която не разполага с необходимия оборотен капитал, не би бил възможен без финансова подкрепа от Световната банка, която предостави на компанията „финансов пакет от 100 милиона долара, за да подкрепи разширяването на компанията и да стимулира изграждането на транспортна инфраструктура на трудни пазари“, което „дава оборотен капитал за завършване на проекти за транспортна инфраструктура в Африка на юг от Сахара и в Северна Африка“.

Повече от една трета от всички турски инвестиции в Африка на юг от Сахара отиват в Етиопия, която "бързо се превръща в център на усилията на Анкара на континента". С население от над 100 милиона души и амбициозен лидер в лицето на министър-председателя Абий Ахмед, Етиопия е вратата към Африканския рог, стратегически регион, охраняващ световните стратегически корабни пътища. В момента Турция е вторият по големина инвеститор в Етиопия след Китай.

“Файненшъл Таймс” отбелязва, че Ердоган играе Великата игра на Ердоган тук, която е насочена към „противопоставяне на влиянието на съперниците от Персийския залив, като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, както и на Франция, Китай и Русия " В същото време напредването на Турция в Африка по никакъв начин не създава конкуренция за англосаксонците.

Ако търсите истинските бенефициенти от турската икономическа експанзия в Африка, то това са най-големите американски инвестиционни фондове. Така акционерният капитал на турската строителна компания “Акса”, която е изградила електроцентрали в Мали, Гана и Мадагаскар, включва финансовите чудовища “Вангард”, “БлекРок”, “Алианц”...

Най-големият производител на бронирани превозни средства, изнасящ своите бронирани превозни средства за Африка, BMC, е основан от “Британска моторна корпорация” и след това национализиран. Според шведския аналитичен портал “Нордик Монитор”, истинският му собственик, вероятно чрез своя далечен роднина Талип Озтюрк, е Ердоган, който наскоро върна компанията на британците, като продаде половината от акциите ѝ на инвестиционния фонд, контролиран от британците.

Придружавайки своята африканска експанзия с антиколониална реторика, Турция проправя пътя към Черния континент точно на колонизаторите, които осъжда.

Като се има предвид, че има и други глобални играчи в Африка, можем да заключим, че епицентърът на Голямата игра започна да се мести от Близкия изток и отчасти от Централна Азия към Африка.

Русия и Китай трябва да бъдат подготвени за това.

Превод: В. Сергеев