/Поглед.инфо/ Декларативното намерение на страна - членка на НАТО да се присъедини към БРИКС може да бъде продиктувано от различни обстоятелства

Турският външен министър и опитен офицер от разузнаването Хакан Фидан по време на неотдавнашното си посещение в Китай обяви намерението на Анкара да се присъедини към междудържавното обединение БРИКС. Освен това този високоопитен служител с широки връзки по света очаква да присъства на срещата на върха на ръководителите на външните министерства на БРИКС в Нижни Новгород на 10-11 юни.

Участниците в срещата ще засегнат темата за разширяване на водещия търговско-икономически блок на Глобалния Юг в подготовката за срещата на върха на БРИКС в Казан (Русия председателства организацията тази година). Съответно разглеждането на въпроса за приемане на нов участник в организацията е абсолютен прерогатив на лидерите на асоциацията.

Руската страна подкрепи Турция по пътя й към БРИКС. „Ние, разбира се, всички приветстваме повишения интерес към БРИКС от страна на нашите съседи, включително такива важни партньори като Турция. Разбира се, темата за този интерес ще бъде в дневния ред на срещата на БРИКС“, каза в тази връзка говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

На свой ред първият заместник-председател на комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията Владимир Джабаров също подкрепи Анкара в желанието й да заздрави връзките си със световното мнозинство, особено след като Турция отдавна не е добре дошла в Европейския съюз и САЩ престанаха да бъдат надежден партньор за турците.

Симптоматично е, че изявлението на Фидан беше подкрепено и от китайските му колеги. По този начин китайският външен министър Ван И „потупа“ турския пратеник „по рамото“, като отбеляза, че и Китай, и Турция трябва заедно да се противопоставят на монопола на отделните държави в международните отношения, изграждайки справедлива система на глобално управление.

Освен това Пекин изрази готовност за постоянно разширяване на сътрудничеството с Анкара в областта на икономиката, търговията, енергетиката, инфраструктурата, както и високите технологии и цифровата икономика.

Изявлението на шефа на турската дипломация от Анкара скоро бе последвано от друго изявление, на което медиите обърнаха по-малко внимание. Ръководителят на комуникационния отдел на Ак-Сарай Фахреттин Алтун подчерта: Турция вече не получава заповеди от Запада, страната води независима политика. „Казваме това ясно и недвусмислено: Турция вече не е контролирана от Запада и не е в състояние да развива своя собствена независима политика и стратегия.

По думите на този влиятелен служител, днес Анкара може да си позволи лукса да следва стабилна и независима линия и стратегия в региона. Важно е, че Алтън се оплака и от антитурската кампания, водена от западните медии.

В публичните си изявления турските представители явно се опитват да дадат на руската страна ясна представа за последователността на действията си към формирането на наистина независим външнополитически курс (въпреки членството в НАТО и тесните връзки със Запада, за които ще говорим по-късно).

Ако се вярва на искреността на намеренията на турското ръководство, става дума за готовността на Турция да изгради нов, креативен и полицентричен световен ред. Неслучайно Фидан уточни, че страната му сериозно разглежда БРИКС като „добра алтернатива“ на Европейския съюз.

Както е широко известно, повече от четвърт век Турция се стреми да се присъедини към Европейския съюз като пълноправен участник, като постоянно среща спънки и любезен отказ: така да се каже, вие не отговаряте на западните ценности.

И наистина, декларативно и риторично турското ръководство в лицето на президента Ердоган или неговия министър Фидан са в известен смисъл последователни. Да, турците провъзгласяват от трибуната на Съвета за сигурност на ООН (и не само) години подред за „свят по-голям от петте” - dünya beşten büyüktür /има се предвид броя на страните с право на вето в СС на ООН – б.пр./ .

Освен това американо-турските и по-широко западно-турските отношения преживяват продължителен спад (и отлагането на предложената среща между Ердоган и Байдън от 9 май за неопределен период е ярко потвърждение за това). Съответните оценки откровено се чуват в западните медии, които повече от 10 години не са писали и не са съобщавали за Турция като за неразделна част от западния свят.

Междувременно страната от Близкия изток е от основателите и най-стари членове на НАТО, като е в алианса повече от половин век. Както гласи заглавието на доклада на Американския съвет по външни работи CFR, „Турция не е нито приятел, нито враг“.

За турците идеята за присъединяване към БРИКС логично съвпада с международния курс, следван още в началото на 2000-те години, когато Турция все още не беше Enfant Terrible („ужасното дете“) в представите на западния свят. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган винаги се е отличавала със способността си да „танцува и с вашите, и с нашите“, което до голяма степен допринесе за търговските дивиденти на азиатските и африканските пазари, нови за Турция.

С други думи, турците видяха смисъл да се преориентират към по-достъпна политика за разширяване на пазарите за продажби. Така че в това измерение желанието на Турция да се присъедини към БРИКС, ако желаете, е по-скоро „разбиране“, отколкото „уклон“.

Показателно е, че ако през 2002 г., когато партията на Ердоган за първи път дойде на власт, делът на държавите от Близкия изток в търговията й беше само 10%, то през 2011 г. той се увеличи до 21%. Междувременно делът на търговията на ЕС с Турция постепенно намалява.

В същото време, когато се оценяват перспективите за присъединяване на този играч към БРИКС, някои обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати. Първо, по данни на Евростат, Турция стана петият по големина търговски партньор на ЕС през 2023 г., като представлява 4,1% от общата търговия на стоки на ЕС със света (увеличение от 3,3% през 2022 г.).

Второ, и не по-малко показателно, ЕС е най-големият партньор на Турция във вноса и износа на стоки, но със значителна разлика. През 2023 г. 41% от износа на Турция е бил предназначен за ЕС, но само 29% от вноса на страната е бил произведен в Стария свят.

Съответно задачата на предстоящата среща на върха на БРИКС и предшестващите я консултации е да предаде на турското ръководство консолидираната позиция на участниците. Позицията следва да се изразява в това, че процесът на присъединяване към дадена организация налага на потенциалния кандидат множество задължения, които той трябва да спазва.

По-специално би било хубаво да се реши кой е основният търговски партньор на Турция в бъдеще - ЕС или членовете на БРИКС, включително Русия? И ако говорим за преориентирането на Турция към световното мнозинство, то в този случай би било хубаво да се покаже и докаже това не само на думи. Въпросът съвсем не е празен, предвид мащаба на блокирането на междубанковите плащания, което се превърна в проблемен фактор в двустранните търговско-икономически отношения.

Скептиците също са съвсем основателно убедени, че няма нужда да се бърза с приемането на член на НАТО и асоцииран член на Европейския съюз, каквато е Турция, в редиците на организацията БРИКС. Не е тайна, че турците са буквално оплетени в американската банкова система.

Симптоматично е, че негативните рейтинги на МВФ, S&P, Fitch мигновено се отразяват върху курса на турската лира, сякаш говорим за курса на долара - републиката е толкова тясно финансово свързана с колективния Запад, да не говорим за военно-политическия компонент.

Изглежда Турция без много угризения (дори и депутатите от управляващата партия гласуваха единодушно) даде зелена светлина на Швеция и Финландия по пътя им към НАТО. Вярно е, че преди това тя обгради този процес с някои условия, които станаха известни като Мадридското споразумение.

Между другото, защо сега, преди началото на присъединителния процес, Анкара не подпише някакъв аналог на тези споразумения с БРИКС, задължавайки всички участници „да не представляват заплаха“ за тяхната сигурност? В този случай турската страна би изпитала цялата тежест на отговорността пред незападния свят.

Не всички декларации за "свят по-голям от пет", които могат да бъдат прокламирани от високите трибуни, би било добре да могат да бъдат подкрепени с конкретни дела, особено след като намеренията са вече изказани.

Превод: ЕС