/Поглед.инфо/ Несъмнено, както би казал китайски философ, ние живеем в „интересни времена”, тоест времена на големи промени за цялото човечество.
Философи-екзистенциалисти като Сартр и Камю биха се изненадали, ако днес видят как препратките (поне по име) към течението на мисълта, което са формирали преди почти 80 години, се множат в медиите.
Все повече и повече държави и нации твърдят, че са изправени пред „екзистенциални“ заплахи и не е чудно, защото Русия е заложила всичко на карта, Западът има всичко на карта и светът също има всичко на карта.
В този текст се опитваме да надхвърлим непосредственото и да погледнем какво ще дойде след този голям сблъсък между САЩ и Русия-Китай. Ще се опитаме да дадем отговор на въпроса как би изглеждал новият пост-западен многополюсен ред. Но първо ще направим някои наблюдения върху настоящата ситуация по отношение на войната в Украйна.
През последните дни на Световния икономически форум бяха излъчени някои от най-дълбоките тревоги на Запада. Докато пенсионираният (и почти столетник, но съвсем не сенилен) имперски стратег Хенри Кисинджър предупреди, че остават само седмици до това да се седне на масата за преговори с Русия, за да се избегне война, която би застрашила „баланса на силите в Европа“ .
Висшите съветници на куклено-марионетния президент Владимир Зеленски не се забавиха и със секунда, за да отговорят на Кисинджър с грубото „ходи да се ш***ш“ и „м*йната му“.
Ако Кисинджър беше изведен в групата на дисидентските (но не изключително влиятелни) гласове в империята, друго може да се каже за Джордж Сорос.
Неостаряващият магнат и блудният политически финансист на американските войни лансира на форума лапидарното предупреждение, че:
"Най-добрият и може би единственият начин да запазим нашата цивилизация е да победим Путин възможно най-скоро.”
Думите на Сорос трябва да се разбират в истинския им смисъл.
Сорос не казва „спаси човечеството“, тъй като това е най-маловажното нещо за глобалистките елити, които днес командват „колективния Запад“. Той казва „да спасим нашата цивилизация”, тоест единствената, която съществува за тях, която е възникнала в резултат на геноцида на европейската колонизация на света преди 500 години.
Реакцията на Запада към руската специална операция в Украйна е такава, че Трета световна война заплашва да избухне реално, преди да достигне директно китайска територия.
В Украйна Русия се осмели да отговори на 30-годишното разширяване на НАТО на Изток с оръжие в ръка и Западът веднага се почувства застрашен от смърт. Това е доказателство за неговата крехкост, както в материалната, така и в идеологическата си база.
Определено западният глобализъм е сенилен феномен, с видими глави като тези на Байдън (79 години), Клаус Шваб (84) и Джордж Сорос (90).
Отчаянието, което може да се види в говорителите на глобализма (Байдън, НАТО, британците, европейската политическа класа...) показва, че Западът, под егидата на глобализма, демонстративно пренебрегвайки предупрежденията на Кисинджър, няма План Б: единственият му план е да установи пряка глобална диктатура на своите мултинационални компании чрез сдържане на Китай и Русия.
Що се отнася до Русия, те мечтаят да я върнат във времената на Елцин след падането на СССР, а колкото до Китай, да го върнат във времената на Опиумните войни през 19 век. Напразни илюзии за старата имперска слава...
Досега е ясно, че нововъзникващите сили от най-разнообразните географски ширини не желаят да танцуват по музиката на Вашингтон: Индия и Китай, последвани от останалата част от БРИКС, с големи държави като Мексико и Аржентина; почти всички големи износители на петрол; много страни, богати на население и суровини, и дори стари съюзници на САЩ като Израел, Саудитска Арабия и Турция се противопоставят в много точки на западния диктат за изолиране на Русия, за да я постави на колене.
Напротив, те са позитивни и дори активно участват в руската политика за развитие на международната търговия извън орбитата на долара.
От друга страна започват да се появяват пукнатини в Европа, която не успя да осъществи бойкота на руския петрол и не изглежда сериозно решена да се отърве от руския газ, от който зависи.
Старият континент е разкъсан между глобалистка управляваща класа (както политическа, така и медийна) и реалността на антируската война, която има най-лошите икономически и социални последици за собствените си народи.
Все повече европейци започват да разбират, че не могат да живеят във вечна война с Русия. Въпреки това, следвайки глобалисткия сценарий на Уолстрийт и Лондонското Сити, Европа застрашава бъдещето си като един от полюсите на зараждащата се многополярност.
Ще успеят ли нейните елити да сменят курса навреме?
Три възможни сценария
След като направихме горните наблюдения и като вземем предвид постоянната опасност от термоядрена война, можем да си представим три основни сценария:
1. Победа на Запада със „смяна на режима“ в Москва и Пекин и налагане на западна корпоративна диктатура в световен мащаб.
Това би означавало края на играта и налагането на програмата за обезлюдяване от страна на Запада. Вероятно ще настъпи голям ядрен пожар, а ако не се случи, Западът така или иначе ще доведе ситуацията до световен геноцид поради нарастващата бедност и унищожаването на селяните в глобален мащаб. Лека нощ.
2. Поражението на Запада след кървав пожар, най-вероятно с „тактически” ядрени оръжия.
Този сценарий би довел до бавното и несигурно възникване на нов пост-западен ред. Просперитетът на човешката раса не е осигурен поради материалното, екологичното и социалното унищожение на войната.
3. Поражение на Запада при по-малко войнствени условия.
Ако използването на ядрени оръжия може да бъде избегнато или ограничено, и ако в същото време има широк процес на неподчинение на „реда, основан на правила“, насърчаван от Запада, новият постзападен ред ще може да се изправи пред съдбата на човечеството с по-голям успех.
В последния сценарий има две възможности: Първата е Западът под формата на Северна Америка/Европа да остане „един играч сред останалите“.
Втората (и по-вероятна) възможност е както Северна Америка, така и Европа да бъдат изхвърлени на второ място предвид сериозната опасност от гражданска война в Съединените щати и последиците от антируските санкции за западните, особено европейските икономики.
Новият пост-западен ред - някои наблюдения
Новият пост-западен ред трябва да произтича от факти, той не може да бъде продукт на бюро или пакт на борда на военен кораб като известната Атлантическа харта, подписана от Чърчил и Рузвелт през август 1941 г. и пародирана 80 години по-късно от Байдън и Борис Джонсън .
Ако през 1941 г. британските и американските лидери се споразумяха по много въпроси, които в крайна сметка дойдоха да определят следвоенния свят, през 2021 г. те се съгласиха да се потопят заедно в бездната на „après moi, le deluge“.
В икономическата сфера новият ред трябва да даде приоритет на реалната икономика, подчинявайки финансите на политическата власт. Прилагайте логиката на „печеливша за всички ситуация“ и консенсус. Новият пост-западен ред, чиито основи сега се полагат, се нуждае преди всичко от нов финансов ред.
Това е наложително и със сигурност ще се характеризира с края на фиатните валути (т.е. валути, чиято стойност е подкрепена само от „пазарно доверие“); закотвяне на валути към злато и стоки и множество валути („валутни кошници“).
Новият пост-западен ред ще наследи голям брой конфликти, неразрешени от стария западен колониален ред (от конфликта с мапуче в Чили до Палестина, Турция, множество конфликти в Африка и т.н.). Той също така ще наследи структурни проблеми при достъпа до ресурси, особено вода.
Освен това ще трябва да се изправи пред много сериозен социално-икономически дълг (например липсата на храна, вода и канализация за големи сектори на човечеството) и недостатъчния западен производствен модел, наследен (например от медицинска „индустрия“, базирана на поддържане на населението болно, за да им продава своите продукти, на хранителна „индустрия“, основана на унищожаване на околната среда, унищожаване на биоразнообразието и производство на храна с лошо качество).
Политически новият ред ще трябва да бъде множествен, тъй като ще се състои от либерални демокрации, теокрации, автокрации и т.н., както и страни със социалистическа, капиталистическа и други ориентации.
Новият пост-западен ред не може да възникне от наследниците на Обществото на нациите или ООН, тъй като и двете са създадени от западните имперски сили.
Нито Обществото на нациите, нито ООН са се грижили за правата на слабите. ООН е тотално пронизана от западни интереси („гражданското общество” на НПО, финансирани от западни държави, моделът на „публично-частно партньорство”, който на практика е модел на ограбване на публичния сектор и т.н.).
Тези органи са неефективни, тъй като дават приоритет на гласуването пред консенсуса и „правилата” (изработени според интересите на Запада) пред решаването на общи проблеми.
Не бива да очакваме „реформа” на тези организации; самите те постепенно ще загубят актуалност пред неспособността си да отговорят на истинските проблеми на света.
Новият пост-западен ред трябва да произлезе от сегашните нововъзникващи многостранни механизми и други, като CELAC, АСЕАН, ОПЕК+, БРИКС и др.
Този ред трябва да се основава на консенсус, на логиката за печалба на всички страни, на логиката на зачитане на многообразието и на дневния ред за решаване на проблеми, отколкото на нормативни концепции за политическите системи и т.н.
Великото предизвикателство: Да се изправиш срещу хегемонията, за да деколонизираш света
Разрушаването на еднополюсната империя е само първата стъпка в освобождаването на човечеството от западното варварство. Не само Латинска Америка трябва да бъде деколонизирана, но и целият свят, който беше засегнат от европейската експанзия от 15-ти век нататък.
Концепцията за хегемония се прилага не само за политическо господство, но и за контрол над доминиращите идеи (културна хегемония). Западната хегемония не изчезва с изчезването на еднополюсния свят по същия начин, по който влиянието на Рим не престава с падането на Западната Римска империя.
Нека припомним, че Католическата църква е наследница на Рим и е оцеляла до наши дни като един от стълбовете на западното господство, както идеологически, така и материално-финансово.
Наследниците на западната хегемония на свой ред са три от големите приноси на Запада към човечеството: науката и технологиите, формализирани от Запада; западната концепция за знанието и свързаните с него институции като модерното училище и др.; и западната концепция за развитие, изразена в идеологията на модерността.
От съществено значение е да се деколонизират тези три структури, за да се гарантира, че западната империя няма да оцелее след политическия и икономическия си колапс.
От съществено значение е науката, знанието и концепцията за развитие да се преформулират от гледна точка на цялото човечество, а не от тази на Запада.
Това не означава отхвърляне на тези институции и категории, а творческо повторно присвояване чрез тяхното „преозначаване“, за да използвам моден израз.
В продължение на 150 години тесен имперски елит (Европа-САЩ), както с публични, така и с частни средства, финансира и организира цялата институционална мрежа, която на планетарно ниво решава какво си струва да се изучава, какви въпроси да се задават, какви проблеми да се решават и как да го направя.
Това има много осезаеми последици днес, например по въпроса за пандемиите и тяхното въздействие; във въпроса за отговорите на кризи от всякакъв вид; в предизвикателствата, поставени от изкуствения интелект и информационните и комуникационни технологии.
Западната империя ни оставя свят, в който производството е подчинено на спекулативна печалба в полза на частни монополни интереси.
Така ние наследяваме медицина, базирана на това да ни разболяват, агропромишлен комплекс, основан на унищожаването на околната среда и производството на некачествени храни, и информационните технологии, които вместо да освобождават нашите възможности, ни изолират, шпионират и контролират.
Това са само няколко примера за варварството, наследено от Запада.
Новият пост-западен ред има предизвикателството да спаси човечеството за дълга ера на историческо развитие или да загине преди варварския глобалистки холокост.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?