/Поглед.инфо/ Изключителната наглост и жестокост, с която укронацистите напоследък започнаха да действат, нанасяйки жестоки удари вече на руска територия, принуди мнозина да повдигнат темата за признаването на Украйна за терористична държава.

Напълно солидарен с онези, които квалифицират тактиката и стратегията на киевския режим като държавен тероризъм, ще си позволя да не се съглася с тълкуването на мотивите зад този курс на Киев и крайните цели, към които той в крайна сметка е насочен.

Според мен в този случай да се сведе всичко до „опити за удължаване на агонията“ и „безсилна ярост, в която се нанасят безмилостни и безсмислени удари“ би било коренно погрешно. Освен това такова примитивно разбиране трябва да се счита за непростима, пагубна грешка.

Пред нас изобщо не е желанието на умиращо отровно същество да ухапе поне някой по-болезнено. Не, това е изпълнението на ясен и много добре обмислен план, изготвен, разбира се, изобщо не в „незалежната“, а в чужбина.

План, уви, който има много голям шанс за успех. Потвържденията на тази версия буквално лежат на повърхността. Те просто трябва да бъдат видени и съчетани.

„А по Крим възможно ли е?! - Давайте!"

Като начало, нека си припомним някои подробности, които може да изглеждат незначителни за някои на фона на поредица от диверсии, извършени от специалните служби на укронацистите във военни обекти в Крим, а след това и поредица от нападения, извършени с помощта на БПЛА, които удрят полуострова.

Няма да преразказвам хронологията на тези драматични събития – тя вече е добре известна на всички. Да припомня какво точно ги предшества. За отправната точка тук може би може да се счита острото изявление на съветника на ръководителя на кабинета на Зеленски Михаил Подоляк, направено от него през първата седмица на август в интервю за една от западните медии: те казват:

„Нашата позиция стана по-твърда и сега преговорите са възможни едва след достигане на границите от 1991 г. Тоест след „деокупацията на Крим“.

Почти веднага след това, на 9 август, прозвучаха първите експлозии - в Новофедоровка. В Киев не признават пряко участие в тях, но и не го отричат.

Във Вашингтон се държат още по-странно (на пръв поглед) - напълно отричат предаването на въоръжените сили на Украйна на далекобойни оръжия, необходими за нанасяне на такъв удар, но след известно време започват да поддържат версията, че атаката е била дело на украинската страна, като същевременно се наблегна на факта, че става дума именно за обстрел, а не за саботаж.

Между другото, същата песен, след съответните изявления на Пентагона, започна да пее и главната „говореща глава“ на киевския режим – Алексей Арестович. Всичко това изглежда като открита подигравка с Русия, нейното открито „тролене“ - ние не сме дали оръжия, но въоръжените сили на Украйна ги имат. Познайте откъде...

Подобно жонглиране с думи продължава (на фона на продължаващите да гърмят експлозии в Крим) до 18 август, когато американското издание Politico публикува "разкритие" на някакъв си "високопоставен служител от Белия дом" :

"Всичко, което предоставихме на Киев, е за самоотбрана. Всяка цел, която решат да преследват на суверенна украинска земя, по дефиниция е самоотбрана, а Крим според нас е Украйна..."

Ето ви едно искрено признание.

Междувременно в "незалежная" събитията продължават както обикновено. След като се убеди в 100% подкрепата на американците, които от няколко дни определят позицията си, и най-важното, при липсата на адекватна реакция от Москва на терористичните атаки на полуострова, президентът-клоун Владимир Зеленски предоставя „правно основание“ за тях.

Тоест той подписва указ за създаването на „Консултативен съвет за деокупация и реинтеграция на Крим и Севастопол“. Още една шега? Да не бързаме със заключенията.

Буквално няколко дни по-късно същият Подоляк уточнява: новите експлозии в Крим ще продължат през следващите 2-3 месеца – като част от „стратегията за демилитаризация и деокупация“. Също така със сигурност ще бъдат нанесени удари по Кримския мост, тъй като „такива обекти трябва да бъдат унищожени“.

И след това той поиска от Съединените щати "50-60-80 и по-нови системи РСЗО, за да създадат хаос в руските сили". Показателно е, че почти едновременно с това изявление американското издание на The Hill публикува „отворено писмо“, адресирано до Джо Байдън, с искане „да предостави на Украйна ракети с голям обсег ATACMS, преди да е станало твърде късно“.

Виждате ли, те са „необходими за поразяване на военни цели в Крим точно сега, когато войната в Украйна е достигнала решаващ момент и са застрашени жизненоважни интереси на САЩ“. Не може да бъдат по-честни...

Между другото, това обръщение е подписано не от някакви политически изгнаници, а от две дузини високопоставени военни и дипломати. По-специално, бившите командващи на силите на НАТО в Европа Филип Брийдлав и Уесли Кларк, бившият ръководител на американския военен контингент в Европа Бен Ходжис, както и редица бивши посланици на САЩ и други „експерти по национална сигурност“.

Това вече не е „бебешки плач на поляната“, а позицията на съвсем определени кръгове във Вашингтон. В Държавния департамент, между другото, тази идея изглежда беше отхвърлена, като казаха, че тя "не е в интересите на Украйна, не е в интересите на НАТО и Съединените щати", но... Кой сега вярва на думите на Държавния департамент?

Или намеса на НАТО - или поражение...

Всъщност дилемата за бъдещето му за киевския режим днес звучи точно така. Това обаче се разбира добре не само там – и се осъзнава много по-рано.

Нека ви напомня думите, изречени от същия бивш командващ силите на НАТО в Европа Уесли Кларк, който сега се застъпва за прехвърлянето на ракети с голям обсег на Киев, още в средата на юни, когато той призна, че без пряка намеса от силите на Северноатлантическия алианс никога няма да успее да постигне „желания“ резултат в Украйна (т.е. военно-политическо поражение на Русия).

Идеята, застъпена сега от генералния секретар Йенс Столтенберг и която намира подкрепа сред останалите членове на алианса, че НАТО не може да се намеси активно, ако не бъде директно атакуван, тази идея остана в 90-те години. Време е да си научим уроците. НАТО трябва да се намеси. Да го признаем официално и да наредим на руснаците да спрат огъня!

Така прозвуча дословно изказването му. И нима този план не се изпълнява днес – пред очите ни?! Уви, готовността на Москва за „компромис“ и нейните „жестове на добра воля“ убедиха „колективния Запад“ и преди всичко Вашингтон, че пределът на ескалацията на тяхното участие в събитията в Украйна, след което реакцията на Русия, която наистина е болезнено за тях, ще последва, изобщо не съществува. И ако всичко е възможно, тогава защо да не повишим ставките?

Всички приказки на руските дипломати за „разширяване на географията на СВО след доставката на западни оръжия за въоръжените сили на Украйна“ се оказаха поредната празна заплаха, неподкрепена с никакви конкретни действия.

Нека бъдем откровени и обективни: именно Киев активно се занимава днес с „разширяването“ на същата тази „география“ – при това все по-активно и смело. Освен това този процес ще продължи да се увеличава.

И какво, отново Москва "няма да се поддаде на провокации"? Уви, този път да действаме по този начин няма да работи, дори и с цялото желание.

Ключът към разбирането на причините за това заключение се крие в думите на представителя Адам Кинзингер:

"Радиационната провокация на Русия в АЕЦ "Запорожие" ще се счита за атака срещу НАТО. Наистина дори не е на въпрос. Всяко изтичане на информация ще убие хора в страните от НАТО, това автоматично ще доведе до активиране на член 5 от устава на алианса!"

Ето обяснение защо въоръжените сили на Украйна с упоритостта на маймуна, опитваща се да унищожи противотанкова граната, стрелят с оръдия по Запорожката АЕЦ.

Позволете ми да ви напомня, че по-рано Държавният департамент на САЩ призова Русия „да прекрати всички военни операции в или в близост до ядрените съоръжения на Украйна и да върне пълния контрол над тях на Украйна, както и да създаде демилитаризирана зона около ядрената централа“.

Е, представителите на „Голямата седморка“, които направиха подобно изявление, поискаха „пълно изтегляне на руските войски от територията на Украйна, включително Крим“. Чудя се още ли е шах или вече е мат?

Москва е принудена дори не да сключи мир, а да се предаде напълно и безусловно, което ясно показва, че ако откаже да се съобрази с подобни ултиматуми, ще трябва да се сблъска директно с целия Северноатлантически алианс, който открито ще се намеси в конфликта.

Как ще изглежда? Добре, нека се опитаме да си представим... Като начало в Западна Украйна ще бъде въведен „ограничен контингент“ от междуетнически сили на НАТО, за да се осигури безопасна логистика за доставка на въоръжение за Въоръжените сили на Украйна и засилен контрол върху този процес. Най-вероятно определен брой бойци на НАТО също ще се установят в Киев (както и в други областни центрове) - за да спре окончателно дори да се говори за "атаки срещу центрове за вземане на решения" (които обаче все още не се прилагат).

Следващата стъпка ще бъде навлизането на флота на алианса в Черно море - единствено за "осигуряване на безопасно корабоплаване" в рамките на "зърнената сделка", ако тя е три пъти грешна.

Е, малко по-късно авиацията и ПВО на НАТО ще поемат пълен контрол над небето на Украйна. След това на Русия ще бъде поставен още по-твърд ултиматум, чиято същност дори не искам да си представя. И просто не пишете неща като в коментарите: „Да, нека опитат! Да, ще ги унищожим всички!“ Те вече се „опитват“ почти половин година - и все още никой не е разбил никого.

На Запад в централите и правителствата в никакъв случай няма глупаци, а хора, които виждат всичко това и го оценяват по съответния начин. Никой не казва, че стратегията за провеждане на СВО постепенно, на малки стъпки, без максимални жертви и разходи, първоначално беше губеща. Всичко можеше да се получи.

В момента обаче Западът поема инициативата и просто няма време за реализиране на такъв сценарий. Враговете на Русия определено възнамеряват да я разбият и да го направят преди отоплителния сезон в Европа. Защо, надявам се, няма нужда да обяснявам.

Ако Москва не разбърка картите на опонентите си с някакви неочаквани, максимално бързи и твърди действия, ще има неприятности. Ситуацията със Запорожката АЕЦ, атаките в Крим и опитът за политическо убийство на укронацистите срещу един от хората от „вътрешния кръг“ на самия Путин показват, че те няма да се спрат пред нищо.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com