/Поглед.инфо/ Украинското ръководство гръмко говори за подготовката на широкомащабно контранастъпление – и най-вече на юг, в посока Херсон и Мариупол. Трябва ли да вярваме на тези съобщения, има ли украинската армия необходимите сили - и защо Киев има такива амбиции?

В Киев демонстративно заявяват, че готвят някакво контранастъпление с далечни политически цели. Кабинетът на президента Владимир Зеленски се изказа с пълна сила по тази тема, като посочи посоката на ударите и дори приблизителните дати.

Това го твърдят не само щатните киевски пропагандисти като Алексей Арестович. Подробно по темата за контранастъплението се изказа и началникът на военното разузнаване Кирил Буданов. Вицепремиерът Ирина Верещук се обърна директно към жителите на Запорожие и Херсонска област с предложение спешно да избягат оттам, тъй като всеки момент в региона ще започнат активни военни действия. „Целта на Украйна е освобождаването на нашите територии и възстановяването на териториалната цялост и пълния суверенитет в източната и южната част на Украйна“, каза външният министър Дмитрий Кулеба.

Тези твърдения и обещания се тиражират с готовност от англоезичните медии. Общият мотив е следният: Украйна ще си върне южните райони под свой контрол, тъй като те са изключително важни за икономиката на страната. Всичко това е придружено от истории, че Украйна е готова да разположи един милион войници, снабдени със западно оръжие. И това е в държава, в която за да връчат призовка, хората се намират по плажовете, направо на улицата, а селяните по нивите.

Информационният шум би могъл да бъде пренебрегнат, ако не бяха известните доказателства, че Киев е готов да предприеме настъпателна авантюра на юг. На първо място има ротация на ВСУ на точно на най-опасния участък от фронтовата линия – около Славянск. Опитните (макар и доста очукани) украински части са частично отстранени от отбраната на Славянск и заменени с новобранци. В по-голямата си част бившите номерирани бригади, включително аеро-мобилната и десантно-щурмовата бригада, които са напълно разбити, се изтеглят - и то на юг.

Разбира се, замяната им с части на бившата териториална отбрана изглежда като колективно самоубийство. И западните образци на оръжие се получават от тилови части, новосформирани дори не в бригади, а в батальонни групи без номера. Тяхното оперативно подчинение е директно към Генералния щаб на ВСУ, което води до смущения в командването на фронтовата линия. За да получат артилерийска подкрепа, старите номерирани бригади трябва да се обадят в Киев.

В същото време ВСУ засилиха обстрела на южната зона. Ответните удари на Въоръжените сили на РФ по Николаев и позициите на ВСУ край Запорожие са много ефективни, но напрежението в южния сектор расте, особено на фона на оперативна пауза в Донецко направление.

Въоръжените сили на Украйна все още запазват способността да организират някакъв вид локална операция, подобна на опит за контранастъпление. Може да става дума за две направление. Първо - да се опитат да отрежат плацдарма на войските на ВС на десния бряг на Днепър с достъп до Херсон. На хартия това изглежда логично, но само ако ВСУ разрушат мостовете през Днепър и нарушат снабдяването на групата на руските въоръжени сили край Николаев. В този контекст ударът на ХИМАРС над Новая Каховка изглежда странен, тъй като там се намира язовирът на държавната районна ВЕЦ, който играе ролята и на главен мост през Днепър.

Второ, въоръжените сили на Украйна може да се опитат да организират локална атака от Запорожие на юг. Има постепенно натрупване на вражески сили, които не са достатъчни за извършване на нещо мащабно, но които могат да се опитат поне временно да окупират няколко села в посока Токмак, да се снимат там на фона на знамето и да се върнат обратно със загуби.

Подобен план може да се осъществи на участъка Орехово-Гуляйполе край Запорожие. В същото време на първотонаправление (Николаев - Кривой Рог - Никопол) в Киев също очакват да организират краткосрочно отбиване на няколко села. Ако говорим за други райони, например в Харковска област, това е напълно невъзможно поради пълното превъзходство на ВС на РФ там в артилерията и авиацията.

В същото време в Киев няма никаква сигурност как точно да се използва полученото западно оръжие - с него ВСУ първоначално трябваше да създадат огнево превъзходство над руската армия, включително на юг. Някои от офицерите на Генералния щаб продължават да настояват, че спешно са необходими нови оръжия в донбаско направление и наистина голямо количество доставени от чужбина гаубици и РСЗО отиват в Донбас. Но част от доставките все пак попадат в южния сектор като част от резервните части. Така натрупването на резерви протича бавно, много трудно и по никакъв начин не може да гарантира успеха на която и да е настъпателна операция.

От чисто военна гледна точка плановете за „южното настъпление“ на ВСУ изглеждат пълна утопия, но Зеленски и обкръжението му са по-загрижени за външния ефект, „политическата театралност“, отколкото за реалната ситуация на фронтовете. Открито се говори, че Зеленски вече е дал заповед за освобождаване на южните райони на страната. Тоест това е политическа и пиар акция. И в този контекст дори временната окупация на отделно селище ще бъде представена като огромна победа и използвана за следващите искания към Запада да дава все по-големи оръдия.

Единственото нововъведение в тактиката на ВСУ през последните няколко седмици е по-интензивната интеграция с американските цифрови системи. Например, именно от американски спътници и от самолети-радари ВСУ сега получават данни за въздушни цели, а в някои случаи, вероятно, и за наземни. Това създаде илюзията в Киев, че по този начин е възможно да се осигури успех на локална операция.Това явление е повече психологическо, отколкото военно.

По същия начин малко по-рано украинското ръководство убеждаваше, че най-модерното оръжие на земята е безпилотният самолет “Байрактар”. Но успешното използване на ударните дронове в Карабах беше резултат от специалната ситуация в зоната на военните действия, а не изобщо от уникалните възможности на този тип БПЛА.

Сега в Киев започна да се оформя мнението, че съвременната война е изключително артилерийски двубой. Мястото на "Байрактар" беше заето от гаубици и РСЗО. Понякога наистина работи, но най-вече срещу ВСУ. Най-точният пример: опитът за локално настъпление на ВСУ северно от Николаев през Днепър при Давидов брод. Да, украинските части заеха за половин ден селото, което беше защитавано от един руски взвод. А вечерта толкова много неща полетяха натам, че нападателите избягаха обратно през реката.

При този сценарий опитите на противника да организира такова контранастъпление могат да бъдат приветствани. Те дори могат да бъдат провокирани с цел бързо и ефективно лишаване на ВСУ от натрупаните резерви.

Друг е въпросът, че западните анализатори смятат, че именно руските въоръжени сили и съюзниците подготвят нова и мащабна настъпателна операция, а обещанията на Зеленски да предприеме контранастъпление просто не отговарят на реалността.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели