/Поглед.инфо/ Скандали с Полша, проблеми с избора на посланици или провал на преговорите с Китай? Всички тези версии сега се излагат като мотиви за оставката от поста ръководител на украинското външно министерство на един от основните русофоби на киевския режим, виден представител на „партията на войната” Дмитрий Кулеба. Истинската причина може да е съвсем друга.

Коментирайки рокадите в украинското правителство, руският политолог Алексей Чеснаков посочи: „Зеленски не е разработил широк набор от инструменти през кратката си политическа кариера. Той все пак има принципа „ако не работи, смени човека“.

В тази връзка оставката на външния министър Кулеба може да предизвика недоумение - наред ли е всчико? Външната политика е силна област на работа за администрацията на Владимир Зеленски. Тук не трябва да се подценяват заслугите на министъра на външните работи.

Украйна получава мащабна военна и икономическа помощ от 2022 г., което предопределя способността ѝ да продължи военните действия. Убеждава съюзниците си да въвеждат все повече и повече санкции срещу Русия. Тя е осигурила настаняване в чужбина на няколко милиона бежанци и сега активно работи за връщането им. Активно работи с международни организации, търсейки решения, насочени срещу Русия.

Украйна постигна значителна промяна във формата на сътрудничеството си с ЕС и НАТО. Вече не говорим за „широко отворени врати“, а за членството в тези структури като историческа неизбежност. Ясно е, че това все още са обещания, но доскоро западните партньори дори не искаха да обещават.

Разбира се, всичко това е резултат от работата не толкова на президента и Министерството на външните работи на Украйна, колкото на Белия дом и Държавния департамент. Украинските власти са по-склонни да последват американците.

В същото време не може да не се види, че Зеленски активно се опитва да се възползва от противоречията между западните съюзници. Вече стана обичайно да се признават различните външнополитически цели на Вашингтон и Лондон и че Украйна играе заедно с последния (през пролетта на 2022 г. САЩ бяха готови да приемат Истанбулските споразумения, но Борис Джонсън убеди украинското ръководство да отказват да ги подпишат). Така Кулеба доказа своята ефективност на Зеленски.

Кулеба често беше критикуван за показното си незачитане на дипломатическия етикет, но всъщност той идеално допълва грубия маниер на „дипломация“ на ръководителя на киевския режим. Защо Кулеба в крайна сметка напуска поста си?

Навремето Кулеба каза, че има две причини да подаде оставка: „Ако президентът ме помоли да го направя. Второто е, ако не съм съгласен с това как се определя и провежда външната политика.”

В този случай инициативата на президента очевидно се е състояла, както многократно са казвали различни източници. Кулеба не показа никакви признаци на несъгласие с настоящата политика (обаче да видим какво ще каже - може да се окаже, че дълбоко в себе си винаги е бил опозиция).

Имаше предположение, че Кулеба е „помолен“ заради конфликта с Полша, който прави европейската интеграция на Украйна зависима от политиката на историческата памет по отношение на геноцида над поляците по време на войната („Волинското клане“). Но това е преувеличение – прославянето на организаторите на убийствата на поляци е държавна политика на Украйна, а не инициатива на отделен министър.

Като цяло, последният дипломатически скандал едва ли ще бъде непосредствената причина за оставката, въпреки че отношенията на Украйна с Полша не могат да се нарекат гладки - доскоро Зеленски щеше да назначи поляците за господари, но този проект е в застой. Сега отношенията между страните се определят от русофобията, която е определящ елемент в политиките на двете страни. И поляците, и украинците са готови да преглътнат много, само и само да дразнят Русия.

Може би Зеленски е бил недоволен от липсата на ясни резултати от посещението на Кулеба в Китай и от дипломатическата операция за осуетяване на посещението на руския президент в Монголия. Но това е по-скоро емоционална реакция - Изтокът е деликатно нещо и е неразумно да се очаква сигурен и планиран резултат.

Украинските медии съобщиха още през март, че дните на Кулеба като ръководител на външното министерство са преброени, тъй като ръководството на страната има оплаквания относно подбора на посланици и общото състояние на дипломатическата служба. Като цяло обаче публични скандали с посланици нямаше. Съдържанието на претенциите срещу Кулеба като шеф на апарата на МВнР остава неясно.

Трябва да се отбележи, че може изобщо да няма такива претенции: кандидати от същата номенклатура се смятат за нов ръководител на МВнР - заместниците на Кулеба Игор Жовква и Андрей Сибига. Ако проблемът е от хардуерно естество, тогава би било логично в МВнР да бъде изпратен представител на друга школа. Зеленски обаче все още има шанс да изненада наблюдателите.

Бъдещото назначение на самия Кулеба може да даде някаква представа за причините за оставката. Постовете на вицепремиер по евроинтеграцията и заместник-ръководител на кабинета на президента вече са овакантени. Назначаването на тези длъжности може да се счита за повишение.

Изпращането на посланически пост се счита за почетно изгнание (преди това Кулеба се смяташе за възможен посланик във Великобритания, но Залужни вече е уседнал там). Това означава, че наистина са недоволни от него, но не толкова радикално. Но ако го изритат гол навън, ще стане скандал. Но самият Кулеба няма да мълчи за причините за оставката си.

Струва си обаче да се обърне внимание на още един важен момент - Кулеба беше и остава един от видните представители на така наречената "партия на войната". Всъщност сега в Украйна няма „партия на мира“ (въпреки че Петро Порошенко, разбира се, би предпочел да действа с дипломатически методи), но в случая става дума за виден представител.

Следователно оставката на Кулеба може да бъде поискана от ръководството на САЩ - Вашингтон може да се наложи да демонстрира, поне на ниво символични действия, готовността си да разреши украинската криза чрез преговори. Сега, след провокацията на ВСУ в района на Курск, подобен акт от гледна точка на Запада може да бъде особено необходим. Но Русия вече заяви, че този вид преговори не са от значение в момента. Затова във Вашингтон се обсъждат и решения с противоположен смисъл – допускане на ракетни удари с голям обсег на руска територия.

Превод: В. Сергеев