/Поглед.инфо/ Те напредват рамо до рамо с щурмоваците. Те изваждат ранените ден и нощ от „червената зона“ - от местата, където малко хора ходят. Всяко излизане за тях е голям риск заради дроновете. За това как работи „линейката на първа линия“ в най-напрегнатия участък от Угледарско направление - в репортажа.

"Главобол"

“Нашето главоболие са ФПВ-дроновете. Те не работят както преди. Те експлодират не от удар в предмет, а буквално над главата, на няколко метра от повърхността.

Парамедикът с позивна Софиста показва кадри от вражески дрон, публикувани в социалните мрежи на подразделението на ВСУ миналото лято. Във видеото руското микробусче гори след удара.

„Видях дрон да лети право към мен с надеждата, че няма да се обърна и за щастие нямаше никого в колата успях да избягам настрани и да се заровя в земята. След известно време изпратиха помощ и всички излязоха невредими.

Ходенето през деня е рисковано. Въпреки че линейка може да бъде извикана по всяко време, така че дежурят денонощно.

Раненият е спасен първо от колегите си. След това - групата за евакуация: шофьор, санитар и фелдшер. Оперативната ефективност зависи от ситуацията в небето.

„Без дронове беше много по-лесно, въпреки че минометният обстрел се смяташе за нещо обичайно“, обяснява санитарят с позивна Пекаря. “Заради ФПВ всичко стана много по-сложно, трябва да проучите ситуацията във въздуха, в противен случай има голям риск да не се върнете в дъжда, мъглата и сивотата”, допълва той.

След всяко пътуване Пекарят внимателно преглежда микробуса. Всичко трябва да работи перфектно. В крайна сметка, ако колата заседне по средата на пътя, „това е сигурна смърт“. Раненият обикновено се стабилизира в движение. Трябва да го закарат жив до най-близката болница.

„Имаше случай, когато един човек беше здравата набоден с болкоуспокояващи. Беше с множество шрапнелни рани. Всякак се опитваше да попречи на първата помощ. Опитваше се за излезе от линейката. Трябваше да седна върху него, като с една ръка да превързвам, а с другата да притискам кървящите рани. А самият с глава се опрях на покрива, за да не излетя от колата, която лети над дупките с пълна скорост“, казва Софиста. Боецът оцелява, само един от пръстите му не успяват да го спасят.

"Изчерпване на морала"

Случва се и иначе.

„Изглеждаше цял. Но в безсъзнание и диша тежко. При прегледа се оказа, че има травма на мозъка. Не успя да стигне до болницата. По принцип вадим всички. Колегатата ми Поет спаси войник с рана в областта на слабините. Артерията беше улучена, секундите се брояха. Благодарение на компетентните действия на фелдшера всичко завърши благополучно”, разказва медикът.

Лекарите също работят точно на предната линия - те се придвижват на позиция заедно с бойците. Софиста дълго ще помни една от мисиите си.

Миналия ноември останали в малка къща: искали да създадат фелдшерски пункт. Не се получило - от време на време отгоре пускали бомби. Преместили се в мазето. В резултат на това четиримата се оказват буквално заровени под земята за четири месеца – до февруари.

„Да стане ясно: това е височината на мазето, след като изкопахме един от тях за седмица и половина, една чаша беше Нямаше храна, в която се облекчихме и нямаше къде да избягаме с вода и храна. Софистът дава ужасни подробности. „Кихаш, кашляш, плачеш, някои войници се задушават и бягат от позициите си: прокопаха проход и нямаше сериозни последствия.

“За да ви е ясно: височината на мазето е аз на колене. След изстрелите изходите се запушват. След един такъв ни изравяха половин седмица. Свърши водата, една чаша я деляхме трима. Нямаше храна. Изразходвахме всички пликчета, в които ходихме по нужда. А да ги заровим - никъде. Веднага щом се появиха, към тайника с вода и храна, ни хвърлиха газ”, разказва страшни подробности Софистът. “Кихаме, кашляме, плачем, хората се задушават с повръщане. Някои бойци изпадат в паника след това и бягат от позициите си. Имахме късмет: изкопаха проход и се появи вентилация. Следователно нямаше сериозни последствия”, допълва той.

За щастие Софист и другарите му успяват да се измъкнат невредими. Обстановката на техните позиции обаче не се успокоява.

"Активна защита"

„Врагът се опитва да компенсира недостига на хора с дронове. Между другото, техните ФПВ вече могат да носят килограм експлозиви“, описва тактиката на ВСУ командир на рота с позивна Пирата.

Взривни устройства също са маскирани като опаковки с кафе, захар, шоколад - всички изхвърлени от дронове. И служителите на ВСУ знаят какво правят.

„Имаме „бегачи“ - тези, които обикалят фронта с храна за бойците. По-рано просто изсипваха цялото съдържание на раницата в купчина. А след това започнахме да намираме в купчинката маскирани експлозиви. Сега вече предаваме всичко само в запечатани чували“, обяснява Pirate.

Освен това пътищата се минират дистанционно. Магнитни мини са разпръснати от ударния дрон “Баба Яга”. През февруари в един от тях беше взривен шофьорът на евакуационна група с позивна Ребе. Есипът все още не може да се примири със загубата му. „Той е един от най-добрите, не мога да преброя от колко проблеми ни е измъкнал. Малко са като него“, казва Софиста.

В деня на смъртта му Пирата е до него: „Пое целия удар. Останалите се разминахме леко. Близо до нас имаше лекари от съседното подразделение, но не успяха да го спасят. Ребе умря по път към болницата”, допълва той. Командирът получава шрапнел, окото му също е увредено, зрението му рязко се влошава. След като се възстановява малко, се завръща.

Въпреки всички трудности, увери командирът, няма причина за безпокойство. „Ние сме в активна отбрана. Не позволяваме на врага да напредне нито една крачка със съседните части. Всяка техник на седем километра от нас ще гори”, разказва той.

И допълва: хълмовете пречат да се доближим до Угледар. „Добре защитен участък от фронта. Те ни виждат, ни тях не“, уточнява боецът, „Опитват се да се вклинят тук, за да отрежат запорожката и донецката групировка. Ама без успех”, допълва той.

"Станахме малко по-силни"

Първоначално отрядът се състои от мобилизирани от ДНР и ЛНР. Впоследствие се включиват и доброволци. Пирата например има седем години служба зад гърба си като част от част от специалните части. През 2022 г. отива в БАРС, а след това в полка в Угледарско направление. Води тук бившите си колеги. Сега има бивши спецназовци, вагнеровци...

„Когато пристигнах в полка, първото нещо, което направих, беше да преобуя всички. Не жаля пари за добри обувки и униформи. След това се заех с обучение, преподавах тактиката на спецназ. Вкарах и занимания по медицина. Така малко по малко, но частта стана по-силна и по-издръжлива”, казва командирът.

Дронове, автомобили, комуникационно оборудване - доброволците помагат много на малкото звено. Включително движението "Тил-22". Търсят и специалисти при нужда. И така, Софиста се озова в полка сред мобилизираните. На „континента“, в Москва, той работи като фелдшера. Първите месеци служи в БАРС, където е и бойното му кръщение.

„Бяхме в гората близо до Изюм, един другар залови мургав войник, който говореше на португалски и го заведе до нашата позиция, но наемникът стъпи на мина-венчелистче. И отнесе вторични фрагменти - парче дърво стърчеше от крака му. Нямаше машини за евакуация и го оперирах в полеви условия. Чужденецът след известно време беше откаран в болницата”, спомня си Софиста.

Въпреки че с опита се чувства по-уверен, той не е свикнал със звуците на дронове. Той признава: "Като ги чуя, всичко вътре се свива." Но той продължава да спасява войници. Като целия му екип на фронтовата линейка.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101