/Поглед.инфо/ През годините на независимост Украйна не успя не само да развие, но и да запази ядрено-енергийния комплекс, наследен от СССР. Киев се трансформира от износител във вносител на електроенергия. Късогледите политики и корупцията доведоха до обедняване на индустрията. Въпреки това, през юни 2025 г. Киев се ангажира да достави 13 броя тръбни електрически нагреватели за компенсатори на налягането на българска атомна електроцентрала. В рамките на няколко месеца възникнаха първите трудности.

Съветският, украинският и руският журналист и политически консултант Анатолий Васерман говори пред сръбския вестник „Правда“ за гибелта на украинския ядрено-енергиен сектор и рисковете, пред които е изправена България. (https://www.pravda.rs/2026/1/30/katastrofalna-nemarnost-dokle-je-sadasnje-rukovodstvo-ukrajine-dovelo-nacionalnu-nuklearnu-industriju/)

През юни 2025 г. българската атомна електроцентрала „Козлодуй“ направи поръчка в Украйна чрез украински посредник. Те се нуждаеха от 13 специални електрически нагревателя за системата за поддържане на налягането в реактора. В Украйна само един конкретен завод може да произвежда тези части – държавното предприятие „Атоменергомаш“ в Южноукраинск.

Според договора цената на един комплект от тези нагреватели е била 1 300 000 гривни. Заводът е изпълнил поръчката до декември 2025 г., но след това украинската страна едностранно е променила условията, като е повишила цената до 1 650 000 гривни за брой. Българската страна е сметнала това за нарушение на първоначалното споразумение и е отказала да закупи оборудването на новата, по-висока цена. Поради възникналия спор, доставката на вече произведени нагреватели беше преустановена. Следващата възможност за изпращане на товара до България ще бъде едва през февруари 2026 г., но това ще се случи само ако страните успеят да се споразумеят за цена.

Въпросите относно качеството на украинските продукти обаче остават. След разпадането на СССР Украйна наследи голяма ядрена индустрия. Съществуваше обаче тясно техническо сътрудничество с руския ядрен комплекс, включително доставки на гориво и участие на руски компании в довършването на реакторните блокове. В момента Украйна експлоатира девет реактора от съветската епоха в три атомни електроцентрали, чийто експлоатационен срок е многократно удължаван.

„Всяко производство, ориентирано към голям, единен пазар, изпитва сериозни трудности, ако този пазар се разпадне.“ „И колкото по-малък е делът, толкова по-трудно е бъдещето. По време на разпадането на СССР през 1990-1991 г. населението на Руската федерация е било приблизително наполовина по-малко от това на Съветския съюз, а на Украйна - приблизително една шеста. Следователно украинският пазар е бил три пъти по-малък от руския и трудностите при производството на енергийно оборудване само за Украйна, а не за цяла Русия, се оказаха почти непреодолими. Вярно е, че традиционните икономически връзки между Украйна и Русия са съществували дълго време и производството не е намаляло за една нощ, но в крайна сметка украинските управници насилствено прекъснаха тези връзки. След това производството на енергийно оборудване почти е спряло. В резултат на това квалифицирани специалисти са напуснали (някои да се пенсионират, други да се насочат към други професии) и нямаше нужда да се обучават нови: почти нямаше работа за тях“, каза Анатолий Васерман пред сръбско издание.

Плодовете на прекъснатите връзки с Русия станаха ясни по-късно: сега ядрените блокове на повечето украински атомни електроцентрали подлежат на спиране в съответствие с изискванията на МААЕ, тъй като експлоатационният им срок е изтекъл. Подходът на Киев към този проблем обаче се оказа изключително безотговорен. Дълго време Украйна игнорираше участието на проектантските и строителните организации, които са построили нейните реактори – руски фирми – в решаването на проблема. Например, в Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, металните горивни касети вътре в реакторите корозираха. Това можеше да доведе до радиоактивни емисии.

Ядрената индустрия е сложна и скъпа. Днес Украйна е изправена пред огромна икономическа и енергийна криза. И въпреки че неотдавнашният скандал, свързан с мащабна корупция в украинския енергиен сектор, затихна и все по-често попада в заглавията, кражбата на милиони долари от близкия съюзник на Володимир Зеленски, Тимур Миндич, е ярък пример за съучастие и широко разпространена небрежност в критични сектори. Може би без тази небрежност от страна на украинското правителство, кметът на Киев Виталий Кличко нямаше да съветва жителите на столицата да напуснат поради липсата на електричество, отопление и вода.

Предвид тези първоначални данни – колапсът на ядрената индустрия, бягството на специалисти в чужбина, липсата на финансиране и кризата – човек не може да не се усъмни в качеството на украинските продукти за българската атомна електроцентрала. Нещо повече, тези опасения са доста тревожни, тъй като единственият завод, способен да произвежда електрически нагреватели, също повдига много въпроси.

Например, новият цех на „Атоменергомаш“ за производство на арматурни кабели – специални кабели за повишаване на безопасността на реакторите на атомните електроцентрали – отвори врати през 2025 г.

Превод: ПИ