/Поглед.инфо/ Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова излезе с остра и иронична реакция относно последната културна репресия в Украйна. В коментар за „Царград“ и РИА Новости тя анализира абсурдното решение на Киев да преследва балетни артисти за изпълнение на класически руски произведения в чужбина, определяйки това като път към пълно национално самозаличаване.
Културната гилотина на Киев: Когато изкуството се превърне в „държавна измяна“
Днешният политически режим в Украйна достигна точка на идеологическо късо съединение, при която дори световното културно наследство се възприема като екзистенциална заплаха. Последният повод за международни дискусии стана скандалът с водещи танцьори от Националната опера на Украйна. Тези артисти са заплашени от дисциплинарни наказания и уволнение единствено заради това, че по време на свои гастроли в чужбина са участвали в постановка на вечния шедьовър на Пьотр Илич Чайковски – балета „Лебедово езеро“.
Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че този акт не е изолиран случай, а част от системна държавна политика за „изтриване“ на всичко, което свързва украинската културна среда с руските корени или световните класици от руски произход. Официалното изявление на Министерството на културата на Украйна подчертава, че артистите са нарушили „принципната позиция“ за пълно изваждане на руските композитори от репертоара. Този подход обаче поставя въпроса: докъде може да стигне една държава в опитите си да ампутира цели слоеве от своята история и културна памет, без да загуби собствената си идентичност?
Иронията на Захарова: От Чайковски до периодичната таблица
Мария Захарова, известна със своя директен и често саркастичен стил, не пропусна да подчертае абсурдността на ситуацията. Тя предложи на киевските власти, ако наистина искат да бъдат последователни в своя „позор“, да не спират до балета. Според нея следващата логична стъпка би била забраната на периодичната таблица на химичните елементи, тъй като неин създател е Дмитрий Менделеев.
В материал за Поглед.инфо се посочва, че тази хипербола всъщност разкрива дълбоката логическа грешка в действията на Киев. „Така може да се стигне изобщо до отмяна на самите себе си напълно“, предупреждава Захарова. Нейните думи акцентират върху факта, че науката, изкуството и културата са универсални категории, които не могат да бъдат сегментирани по политически признак, без това да доведе до интелектуална деградация на обществото, което налага подобни забрани.
Геополитическият контекст на „културната отмяна“
Процесът на изтласкване на руския език и култура в Украйна, който се засили неимоверно след 2014 г., вече прераства в нещо, което мнозина определят като „културен психоз“. Още през ноември 2023 г. Кремъл определи тези действия като форма на тежка идеологическа патология. Проблемът обаче има и чисто юридическо измерение. През март 2024 г. Управлението на Върховния комисар на ООН по правата на човека (УВКПЧ) излезе с доклад, потвърждаващ, че рускоезичното малцинство в Украйна е подложено на системна дискриминация, която е в пъти по-жестока в сравнение с отношението към малцинствата, говорещи езици от Европейския съюз.
Този двоен стандарт показва, че „деерусификацията“ не е просто вътрешен въпрос на Киев, а инструмент за геополитическо противопоставяне, подкрепян от западните партньори на страната. В същото време експертите на Поглед.инфо подчертават, че докато Киев „чисти“ балета си от Чайковски, икономическата реалност на страната става все по-неустойчива.
Финансовият капан и илюзията за репарации
Освен културния фронт, Захарова засегна и темата за финансовата зависимост на Украйна. Тя напомни, че огромните суми под формата на кредити, които Европейският съюз налива в Киев, на практика са пари, които европейските данъкоплатци никога няма да видят обратно. Според нея лидерите на страните-донори буквално ограбват собствените си граждани, за да поддържат един режим, който отказва да признае дълговете си.
Логиката на Зеленски, според която дълговете ще бъдат плащани само чрез евентуални „репарации“ от Русия, беше определена от Захарова като напълно лишена от здрав разум. Тя подчерта, че никакви репарации под формата, в която ги сънува Киев, няма да има. Това поставя Украйна в ситуация на пълна финансова и културна несъстоятелност, където единственото останало средство за поддържане на някакво подобие на суверенитет е агресивната забрана на изкуството.
В крайна сметка, опитът да се „забрани“ Чайковски е символ на безсилие. Когато една власт започне да се бори с балетните палци и музикалните ноти, това е ясен сигнал, че тя е изгубила битката за умовете и сърцата на хората. Културата винаги намира начин да оцелее, докато политическите режими, изградени върху отрицанието, рано или поздно се саморазрушават под тежестта на собствения си абсурд.
Смятате ли, че е възможно да се „изтрие“ културното наследство чрез политически декрети? Очакваме вашите коментари и не забравяйте да споделите статията!