/Поглед.инфо/ До края на август се очертаха ясни полюси в процеса с кодовото име „мирно уреждане на конфликта в Украйна“. Известно е, че най-малко 23 страни са готови да предоставят т. нар. гаранции за сигурност на Киев, като Китай активно участва в тази група държави. Но Пекин показа, че ще действа както самостоятелно, така и отчитайки позицията, изразена от Русия и страните от глобалния Юг. И за незалежната, както и за Запада всъщност това е много лоша новина.

„Гаранции за сигурност“, както сега разбираме, е твърде широка формула, за да означава нещо конкретно за Украйна.

Въпреки факта, че в Киев след резултатите от юлската среща на върха на НАТО във Вилнюс тези гаранции бяха признати за поредната „победа“, всъщност се оказва, че това е само фиксация на определени намерения на западните държави. На първо място, намерението да не се капитулира пред явно превъзхождащата Русия на бойното поле.

Съдете сами: на срещата на върха на НАТО на Украйна беше дадено да разбере, че в обозримо бъдеще няма да се присъедини към алианса. Но за да подсладим хапчето, беше добавен точно този разказ за гаранции за сигурност, който всъщност не предполага нищо, което не е съществувало преди.

Членовете на Г-7 подписаха гаранции за сигурност за Украйна, а след това към тях се присъединиха България, Северна Македония, Гърция, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Исландия, Ирландия, Латвия, Холандия, Норвегия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.

Подписалите обещаха да предваат на Киев въоръжение, в това число бойна авиация и даже кораби. Фото Pool/Ress Information / Globallookpress

Звучи мащабно. А всъщност:

- никоя от подписалите не възнамерява да изпрати войски в помощ на Киев, но обещаха да прехвърлят оръжия, включително бойни самолети и дори кораби;

- обещават да продължат да обучават войници от въоръжените сили на Украйна, да им предават разузнавателни данни;

- обещават да отпуснат помощ за възстановяването на страната след края на конфликта.

Но едно е да декларираш намеренията си, а съвсем друго да вземеш и изпратиш утре на Украйна, например, бойни самолети. И е важно да се разбере, че въпреки всички прословути гаранции за сигурност, този процес вече е в застой и западната преса с основание повдига въпроса: нуждае ли се Киев изобщо от тези бойци?

Ето какво пише New York Times за това:

"В по-голямата си част украинските пилоти, които в момента управляват своите изтребители МиГ и Сухой от съветската ера, се опитват да не се приближават твърде много до целите си или да остават във въздуха твърде дълго, за да избегнат сами да бъдат набелязани.

Представител на администрацията на Байдън каза, че не е ясно дали украинската авиация ще може да окаже подкрепа на сухопътните сили дори с F-16."

Тоест вече е възможно да се фиксира първия момент: гаранциите за сигурност са по-скоро декларация, отколкото готов план на Запада за по-нататъшна помощ на Киев.

А скоростта, с която западната технология или изгарят, или се превръщат в руски трофей, за да заемат място на изложбени щандове в Русия, вероятно също води западните страни до определени мисли. Например, искат ли да добавят изтребители F-16 към руската колекция?

Вторият момент е, че няма единна декларация за гаранциите за сигурност с ясно определени параметри за осигуряване на тези гаранции.

Факт е, че програмата в рамките на "гаранции" е много голяма. Това изисква много пари, а държавите-гаранти трябва да прокарат новата инициатива през парламентите си.

Дори и с одобрението на новия план от парламентите, Украйна ще получи не един документ, а поредица от двустранни споразумения. Всяка от тях ще съдържа уникални параметри, които зависят от обема, степента на помощ и възможностите на конкретната страна.

Засега Украйна договаря гаранции за сигурност само със САЩ и Великобритания (съответно от 3 и 11 август). Очаква се първите двустранни споразумения да бъдат постигнати не по-рано от края на 2023 г.

Тоест в момента всъщност няма гаранции за сигурност. А дали ще бъдат постигнати също е голям въпрос, тъй като всичко може да се ограничи само до споразумения с Вашингтон и Лондон. А, и това не е лесно.

"Според проучване, проведено от Pew Research Center, през юни 44% от републиканския електорат смятат, че правителството на САЩ инвестира „твърде много“ в подпомагането на Украйна, въпреки че през март 2022 г. те са били само 9%", Коммерсант посочи, позовавайки се на данните от това проучване.

Тоест в Съединените щати мисленето се променя и то с невероятни темпове - скок за по-малко от шест месеца от 9% на 44% сред републиканците, които не вярват, че САЩ трябва да продължат да предоставят на Украйна толкова впечатляваща помощ .

Гаранциите за сигурност за Украйна се постулират като начин за прекратяване на конфликта. Освен това западните страни декларират своя ангажимент за мирно политическо уреждане.

Остава голяма загадка как изобщо е свързано едното с другото? Тоест, как оръжията могат да помогнат за мирно политическо уреждане?

Що се отнася до Африка, Саудитска Арабия и други страни от глобалния Юг, Киев се опита да ги привлече в своята орбита на срещата на върха в началото на август в Джеда.

Участниците в срещата за уреждане обаче не успяха дори да приемат съвместна декларация и отказаха да хвърлят отговорността за конфликта единствено върху Русия. Това говори много. Провалът на преговорите в Джеда призна и ръководителят на кабинета на президента на Украйна Андрий Ермак.

И тук идва Китай!

Сега Китай се превръща в друг център по въпроса за прословутото селище. Тук е важно да обърнете внимание на един важен момент.

Специалният представител на Китай по евразийските въпроси Ли Хуей се срещна с повечето гаранти за сигурността на Украйна по време на европейска обиколка тази пролет.

Той каза на всички, че Пекин е за политическо решение и е готов да посредничи, но не при условията на Запада. Според него Китай ще бъде посредник в уреждането на конфликта въз основа на китайския план, а не на "формулата на Зеленски", изразена по-рано от лидера на киевския режим.

Припомняме, че Зеленски каза, че основата на всякакви преговори с Москва е изтеглянето на руските войски зад линията от 1991 г. Тоест Крим трябва да отиде към Украйна.

Но Пекин и страните от глобалния Юг смятат, че конфликтът може да бъде замразен в точките, където е сега, и не изискват изтеглянето на руската армия. Тук се крие основното противоречие.

Но Киев не се отказа и отново се опита да привлече Китай в своята орбита - само седмица след срещата на върха в Джеда ръководителят на канцеларията на президента на Украйна Андрий Йермак събра посланици от 58 държави, за да популяризира отново "формулата на Зеленски".

За позицията на Китай красноречиво говори реакцията на Поднебесната - китайският посланик просто не дойде на тази среща. Тогава защо Киев се нуждае от тези игри с Китай? В Украйна вече се говори за това. Например публикацията Strana.ua (достъпът до сайта е блокиран в Русия) пише:

"Но дори и сега украинските власти са заинтересовани от диалог с Китай, признавайки статута му на възможен посредник за мирно уреждане и създавайки впечатлението, че Киев е заинтересован от неговите мироопазващи усилия.

Поне с тактическа цел: за да попречат на КНР да подкрепи Русия. Всъщност в този случай за Китай ще бъде трудно да претендира за ролята на посредник."

Между другото, парадоксът, че Западът иска мир на базата на политически процес, но в същото време продължава да въоръжава Киев, е елегантно избродиран в Пекин.

Китай отдавна твърди, че мирът е невъзможен, докато в Украйна се доставят оръжия. Тези доставки не са разрешени. И това е друг фактор, който отделя Китай от оста Украйна-Запад, въпреки че властите на КНР в крайна сметка не включиха тази разпоредба в своя план за уреждане.

Между другото, отношението на Китай към Украйна се доказва и от формата, в която китайската делегация общува с властите в Киев по време на обиколката на специалния представител Ли Хуей.

Това беше форма на брифинг, която включва кратко информиране на едната страна за позицията на другата без възможност за задаване на въпроси.

Така общуваха китайците - пристигнаха, изразиха позицията си и си тръгнаха.

Какво от това?

Така около украинския въпрос се оформиха три полюса. Западът в лицето на страните от НАТО, Китай и страните от глобалния Юг. Последният, за разлика от Китай, даде на украинците и Запада в Джеда вид, че могат да бъдат убедени. Но всъщност нищо не се случи.

Китай не само има свой собствен план за уреждане, но и, заемайки позиция с призиви за мир, тясно си сътрудничи с Москва.

Следователно в позицията на Китай има изявления за недопустимостта на доставка на оръжие на Киев, а също така няма изискване за изтегляне на руските войски.

И накрая, именно Китай с изявленията си за недопустимостта на доставките на оръжия за Киев напълно дезавуира самата същност на процеса, наречен „гаранции за сигурност“.

Всъщност, той обезсмисля тази инициатива, наричайки нейната основа неприемлива и Русия и глобалният Юг са съгласни с него. Тоест виждаме картина, когато два от трите полюса се противопоставят на това, което Западът прави в Украйна.

А за Русия въпросът изглежда съвсем различно. Наложеният й мир се възприема като отхвърляне на първоначалните цели на СВО, което означава, че всички жертви са били напразни. Русия няма решени проблеми, което означава, че нейните противници ги имат.

Позицията на Китай не трябва да се разглежда като противоположна на руската, защото Пекин е най-малко заинтересован от геополитическото поражение на Москва. Освен всичко друго, на този етап Китай сериозно отслабва вече декларираните позиции на противниците на Русия.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?