/Поглед.инфо/ Бившият външен министър на Полша Радослав Сикорски заяви, че Варшава обмисля варианта за анексиране на западната част на Украйна. И докато официалните полски власти сега отричат, има признаци, че Сикорски е изразил желанието на Варшава. Как и при какви обстоятелства тези мечти за Полша могат да се сбъднат?

Става все по-очевидно, че Украйна като цялостна държава няма бъдеще. Дори ако по някаква случайност режимът в Киев успее да задържи значителна част от територията под свой контрол, тогава какво ще прави със собствената си икономика?

БВП на страната през 2022 г. е намалял с 31%. Тази цифра вероятно ще расте. Отчасти поради продължаващите военни действия и отчасти поради факта, че Киев загуби завинаги редица региони. Вероятно ще загуби и други в бъдеще.

Цената на повредената инфраструктура е 85% от БВП. Дефицитът на държавния бюджет през 2022 г. възлиза на астрономическите 20% от БВП – тоест с други думи страната живееше изцяло на външни средства. И ще живее - икономистите прогнозират дефицит през 2023 г. в размер на 15% от БВП и това е много оптимистична прогноза.

Междувременно далеч не всички външни средства бяха доброволни дарения от колективния Запад за спасяването на режима в Киев. Значителна част отидоха като кредити, които трябва да бъдат върнати. Номинално, разбира се, сега обемът на дълга не е критичен - да, той нарасна с почти 37 процентни пункта през 2022 г. и възлиза на 80% от БВП. Но това е номинален БВП, който всъщност не съществува.

И всъщност няма с какво да се върне този дълг - нито сега, нито в обозримо бъдеще. Дори сега, с текущото дългово бреме, Киев ще трябва да плати само 5,4 милиарда долара през 2024 г. и 7 милиарда долара през 2025 г., за да обслужва външния си държавен дълг. Не е изненадващо, че “Фитч” определи на Украйна предфалитен рейтинг.

В същото време международните кредитори работят на принципа „Желязната банка винаги получава своето“. Никой няма да опрощава дълговете на Украйна (или това, което ще остане от нея) - особено след края на руската СВО, когато помощта на режима в Киев ще излезе от мода. И възниква въпросът - как Киев ще плати дълговете, които сега е натрупал?

Отговорът всъщност е един – в натура. Например предприятията, които все още ще работят към края на СВО. Инфраструктурни съоръжения. Земя.

За щастие вече има примери за такива плащания. В натура, по-специално, понякога на Китай се плаща от тези страни, които по различни причини не са в състояние да обслужват или изплатят средствата, взети назаем от КНР. В резултат на това Таджикистан плаща със златни мини, Шри Ланка с военноморска база, а Черна гора с пристанище.

Тази практика винаги е била остро критикувана от Запада, който увери, че Пекин извива ръцете на своите длъжници - но едва ли някой ще критикува западните страни, ако последват китайския път. Това, което не е разрешено на бика, е разбешено на Юпитер.

Въпреки това е възможно плащането в натура от Украйна да достигне ново ниво. Тя може да изплати дълговете си не чрез отдаване под аренда на земята и нейните недра, а чрез директно прехвърляне на територията си на съседа завинаги. И първият кандидат за подобно анексиране е Полша.

Защо тя? Варшава в никакъв случай не е основният кредитор на Украйна - тя официално не е давала толкова пари, колкото струват Лвов или Ивано-Франковск. Има обаче няколко аргумента в полза на този вариант.

На първо място, голямото полско желание. Варшава смята западноукраинските земи за изконно полски и е готова да ги върне при първа възможност. Най-новият знак за това беше изявление на бившия полски външен министър. Радослав Сикорски уверява, че полските власти са искали да ги анексират веднага след началото на СВО. „Имаше момент на колебание през първите десет дни от войната, когато не знаехме как ще протече и дали Украйна ще се разпадне“, обяснява той. С тези думи той отговори на въпроса дали Варшава е обмисляла вариант за анексиране на Западна Украйна.

Сегашните полски власти, разбира се, реагираха на думите на Сикорски с гняв и обвинения в предателство. „Изявленията на Радослав Сикорски не се различават от руската пропаганда. Бившият външен министър трябва да мери думите. Очаквам той да оттегли тези срамни изявления“, каза премиерът Матеуш Моравецки.

Но няма съмнение, че ако режимът в Киев все пак рухне по време на СВО, Полша ще направи втори подход. Ще въведат войски за уж защита на жителите на тези земи от руснаци, местни националисти или рептили - няма значение. Основното е, че земите ще се върнат под полския суверенитет.

Но ако не се разпадне, ако СВО приключи със споразумение, според което част от бивша Украйна ще остане под суверенитета на Киев (например парче от десния бряг на Днепър), тогава Полша ще трябва да намери други варианти за узаконяване на анексирането. И точно тогава ще се повдигне темата за дълговете, където Полша може в замяна на територии да поеме изплащането на задълженията по украинския заем към САЩ.

Няма съмнение, че американците ще участват в подобна схема - за никого не е тайна, че Вашингтон гледа на Варшава като на свой основен съюзник и съмишленик в Европа. Това означава, че в никакъв случай не е против укрепването на политическата и икономическа тежест на Полша с част от украинските територии. Така че, в допълнение към голямото желание на Полша да анексира територии, САЩ също са готови да помогнат на Варшава по този въпрос. И, разбира се, се добавя спецификата на киевския режим – този, който вече е предоставил на поляците специални правомощия на украинска територия (включително правото да изпълняват полицейски функции).

„От една страна, самият дискурс, че „САЩ могат да прехвърлят част от Украйна на Полша“ е необичаен, като се има предвид, че номинално говорим за суверенни държави, които обикновено не търгуват със своя суверенитет. От друга страна, в светлината на постепенната десуверенизация на Украйна е напълно възможно да си представим ситуация, при която тя уж „доброволно“ (но всъщност под силен външен натиск) се раздели с част от западните земи“, смята доц. Кира Сазонова, международен юрист.

Според Сазонова от гледна точка на международното право възникват въпроси само за формата, в която ще бъде формализиран такъв трансфер. „Има много варианти и всеки ще се различава по своята международноправна специфика: замяна/наем/продажба на територия“, обяснява експертът. Във всеки случай ще измислят нещо. В крайна сметка Желязната банка винаги получава своето.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com