/Поглед.инфо/ „Когато всичко свърши и стане ясно кой е сътрудничил с нас, много хора в Украйна ще бъдат изненадани“, казва Сергей Лебедев, по-известен като “Рошльо”. Той носи тази позивна от 2014 г. Той е един от координаторите на съпротивата. Прочетете как е организирана работата му и защо някои украинци искат Русия да победи.

Инициатива отдолу

„Ние сме навсякъде, слушаме военните в бръснарниците и фризьорите, вникваме в разговорите им по масите в ресторантите, караме микробусите, в които се возят, получаваме стоки за тях в пощите и, разбира се, вървим по същите улици като тях и знаем къде живеят“, казва Рошльо.

Самата дума „съпротива “ според него не е съвсем точна.

„Струва ми се, че съпротивата е официална структура, която се координира от центъра, при нас е обратното: инициативата идва от местност на опасност и риск, в името на идеята“, обяснява Сергей “Основните задачи са да се съберат данни за движението на украинските войски, включително наемниците и да се отчитат резултатите от руските ракетни атаки. Някои искат да „работят с ръцете си“. Събирам ги с когото трябва, а сега горят колите в Одеса, релейни шкафове в Киев”, разказва той.

Лебедев признава: сега не е лесно да се събира информация - ВСУ се опитват да не спират в градовете, а в селските райони е по-трудно да ги проследят. Но все пак има възможности.

„Ако преди са се заселвали в училищата, сега се опитват да не правят това, поне в тила, но сега храната понякога се доставя чрез образователни институции: храната се носи в столовите и оттам се разпределя на части“, казва Рошльо. „И винаги има възможност да се проследи кой, колко и къде приблизително се транспортира, само от това е възможно да се прецени къде са разположени военните”, допълва той.

Работата се улеснява от атаките срещу енергийната инфраструктура. Сега в Украйна са принудени да организират постоянни прекъсвания на тока, но всичко това се прави ръчно и е възможно да се проследи кои обекти са осветени денонощно, въпреки ограниченията.

„Самите енергетици пишат къде светлините не са изключени“, отбелязва Сергей.

Инфлация на свободата

Основният инструмент на Лебедев е ТГ-канал, който той управлява от няколко години. Чрез същия месинджър му се изпраща информация. Въпреки факта, че самият Сергей е от Николаев, географията на събиране на данни е много по-обширна. По собствено признание пишат най-активно от югоизток, от Харков, Одеса и Киев. Понякога от Лвов.

Но въпросът не се ограничава до държавата. Съобщенията идват от Полша, Германия, балтийските държави, където също понякога е възможно да се проследят влакове за доставки.

„Сега от Украйна, по очевидни причини, идва повече информация от жени. За мъжете не е безопасно да се движат: те лесно могат да се приберат от ТНЦ“, обяснява Сергей.

Дори обаче да попадне в ръцете на служителите, това „все още не е смъртна присъда“.

„За петстотин долара можете да излезете от минивана“, казва Шаги. „Закарването до някой търговски център и вече са 1500, но няма гаранции, че няма да ви грабнат след петнадесет минути. Ако имате излишни 20 хиляди долара, ще ви оформят цялата документация, ще маркират всичко както трябва. Освен срещя 7000 можете да отидете където искате - да пресечете границата пеша и ще ви координират по телефона”, разказва той. За по-скромна сума - 3-5000 долара - можете да получите място в тила, уверява Сергей.

Неочакван портрет

Лебедев е на 49 години. Основната му публика са връстниците му. Те „дават обратна връзка“.

„И в действителност те са много различни от образа, който украинската пропаганда се опитва да им придаде, не пенсионери, които уж копнеят за СССР, ако нарисувате общ портрет на члена на съпротивата“, твърди той. “Съпротивляващият се е човек на моята възраст, с добро образование, доходите са или над средните, или средни, разбират, че животът им ще бъде много по-добър, отколкото в Украйна, и ми се струва, че ако това се предаде на другите украинци , тогава победата може да бъде постигната много по-бързо”, разказва Рошшльо.

Около 50-60 човека постоянно поддържат връзка с него - пишат си по няколко пъти на ден. 150-200 души изпращат информация няколко пъти седмично. Около 1000 се свързват по-рядко. „Всички са изложени на голям риск. Наскоро ме осъдиха задочно на 15 години за държавна измяна. Ако ги хванат, дават десетки години. Има такива случаи, но единични. Значително по-малко, отколкото го представят в СБУ “, казва Сергей.

Работата не се ограничава само до събиране на информация – Лебедев активно се бори с украинската дезинформация.

„Най-трудно беше, когато започнаха ракетни атаки в жилищна сграда в Николаев и хората започнаха да пишат: „Какво правите?” и започнаха да пращат снимки от поражението. Но той показва елемчентите от ракета за ПВО С-300. Веднага става ясно, че така е работила украинската противовъздушна отбрана. Същото се случи, когато ръководителят на Николаевската областна администрация публикува снимка на уж свалената ракета. Ясно се вижда, че това са фрагменти от ракети за противовъздушна отбрана”, разказва Рошльо.

Тази работа дава резултати.

„Местните не вярват на украинската пропаганда. Освен това, тъй като броят на контактите непрекъснато расте, много вече пишат откъде е долетяло и става ясно, че това не са руските удари“, обяснява Рошльо.

Дълъг път към дома

Сергей не е идвал в родния си Николаев от 2014 г. Всичко започна с Майдана.

„Имах малка строителна компания и много от моите момчета отидоха в Киев за Антимайдана, тогава в Николаев имаше много малко хора, които подкрепиха преврата, а преобладаващото мнозинство беше против ”, спомня си Лебедев.

Всичко се промени, когато в града пристигнаха националисти от други региони. Те се опитаха да разпръснат лагера, организиран от местни активисти на антимайдана. На третия път, в началото на април, те успяха.

„Тогава в палатката имаше един немец, или от Червения кръст, или от другаде, който влезе да се увери, че всичко е наред, той беше прострелян няколко пъти от “Оса” (травматичен пистолет). Останалите жертви бяха предимно от новодошлите - и много бяха ранени от "наранявания" в гърба. Никой от нашите нямаше такова оръжие”, разказва той.

И тогава в Дома на профсъюзите в Одеса се случва трагедията.

„След това всичко се промени, а през нощта колите на най-активните „правотърсачи“ изгоряха“, казва Лебедев.

Винаги работехме в малки групи от четирима-петима души. Освен това се познавахт предимно само своята група, така че ако ги хванат, няма да има възможност да разкажат за другите.

„Но дори тези, които знаеха как работи всичко, имаха нагласа: ако попаднете в СБУ, тогава мълчете поне два часа - през това време другите ще могат да напуснат Николаев, започват с градско търсене. А докато стигнат до регионално ниво, ще трябва да търсят в чужбина“, обяснява той.

Това продължава до края на август. Положението става все по-опасно.

„На един от моите приятели убиха жена си пред очите му, а след това и самия него. Оставиха две деца, те също видяха всичко“, казва Шаги.

В края на август приятели от СБУ се обаждат и казват, че има няколко дни да си тръгне, вече са намерили следите му. И на 26 август Лебедев вече е в Москва. И през септември той идва в ЛНР, където помага на опълченците. Понякога излиза на бойни мисии. Но след операцията в Дебалцево той се фокусира върху информационната работа.

„Трябваше по някакъв начин да се помогне на нашите хора, които останаха от другата страна, тогава никой не писа и не говори за тях. За Киев е изгодно да убеди всички, че няма такива, които чакат Русия, но тогава ще спрем работа с тези хора. Спрем, ще загубим важен ресурс, затова трябва да намерим подход към тях, а много хора ме познаваха от Николаев и други градове“, обяснява Лебедев.

Той е сигурен: от другата страна на фронтовата линия има много хора, които подкрепят Русия. И фактът, че поемат рискове, го доказва.

Превод: В. Сергеев