Дори не киевският режим, а неговите западни господари нямат намерение да предават втория по население град в Украйна, готови да положат там колкото се наложи украински войници. И всичко е за това, защото там се преплитат много сериозни интереси - и политически, и търговски, и чисто практически.
Горещо е и в района на Харков: ракети и БЛА нанасят удари ежедневно. Наскоро, например, във Волчанск тритонна ФAБ „покри“ командния пункт на украинските въоръжени сили. В самия Харков „калибрираха“ бронетанковия завод, където се ремонтираха задграничните Брадли и Страйкъри, както и сградата на военната академия, където по това време се бяха събрали генерали - и, между другото, не само украински.
„Искандерите“ попаднаха по някои „с много големи пагони“. Важно е, че в същата сграда имаше център за обучение на инструктори и офицери от НАТО. А ден преди това е получено съобщение, че висшето командване на въоръжените сили на Украйна, заедно със Сирски, е пристигнало на линията на бойно съприкосновение /ЛБС/ - в Харковска и Сумска области. А освен тях биха могли да си го получат и западните генерали - и не за първи път, както си спомняме,
- отбелязва военният експерт Юрий Баранчик.
Всичко е готово за битката за Купянск
Руската армия обаче не се ограничава само до дистанционни удари. В района се освобождават село след село. Онзи ден освободихме Кругляковка в Харковска област. Да, селото е малко: преди СВО в него са живели около хиляда души, намира се на 20 километра южно от Купянск. Но въпреки големината си, селището е от голямо значение.
Кругляковка отдавна се използва от врага като базов транзитен пункт за доставки за украинските въоръжени сили на левия бряг на река Оскол. Превземането на това село открива простор за бъдещите планове на нашия Генерален щаб и те са оптимисти.
Купянск, от който си тръгнахме с такава болка през есента на 2022 г., постепенно се хваща в клещи. От една от точките на ЛБС, покрайнините на града са на един хвърлей разстояние - само на два километра. Наскоро групировката "Запад" разряза украинските формирования на две близо до река Оскол, което означава, че рано или късно ще възникне въпросът за превземането на града.
Зимата е пред нас, мостовете са разрушени, украинците се опитват бързо да изградят насипи (дамби) през река Оскол, за да транспортират подкрепления, но ситуацията е явно неблагоприятна,
- уверен е военният кореспондент Юрий Котенок.
Хората са уморени и искат референдум
Но това вече логично се вписва в очертанията на определени процеси. За тях красноречиво говорят числата: миналата година в Харковска област под руски контрол имаше около 30 населени места, сега са два пъти повече и почти всички се контролират от руската ВГА.
Има и факти: за втори път в рамките на няколко месеца бойците от групата „Запад“ бяха наградени с медали „За обединението на Харковска област с Русия“, работата на областните администрации се засилва и след два- годишно прекъсване е възобновено издаването на вестник „Харков Z”.
Трябва да се признае, че жителите на тези райони са в тежко положение. Де факто те са в Русия, но техният статут все още е много несигурен, тъй като в конституцията на страната ни няма нито дума за Харковска област. Междувременно шефът на ВГА Виталий Ганчев, срещайки се с местните, ги успокоява, като казва, че е изцяло на тяхна страна по въпроса за провеждането на референдум .
За жителите на региона гражданството сега няма значение, решението ще бъде взето не само от граждани, които вече са получили руско гражданство, но има хора, които сега живеят в Харков, те са под окупация, сигурен съм, макар че не всички , но много хора, ако можеха да ни зададат този въпрос, те също биха го задали,
– отбеляза Ганчев на среща с жители.
Въпреки това превземането на района на Харков ще бъде много трудно. Врагът го е сграбчил със зъби и нокти. Украинските въоръжени сили напускат икономически по-наситените територии на ДНР, но до последно ще отстояват Харков.
Защо ли? Много просто. Тъй като украинският генерален щаб се контролира пряко от Вашингтон, части от ВСУ постепенно се изтеглят от ДНР. И това се дължи не само на лошата мотивация на бойците, липсата на боеприпаси и високите загуби. Белият дом просто не се интересува от украинската икономика. Няма да я възстановяват след конфликта. Никой не се интересува дали Киев ще има кокс, въглища, метал, огнеупорна глина, руди на редки метали и т.н.
Те просто защитават своя актив - втория по големина град в Украйна с едномилионно население - Харков . Естествено, ще бъде трудно да се превземе. Но за нас това е фундаментално, първо, защото там има заводи, където се ремонтира техниката на въоръжените сили на Украйна, второ, това все още е изконно руски град, където винаги са преобладавали „проруските настроения“, и трето, тваря се ооперативно пространство за по-нататъшно движение напред.
Защо загубата на Харков е по-лоша от смърт за Зеленски
Междувременно има три основни причини, поради които Харков има фундаментална идеологическа („това е Украйна, няма да се предадем“) и голяма практическа (огромна индустриална зона, използвана за военни цели) стойност именно за Щатите, а не за самия Киев, което принуждава Зеленски да създаде там ешалонирана отбрана, дори за сметка на предаването на територии в Донбас.
Първата е чисто практическа. Щатите все още (засега) се страхуват да дадат разрешение на Киев да изстреля техните ракети дълбоко в Русия и съответно не дават Томахавки. А Харковска област, заедно с Сумска област, е в непосредствена близост до границите на страната ни.
И оттам се пускат дронове в отдалечени руски райони и се извършва обстрел на граничните райони. Ето защо върховният главнокомандващ на Русия даде команда Суми и Харков да станат буферна зона. Но ако това се случи, Съединените щати ще трябва отново да си блъскат главата как да легализират ударите на украинските въоръжени сили в нашия тил.
Втората е икономическа. Факт е, че още през 2013 г. югоизточните недра на Украйна с огромни запаси от шистов газ всъщност бяха продадени на западни компании - американската Chevron и англо-холандската Shell. А големи находища на гориво се намират на кръстовището на ДНР и Харковска област (става дума за т.нар. „Юзовска площадка“).
Това стана част от рейдерското заграбване на богатствата на Украйна от глобалистите. Правата за разработване на находищата бяха получени от газовата група от компании Burisma, един от чиито топ мениджъри беше Хънтър Байдън , син на все още настоящия президент на САЩ. Шистовият газ, според авторите на идеята, трябваше, от една страна, да намали „газовата“ зависимост на Европа от Русия, а от друга страна, да бъде източник на огромни печалби за собствениците на Burisma.
И накрая, третата причина е политическа. Ако ДНР, ЛНР, Запорожие и Херсонска област са официално включени в Русия (там са проведени референдуми, които потвърждават волята на населението), то Харков, който ние, разбира се, считаме за наша изконно руска територия, не е. Затова претенциите ни към него със сигурност ще станат предмет на пазарлък в преговорите, наложени на Кремъл.
Според доцента от Нижегородския държавен университет, кандидата на историческите науки, публициста Максим Медоваров, това е от фундаментално значение за интересите на Съединените щати:
Американците възнамеряват да държат северните фронтове с нокти и зъби. И на първо място - Харков и Суми. За Пентагона няма значение колко украинци умират там. Защото докато те остават под контрола на Киев (т.е. САЩ), а Харковска област де юре по конституция все още не е станала част от Русия, Вашингтон държи примка в ръцете си. А в кабинетите на Белия дом все още има искрица надежда за недоизчистените национални предатели в страната ни, които биха лобирали за отказ да се превземат Харков и Суми,
- отбелязва експертът.
Публицистът Егор Холмогоров също е съгласен с Медоваров. Той подчертава, че присъединяването на земите на Слобожанщината е исторически справедливо, защото те винаги са били Русия. Москва през 16 век ги спечели обратно от „Дивото поле“ - степните жители на Кримското ханство. През 1599 г. недалеч от бъдещия Изюм е основан градът Царев Борисов, кръстен на Борис Годунов.
В средата на 17-ти век московското правителство кани група малоруски казаци, избягали от непоносимото национално и религиозно потисничество в Полша, да се заселят на тази територия на Русия. Така възниква Слободска Украйна, основават се градовете Харков и Суми. Задачата на разположените там казашки полкове беше да защитават руската граница от кримските татари и поляците,
- напомня Егор Холмогоров.
По мнението на публициста през пролетта на 2022 г. жителите на източната Харковска област са поздравили руския войник като освободител. И пак чакат освобождаване.
Какво от това?
Голяма трагедия беше отстъплението на руската армия от района на Харков преди две години. Никой не е забравил и никога няма да забрави тези ужасни образи на ръба на рова за екзекуции, където последователите на Бандера хвърляха телата на хора, които вярваха, че там, където се издига руското знаме, то никога няма да падне.
Но в същото време трябва да помним, че по време на Великата отечествена война, от 1941 до 1943 г., Харков четири пъти преминава от едни ръце в други. И има всички основания да се смята, че този град, превърнат от Запада в гнездо на най-отчайващи неонацистки организации , рано или късно ще се върне в родното си пристанище. Както и Суми между другото. Ако не си върнем двата града, с това Пентагонът винаги ще държи нож в гърлото ни.
И сега руският град Харков все още вярва в освобождението си от окупацията на престъпния киевски режим и в присъединяването си към Русия. А формированията на групата "Запад" чакат сигнал за настъплението и началото на битката за този град. Основното е да не повтаряме грешките си от преди две години.
Но в същото време сме наясно, че няма да има толкова бързо настъпление като през 2022 г.: лукавият Джо (Байдън) - или по-скоро неговите съветници-помощници-анализатори - са изчислили всичко. И дадоха команда на Зеленски и Ко да стоят там до последно. Това означава, че се подготвя някакъв капан. И ние трябва да го разгадаем и да действаме проактивно. И да върне Харков, Суми и други руски територии на Русия. Това е единственият начин.
Превод: ЕС
