/Поглед.инфо/ Материалът коментират за СП Владимир Сапунов и Иван Коновалов

След завършването на поражението на „донецката групировка“ на въоръжените сили на Украйна неизбежно ще възникне въпросът какво следва? Някои експерти смятат, че Николаев и Одеса ще бъдат следващата цел за съюзническите сили. Някои - Киев. А други казват, че ​​Харков е следващата цел.

Както и да е, въпросът за вземането на всички тези градове под контрол все пак ще трябва да бъде решен, независимо от реда, в който са поставени.

Но какво да кажем за Харков? Това е вторият по големина град в Украйна, нейният най-голям военно-индустриален център. В същото време винаги е бил смятан за най-проруския, през 2014 г. дори се опитаха да провъзгласят Харковска народна република, градът стана един от центровете на „Руската пролет“, заедно с Донецк и Луганск. Тогава обаче Киев хвърли всичките си сили точно върху Харков, страхувайки се, че след като го изгуби, ще загуби контрол над цялата източна Украйна.

Когато руската специална операция започна през февруари, мнозина очакваха, че Харков ще стане една от първите мишени на въоръжените сили на РФ. Харков наистина се озова в полукръг, но бандите от националисти и настанените в него въоръжени сили на Украйна не искаха да се предадат.

В резултат на това руската армия, продължавайки да унищожава вражеските сили и складове в самия град, използва тактиката на заобикаляне, достигайки южните граници на Харковска област, за да атакува оттам „донецката групировка“.

След поражението на последната би било логично да започнем решаването на въпроса с Харков. Но как? Щурм като в Мариупол? Или все пак е възможно да се използва друга тактика, обграждаща врага и принуждаваща го да капитулира?

Но остава въпросът за местните жители, които въоръжените сили на Украйна и нацистите от самото начало на битките за Харков държат като жив щит, като не им позволяват да напуснат града?

„Никой няма да щурмува Харков“, сигурен е Иван Коновалов, военен експерт, политолог, директор по развитие на Фонда за насърчаване на технологиите на 21-ви век.

- Позицията му сега не оказва влияние върху хода на спецоперацията и ситуацията около "доценката групировка”, която на практика е обкръжена. Както и на ситуацията като цяло, взимането му или невзимането му, не влияе.

Сравнението с Мариупол тук, струва ми се, не е приложимо. Мариупол все още е донецки град, той принадлежи на Донбас и много бойци на ДНР идват оттам, поради което имаше толкова ожесточени битки за него, те постепенно навлизаха в града, освобождавайки квартал след квартал.

Сега, след пълното освобождение на Мариупол, всички сили са прехвърлени в посока Донецк и в момента не им е много до Харков.

Що се отнася до по-нататъшното развитие на събитията, струва ми се, че Николаевската посока остава много по-приоритетна. Николаев, да напомня, отваря пътя към Одеса и Киев. Одеса е същият руски град като Харков. А това е коридор към Приднестровието, където сега има опасност за нашите въоръжени сили.

Някои украински фигури вече заплашват да окупират Приднестровието „с щракане на пръстите си“, но това е празно самохвалство. Във всеки случай може да има нужда от присъствието на нашите войски.

И Харков ще чака. Няма смисъл да бързаме с него, няма смисъл да устройваме някакви битки там. Просто трябва да го обградите и врагът ще се предаде, когато свършат храната и боеприпасите.

- Има ли много вражески служители там? И колко време могат да останат там?

- Групировката там определено не е многобройна, не повече, отколкото беше в Мариупол (а там имаше около 15 хиляди в началото на битките за града). И не забравяйте, че тя е отслабена от масово дезертьорство, капитулация, има ранени и убити. Във всеки случай те са не повече от 10 хиляди.

Те, разбира се, могат да издържат дълго време. Там Азовстал продължава да се държи. Трябва да се разбере, че те се подготвиха предварително за обсадата, направиха всички необходими доставки. И се научиха да укрепват добре.

Сега виждаме това в същата Авдиевка, откъдето продължават да бъдат обстрелвани Донецк и Горловка. Изглежда като малък град, но те са се закрепили здраво там, изключително трудно е да ги изгоним оттам.

- А какво е военно-стратегическото значение на Харков? Колко е важно за нас да го окупираме и за Киев да го запази?

- Харков има по-скоро има символично значение като най-големият метрополис. Неговото военно-стратегическо значение не е голямо. А стойността му в контекста на специалната операция беше равна на тази на другите градове. Отново от военно-стратегическа гледна точка Волноваха, Мариупол или Лисичанск имат много по-голяма тежест...

Има обаче и друго мнение.

- „Харков трябва да стане обект на специална операция“, каза Владимир Сапунов, доктор по филология, професор, военен и политически експерт.

- Военната и политическа целесъобразност от превземането на този град дори не се обсъжда. Дали той ще бъде взет в рамките на втората фаза на специалната военна операция или след Одеса и Николаев - ще стане, както Генщабът и политическото ръководство на Русия смятат за необходимо. Но не може да има съмнение, че тази цел трябва да бъде постигната.

- Защо Харков все още не е наш?

Изглежда, че нямаше цел да се вземе Харков в началото на СВО (специалната военна операция), можеше да има надежда само за „кримския вариант“. Или, например, преминаването на определена част от украинските елити на страната на Русия. Или да се вземе със страх. Но нищо от това не се случи.

„Разузнаването със сила“ също не донесе успех, въпреки че някои бойци вече бяха в центъра на града, те трябваше да го напуснат. Градът се подготвя за отбрана от 8 години, добре е укрепен, има групи от въоръжените сили на Украйна и национални батальони от 15-20 хиляди души, които са обучени от инструктори от страни от НАТО за улични боеве.

В града непрекъснато пристигат подкрепления в жива сила и оръжия (включително западни оръжия), а ротацията се извършва, макар и трудно.

- Каква ще е тактиката сега? Как да сведем до минимум жертвите? В крайна сметка въоръжените сили на Украйна и националните батальони държат там цивилни за заложници от самото начало. Получихме ли опит в Мариупол?

- Много ще зависи от това колко успешно и бързо ще протече процесът на разгрома на "донецката групировка" на Въоръжените сили на Украйна. Нейното поражение несъмнено ще се превърне в деморализиращ фактор за украинските военни.

И задачата за заобикаляне на Харков, разбира се, ще бъде опростена. Сега именно в направление Харков - южно от Изюм, в посока Славянск и Барвенков, се развива най-успешно настъплението на въоръжените сили на РФ, което вдъхва известен оптимизъм.

На първо място Харков трябва да бъде напълно обкръжен, да се изключи ротацията и доставката на нови оръжия. Решаването на този проблем е напълно възможно.

Задачата може да се усложни от факта, че част от групировката на ВСУ в Донбас ще се опита да пробие в Харков. Това е един от вариантите – заедно с евентуален пробив към Донецк. След обкръжението - всичко по нормите на военното изкуство, артилерия и въздушен обстрел на противника, след това уличен щурм и почистване.

Уви, има много шансове Харков да стане вторият Мариупол. Няма съмнение, че укронацистите ще използват тактиката на човешкия щит. Но се надяваме, че тъжната съдба на "защитниците на Мариупол" и поражението на донецката група ще изиграят своята роля.

Възможността Харков да може да бъде превзет според „варианта Алепо” чрез освобождаване на намиращите се там части на въоръжените сили на Украйна също съществува и тя далеч не е най-лошата.

Превод: СМ

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?