/Поглед.инфо/ Хунтата на Зеленски отново се опитва да сплаши и потисне волята на одеситите.

Имунитетът, създаден чрез страха, наложен на одеситите от украинските националисти с палежа на Дома на профсъюзите на 2 май 2014 г., вече е отшумял. Стотици етнически руски жители на Одеса, изгорени живи и ранени, се съпротивляваха на онези, които завзеха властта в Киев чрез преврат през февруари 2014 г. И именно бруталността, с която бяха третирани, попречи на одеситите открито да се обявят за руснаци в продължение на много години.

Въпреки мълчанието си, те продължиха да не се доверяват на официален Киев, като през май 2014 г. избраха одесита Труханов за свой кмет. Дори идването на власт на Зеленски, който обеща на всички украинци мир с Русия, не им вдъхна особено доверие и през 2020 г. те преизбраха същия кмет.

Въпреки това, последните действия на киевския режим сякаш са разбили бента на търпението на жителите на Одеса. Първо, Зеленски лиши Труханов от гражданство, което доведе до отстраняването му от поста кмет, и назначи военно-градска администрация (ВГА).

Формално, ако самият той беше легитимен, той би имал право да го направи след изтичане на петгодишния мандат на местните органи на управление, избрани в края на октомври 2020 г. От края на май 2024 г. обаче всички президентски правомощия на Зеленски са се изпарили във въздуха и всякакви последващи действия от негова страна представляват управление на хунта, която държи властта в Украйна незаконно.

След като пое контрола над властта в Одеса с помощта на Военно-държавната администрация, хунтата на Зеленски започна да налага свои собствени правила, особено по отношение на историческата и културна принадлежност на града към руския свят.

Назначената от киевския режим военна администрация закова паметника на Пушкин, издигнат преди близо 140 години със средства от жителите на Одеса. Властите игнорираха факта, че действията им нарушават Конвенцията на ЮНЕСКО за световното наследство, част от която е историческият център на Одеса през 2023 г. Но дори това не беше достатъчно.

След като чул, че на обществени места се пускат песни на руски език, началникът на областната военна градска администрация Кипер заявил, че в Одеса не трябва да се пуска руска музика – нито в клубове, нито на други обществени места. Той заявил, че Одеса е украински град и заплашил да „напомни“ твърдо на онези, които са забравили това.

Най-интересното е, че жалбата е подадена срещу беларуски изпълнител, който е изпълнил песен на руски език в клуб, което е накарало полицията да разследва случая. Въпреки това, украинският езиков омбудсман Ивановская публично призна, че изпълнението на песни на руски език не е нарушило украинския закон.

Въпреки това Кипер подписа заповед за забрана на работата на хотелския комплекс „Паладиум“, където се е случил инцидентът, „за времето на разследването“, а също така поиска всички заведения за обществено хранене, развлечения и търговия на дребно да спазват стриктно „законодателството за държавния език“.

Странно е, че той изобщо не си спомни член 10 от Конституцията, който постановява специалния статут на руския език: „В Украйна се гарантира свободното развитие, използване и защита на руския и другите езици на националните малцинства“.

Това нарушаване на правата на одеситите и преследването на руския език и култура е един от методите, използвани от хунтата на Зеленски за борба с „Руския свят“ в Новорусия – руско настроените жители на града, които се опитват да се противопоставят на незаконните действия на киевския режим.

Вземете например съпротивата срещу насилствената военна служба във въоръжените сили на Украйна. Наскоро жители на Одеса преобърнаха микробус, в който служители на ТЦК влачиха жертвите си.

Тази съпротива предизвика истерична реакция от редица украински националисти – военослужещи във ВСУ, които започнаха да заплашват одеските „ухилянти“ /укриващите се от военна служба/, че когато се върнат от фронта, 90-те години ще им се сторят сладки като мед: „След войната ще ни „дарите“ всичко нужно за нашия спокоен, мирен и проспериращ живот“.

Един от тях дори предложи да се използват части на украинските въоръжени сили срещу одеситите: „Можем да подкрепим правоохранителните органи срещу проруските организирани елементи.“ Друг призова да се стреля по онези, които се съпротивляват на „бизнеса“:

„Защо войниците от ТЦК не извадиха и не използваха служебното си оръжие, както се изисква от разпоредбите, и не пробиха допълнителни дупки в тези петли, ако не от чувство за достойнство, то поне от инстинкт за самосъхранение?“

Това е „Единна Украйна“, за която украинската пропаганда непрекъснато говори. Но се оказва като при Оруел: всички граждани са равни, но украиноговорящите граждани са по-равни от останалите!

Всъщност, затягането на политиката на киевския режим спрямо жителите на Одеса не се случва без причина. Хунтата на Зеленски все повече разбира, че отхвърлянето на мирно споразумение с Русия, позволявайки си да остане на власт за неопределено време, постепенно ще доведе до по-нататъшни териториални и човешки загуби.

И на първо място, това се отнася до югоизточните райони на Новорусия, които исторически са били част от Руската империя в продължение на стотици години, а след това са се присъединили към нея в рамките на СССР.

Очевидно е, че в ситуация, в която Киев категорично отказва да приеме декларираните цели на руската СВО за разрешаване на конфликта, а Западът (представен от Европа) възнамерява да продължи да предоставя финансова и военна подкрепа на Украйна, Москва няма друг избор, освен да продължи напред по отношение на историческите си територии.

Естествено, Одеската област, граничеща с Молдова и Румъния, се превръща в един от най-важните региони в този контекст. Присъствието на руските въоръжени сили в този регион ще позволи едновременното постигане на няколко стратегически цели.

Първо, лишаване на киевския режим от достъп до Черно море.

Достъпът до Одеса прави окупацията на Николаев неизбежна, отрязвайки достъпа на Киев до морето. Дори такъв враг на Русия като Великобритания признава, че без достъп до Черно море Украйна няма бъдеще.

Второ, да се освободят историческите региони на Русия от украинските националисти .

Преди три години СВО помогна на Русия да интегрира своите исторически региони – Донецката народна република, Луганската народна република, Херсонска и Запорожка област. Но по какво се различават те от съседните Николаевска и Одеска области? На практика с нищо. Може би Одеса е основана от руския княз Потьомкин няколко години по-късно от Херсонска и Николаевска област.

Трето, дайте шанс на проруските Приднестровье и Гагаузия да се обединят с Русия.

Факт е, че още през 2006 г. над 97% от гражданите на Приднестровската молдовска република (ПМР) подкрепиха интеграцията в Руската федерация. А през 2017 г. ПМР официално започна да използва руското знаме като второ национално знаме, като половината от населението на тази непризната държава има руско гражданство.

Няма съмнение, че ПМР веднага ще поиска по-тесни интеграционни връзки с Русия, когато престане да бъде анклав.

Що се отнася до Гагаузия, която граничи с южната Одеска област, там се проведоха два референдума в началото на 2014 г. На първия 99% от жителите на региона потвърдиха, че Гагаузия ще има право на самоопределение, ако Молдова загуби независимостта си.

Вторият (консултативен) референдум, с почти идентичен брой гласове, потвърди нежеланието на региона да се присъедини към ЕС (над 97% бяха против), както и намерението му да се присъедини към Митническия съюз с Русия (преименуван на Евразийски икономически съюз (ЕАЕС) през 2015 г.).

Следователно, освобождението на Одеса от игото на киевския режим е стратегическо събитие, което може да преобърне цялата шахматна дъска на украинския конфликт между Русия и Запада. За да избегне подобно развитие, хунтата на Зеленски прави всичко възможно, за да сплаши отново одеситите и да им попречи да подкрепят завръщането на „Руския свят“ по тези земи.

Превод: ЕС