/Поглед.инфо/ Каски, камуфлаж и бронежилетки, но без картечници. Военните свещеници имат още едно "оръжие" - кръста. В окопите, често под обстрел, те извършват богослужения, кръщават войници. И издържат с тях всички трудности на фронта. За свещениците във войната - в материала.

"Молете се за сина"

Предишната седмица е била особено трудна за протойерей Святослав Чурканов. В един и половина сирената започва да вие. Едно от звената, разположено край Сватово, за половин час е евакуирано на по-безопасно място. Войниците са принудени да прекарат нощта на студа насред полето.

"Шест пъти през тези дни смениха местонахождението си. Въпреки че това не е най-трудното нещо, което преживях. Всичко се случваше", казва духовникът.

Отец Святослав е в зоната на военните действия от август. Грижи се за Националната гвардия, отрядите ОМОН и СОБР, болниците.

Не му е за първи път. През 1995 г. пътува до Чечня. "Като млад свещеник благославях бойците. Минаха десетилетия, сега са подполковници, полковници. А синовете им вече са на фронта. Бащи се обаждат и молят да се моля за синовете им", казва свещеникът.

Той признава: в началото бойците не го приемат на сериозно. Затова отначало той говори на духовни теми повече с мюсюлмани и будисти, отколкото с православни.

Но след опита на бойното поле всички го слушат.

"По време на командировки живея точно при тях. Когато войниците виждат, че възрастен свещеник също изкарва всички трудности, те се мотивират", казва отец Святослав.

Неведнъж попада под минометен обстрел: "Вече се стъмваше, започнах службата, момчетата доброволно направиха причастие. Чуха се взривове. Какво да се прави - ние се молим дори в такива условия."

Има каска, бронежилетка, тактическа аптечка, униформа и обувки. И погребалната торба, където има всичко необходимо за поклонение. Ако ситуацията позволява, той облича расо.

"Но на фронта на човек не му е до това. Обикновено има кръст над бронежилетката. “Имаме всичко като армията, с изключение на оръжията, които не вземаме в ръце при никакви обстоятелства", подчертава протойерей.

В своите проповеди отец Святослав призовава към човеколюбие, включително по отношение на пленници.

„Войната се води на духовно, психическо ниво. И е важно да не се озлобяваме, да запазим честта и достойнството”, убеден е той.

Помощ от Крим

В зоната на конфликта се намират вещеници. Някои подкрепят войниците, други раздават хуманитарна помощ. Така протойерей Дмитрий Кротков, ръководител на епархийския отдел за работа с въоръжените сили в Кримската митрополия, редовно идва с доброволци в помощ на цивилни и военни.

"Правим това от август 2014 г. За осем години, повече от 30 посещения, над 200 тона товари бяха прехвърлени", казва той. "Били сме тук около 60 пъти от миналия март."

Области Донецк, Запорожие, Херсон - те избират места, където не всеки смее да припари. Товарите са в извънгабаритни превозни средства. Така че е по-малко вероятно да привлече вниманието на ВСУ. Но не минава без инциденти.

Преди месец например бяха обстрелвани във Владимировка (край Волноваха). Те се скрили от снаряди в къщата на местен жител.

"Общо бяха 15 снаряда, домакинята загина", свещеникът въздъхва тежко. “Голям риск. И няма значение дали се целят цивилни или бойци на позиция”, допълва той.

Военните доставят храна, облекло, покъщнина. Те също така подкрепят различни социални центрове и болници. Средствата се събират основно чрез социалните мрежи.

"Духовна мобилизация"

Но основното е, разбира се, молитвата и разговорите с вярващите. Вячеслав Андреев, настоятел на църквата “Димитър Солунски” в Толиати, беше осъден от някои от енориашите за пътуване до фронта.

"Как така, отче: за войната ли сте? Преди всичко аз съм за мира. А той ще дойде само след нашата победа, няма връщане назад", обяснява свещеникът.

Няма социални гаранции за свещениците. Те обаче разбират, че трябва да са „до паството“. Без значение какво.

Петима духовници са били убити в зоната на бойните действия: протойерей Олег Артемов на 25 март в Белгородска област, през есента - протоиерей Евфимий Козловцев, иерей Анатолий Григориев, иерей Александър Циганов.

Живота си на фронтовата линия дава може би най-известният военен свещеник - протойерей Михаил Василиев, настоятел на патриаршеското подворие в щаба на Стратегическите ракетни войски. Дълги години той стои при десантчиците, наричаха го „отецът на въздушнодесантните сили“. Заедно с тях той посещава горещите точки – Босна, Чечня, Сирия. Загива от осколка на позиции край Херсон.

Отец Михаил многократно признава, че въпреки вярата в Бог страхът не изчезва никъде. Той обаче продължи да ходи на фронта. По една проста причина: „Там нас поповете много ни чакат”.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com