/Поглед.инфо/ Сега, във връзка с ясно изразения курс към анексиране на поне част (и ако е възможно, всички) украински територии, в руското общество се засилиха дискусиите за възстановяването на местната икономика.

Някои от нашите съграждани напълно основателно смятат, че може да се изправим пред ситуация, в която местните сепаратисти може да поискат отново да се отправят в „свободно плаване“ с възстановената от нас икономика. Има идея да оставим Украйна като селскостопански придатък, без тежка индустрия.

Идеята, между другото, е добра, но неосъществима. По-скоро реализацията й ще е много по-скъпа за Русия от естественото развитие на секторите от икономиката на бивша Украйна, които все още са запазили своята конкурентоспособност и могат да бъдат възобновени.

Нека разгледаме ситуацията последователно. Значителна част от бившата икономика на Украинската ССР е напълно разрушена и не може да бъде възстановена.

Киевският завод "Арсенал" е загубил своята компетентност в производството на космическа оптика, производствен капацитет и квалифициран персонал. Неговото възраждане е безсмислено и дори вредно, тъй като ще трябва да се отнемат ресурсите от руските предприятия, които с много труд го замениха, създавайки им конкурент за собствените си пари.

Едва ли има смисъл да се възстановява Мотор Сич в Запорожие като самостоятелно предприятие - Русия сама произвежда почти цялата гама авиационни двигатели. Но виж, ако този завод поиска да придобие някакво профилирано руско предприятие, за да разшири бизнеса си, това е друг въпрос.

Част от оборудването и персонала са оцелели и досега и могат да се използват правилно, а не да се преквалифицират за таксиметрови шофьори и фризьори.

По-труден е въпросът с Азовстал. Възможността и най-важното - целесъобразността от възраждането на това гигантско чудовище, което десетилетия замърсяваше Мариупол и околностите му, поражда съмнения.

От друга страна, жителите на Мариупол трябва да работят някъде. Много от тях са опитни металурзи. И фабриките тук (в близост до източниците на суровини и в логистичния център на Азовско море) не са възникнали наведнъж случайно.

Очевидно ще трябва да изхождаме от много фактори, които все още не са ни известни:

- колко жители ще останат в Мариупол след специалната операция (в момента населението е намаляло три пъти от пика от 600 хиляди души в началото на 90-те години и не е факт, че всички или дори много ще се върнат);

- колко уместно ще бъде съживяването на металургичното производство (като се има предвид работата на пристанището и потенциалното развитие на туристическата индустрия, ще стигне ли останалата работна ръка за това);

- дали руските металургични холдинги искат да получат нова производствена площадка в Мариупол или решават, че е по-евтино да удушат потенциалният конкурент, докато не се е възстановил.

И така нататък.

Като цяло, смисълът на възстановяването на икономиката на анексираните територии е един - възможно най-бързо да се отървете от необходимостта местното население да се храни с хуманитарна помощ.

Територията трябва да се изхранва сама, а също и да носи печалба на бюджета.

Разглеждайки ситуацията от тази гледна точка, най-лесно е да се използват логистичните възможности на Украйна.

В контекста на търговско-икономическата война с Европа магистралите и железопътните линии и отчасти продуктопроводите губят своето значение. Но ролята на морските пристанища остава значителна. Следователно възстановената транспортна инфраструктура трябва да се фокусира преди всичко върху пристанищата.

В това отношение интересни са направленията Одеса - Херсон - Мариупол - Ростов и Херсон - Запорожие - Харков - Белгород. В случай, че Киев бъде анексиран, маршрутите Чернигов-Киев и Киев-Одеса, удължени от Чернигов през Гомел до Минск, до Могильов-Орша-Витебск, а също и до Брянск-Калуга, представляват интерес за продажба на беларуски стоки.

По правило в пристанищните градове или недалеч от тях има заводи за обработка на част от претоварените товари. Украинските минно-обогатителни предприятия ще работят по подобен начин, доставяйки обогатена руда както на руските предприятия, така и за износ (за да не се пренася с кораби и ешелони необогатената руда, тоест предимно скали и камъни).

Естествено, селското стопанство на Украйна няма да отиде никъде, а оттам и обектите на хранително-вкусовата промишленост в градините и овощните градини. Рециклирането е изгодно на място, а не се транспортира за преработка в далечни страни.

Като цяло, в допълнение към стратегическите логистични въпроси, за държавата е изгодно да не инвестира в самото възстановяване и строителство, а да подкрепя инициативни проекти на големия руски бизнес.

Възниква въпросът: защо имаме нужда от всичко това? Ето американците, например, унищожиха украинската икономика и управляваха перфектно Украйна, като не забравяха да я ограбват в същото време.

Факт е, че унищожавайки украинската икономика, американците и европейците работиха за прекъсване на икономическите връзки между Украйна и Русия. Не само Украйна, но и руските компании бяха лишени от пазари за продажби.

Можете да се радвате колкото искате на поскъпването на газа, което блокира спада в продажбите на Газпром, но рано или късно цените ще паднат. За поддържане на доходите ще е необходимо да се търсят нови или да се възстановяват стари пазари.

През 1992 г. Украйна купува 80 милиарда кубически метра газ от Русия, като е основният клиент на Газпром не само в Европа, но и в света (по отношение на покупките я изпреварва само ЕС, но взет като цяло). Сега Киев формално не купува нищо от Газпром и ако някаква част от руския газ стигне до Украйна по „реверс“, тогава това е капка в морето: максимум 10-15 милиарда кубически метра.

Основната причина е радикалното намаляване на потреблението на газ от индустриалните потребители в Украйна. Украинските предприятия ще започнат да работят и те отново ще имат нужда от руски газ - Газпром ще има растящ пазар на продажби.

Освен това частните лица ограбиха Украйна, но украинските, както и американските данъкоплатци платиха за това. Повече от сто милиарда долара заеми (без да се брои пряката помощ), получени от Киев от Запада - парите на западните данъкоплатци, разпилени от украински, американски и европейски олигарси.

Продължителното седене върху хуманитарната помощ пауперизира получателите и корумпира доставчиците. След някоя и друга година, едните вече не могат да правят нищо, освен да получават тази помощ, докато за другите събирането, доставката и разпространението стават основен източник на доходи (ако са частни лица) и златна мина, ако са местни служители.

Американците разрушаваха, защото трябваше да разбият единния икономически комплекс, който обединявше постсъветските държави. След разрушаването на икономическото единство беше разрушено и националното единство на руския народ.

Трябва да възстановим всичко това. В противен случай няма нужда да се анексират териториите, където ще живее вечно опороченото, гладно и мразещо централната власт население. Благосъстоянието на територията трябва да зависи пряко от нейната национална и икономическа интеграция във Велика Русия.

Но в същото време не може да се повтори грешката на СССР: провинциите не трябва да живеят за сметка на центъра. Те трябва да се издържат и да плащат данъци на центъра за общата кауза: финансиране на армията, специалните служби, външната политика и т.н.

В този случай нашата вътрешна (икономическа) политика трябва да бъде продължение на външната: взаимноизгодно сътрудничество, което прави по-богати всички, поради съвместните печалби, поради кумулативния ефект от обединяването на усилията, а не преразпределението на съществуващата собственост в нечия полза.

Затова ролята на държавата тук е по-скоро регулираща. Инвестициите му ще са основно в транспортна инфраструктура, от която държавата все още има нужда (най-малкото за да прехвърля армия по границите или полиция за потушаване на вълнения).

Основната роля трябва да бъде на частния бизнес, под държавен надзор и контрол. Частният бизнес не е сантиментален, няма да работи на загуба. От друга страна, държавата ще се погрижи да не се стига до откровен грабеж или егоистично унищожаване на стратегически важни обекти.

Като цяло, ако руската държава анексира територии, животът там трябва да бъде организиран по такъв начин (организацията на живота е пряка отговорност на държавата), че местното население да си изкарва хляба и маслото и да поддържа държавния апарат ( както местен, така и централен), така че икономиката на териториите да бъде тясно интегрирана в единен държавен комплекс и в резултат на това както държавният бюджет, така и частният бизнес, участващи във възстановяването, да се окажат на печалба, а не на загуба .

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com