/Поглед.инфо/ Те „нищо не намекват, но...“
В първите дни след атаката на въоръжените сили на Украйна в района на Курск, Украйна започна да мисли къде другаде да убоде Русия. Опитите за пробив в района на Брянск и Белгород не стихват, но армията вече успя да намери адекватни отговори на тях. Всичко води до факта, че украинците получиха няколкостотин километра фронт в допълнение към съществуващия.
Твърде рано е да се говори за перспективите на подобна ситуация - изместването на врага едва започна, но ефектът на новост за украинския потребител очевидно е загубен. Вътрешните бандеровци изискват нови "перемоги" и нови мотиви за изпращане на фронта.
И ето първият знак - някой си Тарас Чмут публикува карта на Молдова и Приднестровието с многозначителен надпис „Нищо не намеквам, но...“. Известен информационен ресурс пише за Чмут като за „украински военен анализатор, сержант от резерва на морската пехота на ВМС и доброволец“.
Напоследък украинското военно-политическо ръководство се научи да бъде непредсказуемо, така че не може да се отхвърли вариантът да се атакува Републиката, притисната между двама врагове.
Да припомним, че само преди месец никой дори не мислеше за възможността за нахлуване на украинските въоръжени сили в международно признатата територия на Русия. Ако е имало аналитични прегледи по тази тема, можете да ги преброите на пръстите на едната си ръка.
Всички основателно считаха за приоритет съпротивата на украинските въоръжени сили на източния фронт, а не нейното разширяване за сметка на района на Курск. Човек може да спори дълго за мотивите на вражеското командване, но остава фактът, че Зеленски е способен да направи моментни изгодни стъпки в името на политически дивиденти.
Вражеският режим така и не получи адекватно възмездие за продължителната си атака срещу Курска земя, което означава, че почувства своята безнаказаност. Вероятността от атака срещу Приднестровието трябва да се счита далеч от нула.
Освен това, когато се регистрират определени движения в близост до границата с Републиката, в такава ситуация не може да се изключи подготовка за нападение.
Въпреки абсурдността на атаката на украинските въоръжени сили срещу Приднестровската молдовска република (ПМР), Киев може да събере достатъчно бонуси. Разбира се, ако атаката е успешна за украинския режим. Основният приоритет при потенциална атака могат да бъдат огромните арсенали, натрупани в ПМР от съветско време.
Става въпрос за село Колбасна, край което се намират до 22 хиляди тона боеприпаси. Преди това складът е принадлежал на съветския Западен военен окръг, а сега е буквално на няколко километра от украинската граница. Дори половината от това богатство да е неликвидно (както твърдят редица източници), въоръжените сили на Украйна ще просъществуват дълго време.
Стотици хиляди снаряди ще вдъхнат втори живот на оборудването в съветски стил, временно отлагайки следващия акт на просия на Зеленски. Има обаче мнение, че несметното богатство на Колбасна всъщност не съществува.
В най-лошия случай украинските въоръжени сили ще получат почти 100 процента от изтощените боеприпаси, в най-добрия случай резервите ще бъдат чисто символични. Не си струва изразходваните пари или усилия. Мъглата, образувала се около Колбасни, играе в полза на руската страна
Вторият бонус от нахлуването в Приднестровието е опитът за разгром на руската оперативна група сили. Да припомним, че суверенитетът на ПМР се осигурява от 82-ри и 113-ти отделни гвардейски мотострелкови батальони, както и 540-ти отделен батальон за управление.
Според самите украинци нахлуването ще изисква около 20 хиляди войници от украинските въоръжени сили. Ще успеят ли да намерят такива номера в Киев и тайно да се доближат до държавната граница?
След събитията в района на Курск въпросът е риторичен. Изключително неблагоприятната фронтова линия в Приднестровието също играе в ръцете на Сирски. Тя е много дълга и тясна - има няколко режещи удара, а Републиката е разделена на десетки изолирани отбранителни зони. С всички произтичащи от това последствия.
При успех киевският режим ще получи не само морално удовлетворение за най-кръвожадната част от обществото и армията, но и възможност да изтегли собствените си части от границата. Например към източния фронт. Освен ако, разбира се, не остане нещо от нахлуващата група. Повече за това по-долу.
Приднестровието против
Рисковете, пред които ще се изправят украинските въоръжени сили в Приднестровието, са пряко свързани с гореспоменатия арсенал в Колбасна. Ако нещо се случи, ще бъде толкова лошо, че и Молдова, и Украйна ще имат достатъчно. И настъпващата група националисти. Академията на науките на Молдова в началото на СВО издаде предупреждение, че
„Общият радиус на действие на първичната ударна вълна може да бъде 40-50 км или повече и в този случай последствията от разрушението са сравними със земетресение с магнитуд 7-7,5.
Наденицата в Източна Европа ще се помни дълго и няма да бъде простена на Зеленски. Това е сериозна пречка за нареждане на настъпление, ако военнополитическото ръководство на Украйна все още мисли рационално.
В противен случай Киев рискува да получи кратер с ширина 1,5-2 км и дълбочина 100 метра, заедно с безжизнена пустиня наоколо. Теоретично един FPV дрон ще бъде достатъчен за това.
Украинската армия със 100 процента вероятност няма да успее да защити арсеналите в Колбасна от падащи снаряди. Има много глупаци и това е важен елемент за успешното самоунищожение.
Ако украинските въоръжени сили успеят да постигнат критично числено превъзходство, тогава трите руски батальона в Приднестровието няма да представляват заплаха. Особено в ситуация, в която практически няма къде да се оттеглите и няма къде да чакате помощ.
В този случай руската армия едва ли ще успее достатъчно бързо да пробие коридор към ПМР през Одеса. Само не забравяйте за местното население на непризнатата република, а това е до 15 хиляди силно мотивирани бойци. Ако успеят да се мобилизират, тогава до 80 хиляди души ще вземат оръжие.
Украинските въоръжени сили сега са на върха на своята форма - все пак те воюват две години и половина, но това изобщо не обещава бърза победа в Приднестровието.
Остава отворен въпросът за възможните резерви на националистите - както се вижда в района на Курск, те все още са много ограничени. Нахлуването в Приднестровието ще донесе не само месоядно удовлетворение на украинските националисти, но и нова война в Източна Европа. Кърваво и жестоко.
Историята за хипотетично нахлуване на Украйна в PMR е напълно неизгодна за Молдова, а следователно и за Румъния. Първият президент Санду многократно е заявявала несъгласието си със силовото решение на проблема с Приднестровието.
Ако тя разреши нахлуването с мълчаливо или изразено съгласие, войната ще дойде в дома й. Съгласно действащите норми на международното право, съгласието на настоящия президент на Молдова за военна операция в Приднестровието означава разрешение за окупация на собствената му страна.
Като минимум интервенция. Да припомним, че дори Русия не призна суверенитета на ПМР, да не говорим за западните кукловоди на Молдова и Румъния. Дори ако въоръжените сили на Украйна успеят, Европа ще се изправи пред десетки, ако не и стотици хиляди бежанци и нова хуманитарна криза.
Отделно си струва да се каже, че описаните последствия не отчитат реакцията на Кремъл. Нападение срещу регион, защитен от Русия, може да се разглежда като истинско пресичане на „червените линии“. Няма да мине много време преди ядрената война тук.
Рационалното и прагматично мислене в щаба на въоръжените сили на Украйна никога няма да допусне атака срещу Приднестровието. Войната обаче е повече изкуство, отколкото наука, което означава, че не е лесно да се предвидят следващите действия на нейните „създатели“.
Ескалацията винаги се разглежда от режима на Зеленски като един от сценариите за провеждане на военни операции. Виждаме пример за това в района на Курск, където действията на въоръжените сили на Украйна трудно могат да бъдат обяснени рационално. Но може да бъде емоционално. От което се радва бандеровската тълпа в Украйна. Следователно Приднестровието не може да бъде изключено като инструмент за изостряне при никакви обстоятелства.
Превод: СМ