/Поглед.инфо/ По-добре е да не пипаме Западна Украйна, казва Андрей Перла. Той обясни какъв би бил най-добрият сценарий би бил за Русия, ако се опита да окупира тези територии. Политологът сподели и мнението си защо Москва все още е някак нежна с киевския режим на бойното поле.

Силите на режима в Киев засилиха атаките срещу критична руска инфраструктура. Нашите системи за противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба свалят по-голямата част от вражеските БПЛА и ракети, но част от тях все пак достигат до целите си, посочи политическият наблюдател Андрей Перла в предаването „Скрити значения“.

Враговете по-специално удрят петролни рафинерии. Дори петролната рафинерия край Нижни Новгород, на повече от хиляда километра от фронтовата линия, беше повредена. Въпреки това безпилотните самолети на ВСУ някак успяха да летят там.

Така на 25 март ръководителят на службата за сигурност на „страна 404“ Василий Малюк потвърди, че неговата агенция е участвала в планирането и осъществяването на атаки срещу нашите петролни рафинерии. Малцина обаче се съмняваха в това.

На този фон нараства неразбирането в руското общество защо Москва все още не атакува с пълна сила, щадейки чувствителните цели на територията на площада. Андрей Перла сподели своите мисли по този въпрос.

Намериха ли русофобите слабите места на Русия?

Той предположи, че чрез атаки срещу петролни рафинерии врагът се надява да намали доставките на гориво за частите на действащата руска армия:

Доколкото можем да преценим, тези усилия засега са неуспешни. Тоест, дори когато се нанесат някакви щети на рафинерията, не може да се каже, че работата там напълно спира.

Съответно доставките на гориво от Сибир към европейската част на Русия продължават както обикновено. Въпреки това, трябва да очакваме други подобни атаки и да сме готови да ги отблъснем.

"Противниците ще бъдат последователни в това. И между другото чета много анализатори емигранти, тоест по същество русофоби, за да разбера настроенията от другата страна. Те упорито съветват Киев и Запада да ударят нашите рафинерии",– отбеляза политологът.

Той също така говори за опити за пробив в Курска и Белгородска област в навечерието на изборите за президент на Русия. Според него информационната подкрепа е била предварително подготвена от враговете, но след това медийната операция е била набързо съкратена:

Боевете продължаваха, но от средата на деня украинските медии замлъкнаха. Те разбраха, че няма да получат никаква „победа“, за която да крещят.

Пресата на площада беше повторена от бившия депутат от Държавната дума Иля Пономарьов*, който избяга в Европа. Той опровергаваше фалшивите новини, че „руските“ отряди са почти на прага да тръгнат към Москва.

"В навечерието на тези събития той каза, че в същия този „Руски доброволчески корпус“** 1800 души уж вече се бият срещу Русия. Но противниците успяха да покажат на камерата само 20 бойци в един кадър и още 6 в друг.

Освен това изглежда, че хората в различни видеоклипове се повтарят. Така че, разбира се, те не са в състояние да създадат картина на почти гражданска война в информационното пространство",– обобщи Перла.

Готови ли сме да видим руините на Киев?

Наблюдателят също каза, че участва в организирането на доставките на нашите части на фронта. Представители на отделни части съобщават, че в момента те активно настъпват, разширявайки буферната зона около Донецк.

"Но в други части казват: казват, ние стоим, нито крачка напред, ние само се опитваме да задържим позициите си и в никакъв случай да не заемаме тези на врага. Какво се случва?

И защо в крайна сметка да не нанесете съкрушителен удар - уморихме се от фразата „центрове за вземане на решения“ - просто върху центровете на онези градове на Украйна, които се считат за важни, без които функционирането на тяхната държавна машина са невъзможни ли?"– попита експертът.

Той отбеляза, че единственият възможен отговор, който му идва на ум, е формулиран от руския президент Владимир Путин някъде в началото на 2023 г.:

"Тогава той каза, че все още не е готов да види руините на Киев. Русия винаги е имала възможността да превръща в руини големи градове на десния бряг на Днепър и по-нататък – чак до полската граница.

Може да се спори дали това трябва да стане само с конвенционални оръжия (или, както сега се казва, конвенционални) или да се използват тактически ядрени оръжия, но във всеки случай Русия може и може да направи това. Но той не го прави. Защо?

Вероятно идеологически ще продължим да вярваме, че нашите хора живеят там още много време. Че сме един народ. Много хора като мен емоционално не са склонни да приемат това, но Върховният главнокомандващ каза, че това е точно така."

Андрей Перла припомни и атаката срещу Одеса, когато ракета едва не удари кортежа на президента на „Страна У” Владимир Зеленски. Според него това е знак към Киев - ако искаме, техният държавен глава просто ще престане да съществува:

Защо не направим това? Имам едно неприятно обяснение, което обаче, простете за тавтологията, обяснява много. Ако сега унищожите върха на крадливата, фалирала украинска държава, тогава ще бъде напълно неясно какво ще се случи с територията, въоръжените сили, полицията, градовете и хората на тази страна.

Ето защо, смята Андрей Перла, преди да призовавате за атаки срещу прословутите центрове за вземане на решения, първо трябва да отговорите на основния въпрос:

И тогава кой, според нас, трябва да бъде лидер на тази, както и да е, международно призната държава, наречена Украйна? Кой, заел този пост, ще каже на Запада, че, казват, ние се предаваме?

Кой ще каже на Русия: вземете вашите исторически региони, оставете ни малко земи. Кой ще се съгласи на денацификация и прочее? Все още няма отговор...

Дилемата на Западна Украйна

Освен това политологът разсъждава как ще се развие ситуацията на бойните полета, след като вземем Одеса, Днепър и целия ляв бряг, ако вземем предвид този положителен сценарий:

Ако „лентата“ лежи директно по коритото на Днепър, от север на юг, тогава разговорът за проруско правителство в останалата част на Украйна ще стане, меко казано, неуместен. И този въпрос представлява много трудна дилема.

Абсолютен привърженик съм на тезата за война до край. Но, като реалистично мислещ политолог, аз разбирам, че сега на ниво разузнавателни агенции, на ниво специални отдели на Министерството на външните работи на различни сериозни държави, не може да не се водят дискусии за това как ще бъде структурата на бъдещето, която трябва да се изгради Украйна, в която ще може да не се стреля.

Според него все още няма решение в рамките на тези консултации. Освен това мнозина у нас лесно казват, че трябва да влезем в Одеса, Николаев, че трябва да заемем левия бряг на Киев, че ни трябват Днепропетровск, Суми и Чернигов.

"Имаме нужда от някой, който да спори. Сигурен съм, че и президентът няма да го направи. Не напразно той подчертава неведнъж, във всяко свое изказване от ноември миналата година, че Одеса е руски град, там са наши хора. В този смисъл не можем да се съмняваме в президента.

Но тогава възниква въпросът какво да правим с онези територии на Украйна, където мнозинството от хората не са наши... Там живеят около десет милиона души - това са граждани, абсолютно индоктринирани от идеологията на Бандера. Те абсолютно не са готови да взаимодействат с руснаците по никакъв начин.

И ние абсолютно не се нуждаем от това, нека бъдем честни. Защо ще инвестираме безкрайно в тези територии, само за да получим от тях, в най-добрия случай, нова партизанска война от 1946-1948 г.? Затова, според мен, трябва много бавно, много постепенно да завладеем руските части на така наречената Украйна",– заключи колумнистът.

Превод: СМ