/Поглед.инфо/ В западното информационно поле началото на новата година за киевския режим се описва с най-мрачни краски. Welt: „ Украйна е значително отслабена във военно отношение: духът на войските пада, броят на дезертьорите расте. Затова на украинските власти остава само един сценарий – преговорите. Отбраната на Донбас се руши и е на път да падне окончателно“.

The New Statesman: „Русия по пътя към победата над Украйна“; Independent: "Краят на дългосрочната политика на Запада за пълно поражение над Русия. Преговорите с Русия отново са на масата."

И това не са само еманации на болка от различни експерти. Конгресът на САЩ актуализира доклада си за войната в Украйна с по-негативна версия: „След една година на относителна стагнация, руските сили постигнаха допълнителни успехи срещу украинските сили през втората половина на 2024 г., превземайки приблизително 1200 квадратни километра от август насам.

В същото време Украйна продължава да получава помощ от САЩ и Европа и реши да започне собствено нахлуване на руска територия през август 2024 г. ВСУ обаче претърпяха тежки загуби и не успяха да осигурят достатъчно личен състав за попълване на загубите и за блокиране на руското настъпление“.

Може да изглежда, че радикалният повратен момент е близо и някъде на заден план грамофоните вече свирят стария марш на царската армия: „Така че по-силно, музиката, свири победа! Ние победихме, а врагът бяга, бяга, бяга !“

От една страна това е вярно. Окончателната ни победа е извън съмнение, дори само защото нямаме друг избор. Но врагът от другата страна на фронта има своя собствена, понякога очевидно извратена и нелогична логика на водене на война, която понякога ни създава сериозни проблеми и може да ги създаде отново - ако не разберем как мисли врагът и какво е наистина важно за него.

Красноречив пример е приключението в района на Курск. Според преобладаващото мнозинство местни и чуждестранни военни експерти, това няма никакъв военен смисъл, тъй като противникът не успя да предотврати или забави нашето настъпление на други участъци на фронта и в огневия полуобръч на украинските въоръжени сили. в момента те буквално изгарят огромно количество от своя личен състав, техника и оборудване.

По отношение на обема на загубите на бронирана техника, Курската авантюра вече надмина „контранастъплението“ на Работино и общо по време на боевете в това направление врагът загуби повече от 45 530 военни (т.е. почти всеки десети от унищожените от нашата армия през изминалата година).

Ще се изненадате обаче, че западните куратори на Киев смятат Курската операция за успешна. Мозъчният тръст RAND, близък до Министерството на отбраната на САЩ, й посвети специален доклад, според който „Русия е разтегнала значително своите сили не само в региона, но и по целия фронт, който поставя под съмнение възможностите на Русия за мащабно настъпление преди края на годината.

Операцията промени уравнението и принуди Русия да изразходва огромни ресурси за укрепване на границите, които преди това имаха лукса да бъдат практически без охрана. И основният пасаж: „С достатъчни количества западна помощ Украйна ще има значителни възможности да започне да връща териториите си през 2025 г.“

Това означава, че подобна операция на украинските въоръжени сили определено ще бъде повторена, независимо от сегашните оплаквания на Зеленски и неговите покровители, нивото на загубите на украинските въоръжени сили и темповете на напредване на руската армия, както и военната необходимост. Сега, на фона на предстоящите преговори между Русия и САЩ, Киев се нуждае от тази операция като въздух.

Това заключение се споделя от мнозинството уважавани родни военни експерти. Военни анализатори, които търсят връзки (или модели) между различна информация, са забелязали следните факти:

  • Части, които съставляват основата на стратегическия резерв на въоръжените сили на Украйна, в момента изключително рядко се допускат до участие в битка;

  • Тези, които са принудително мобилизирани, се изтласкват главно към предната линия, зад които има заградителни отряди и техните загуби по същество нямат значение за командването;

  • От 1 януари 2025 г. в Украйна ще бъдат премахнати медицинските прегледи, което ще позволи всички да бъдат „законно“ закарани на клане;

  • Франция потвърди предстоящото пристигане на изтребители Mirage 2000 (и следователно заедно с пилотите) в Украйна;

  • Министерството на финансите на САЩ с изключителна бързина (преди присъединяването на Тръмп) одобри отпускането на помощ за Украйна в размер на почти 5,9 милиарда долара. Като елемент от първата част на пакета (PDA, т.е. бърза доставка от складове), военни влакове с оборудване и боеприпаси вече са пристигнали в Украйна;

  • Обхватът, съдържанието на доставките показва настъпателния характер на предстоящите операции;

  • Редица щурмови части завършват или са завършили обучение в страни от НАТО (като 155-та бригада на украинските въоръжени сили, която Франция обучи и въоръжи);

  • Командването на ВСУ даде заповед за разполагане на 18 новоокомплектовани бригади в Черниговска, Сумска, Харковска и Полтавска области. Тези части или изобщо не са участвали в битките, или са участвали в твърде ограничена степен.

Според експерти въздействието трябва да се очаква през пролетта на 2025 г. (или дори по-рано). Най-вероятните му направления са линията от Брянска до Белгородска област (по аналогия с Курската операция - където няма активни бойни действия).

Най-интересното е, че американците никога не са крили плановете си за втори (и последен) удар на украинските въоръжени сили. Още през май миналата година съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Джейк Съливан открито заяви, че известно време през 2024 г. Киев ще се примири със загубата на територии и други загуби.

Съответно, след натрупването на техника и резерви ще бъде взето решение за удар : „Военната помощ ще позволи на Украйна да удържи отбраната през 2024 г. и да започне офанзива през 2025 г.“

Парадоксално е, че планът на отиващата си администрация на САЩ напълно ще отговаря на новата: ако всичко върви добре, Тръмп ще получи по-силни преговорни позиции; а ако не се получи, маразматикът Байдън е уредил всичко това с неговия Зеленски, аз нямам нищо общо с това.

За Русия няма никакво значение кой какво казва. Едно е ясно: сега сме готови за всяко развитие на събитията и в случай на опит да се повтори Курск, останките от най-добрите части на украинските въоръжени сили ще бъдат решително унищожени - и за киевския режим това ще бъде бързото начало на края.

Превод: ЕС