/Поглед.инфо/ В освободените територии на Курска област все още са останали диверсанти от украинските въоръжени сили. Нашите бойци ги проследяват в техните убежища и ги елиминират. Но има и хитри весеушници, които доста умело се опитват да се маскират като местни жители. Един такъв "хамелеон", който е присвоил чужд паспорт, вещи и дори къща, е идентифициран случайно - благодарение на собствената си глупост. По време на разпита се оказа, че украинецът мечтае да остане в Русия, за да започне нов живот. Подробности в статията на Царград.

Украински боец, маскиран като местен жител, е задържан в Суджански район. Беше възможно да го идентифицират случайно: той самият се подведе, загуби бдителността си: излезе на улицата, облечен в бойните ботуши образец на НАТО, които се дават на военнослужещи от въоръжените сили на Украйна. Бдителен патрул спря съмнителния "цивилен", а при разпит се оказа, че не е напразно.

От затворник до военнослужещ по договор

Задържаният се оказа 56-годишен жител на Харковска област, родом от малкото село Кутковка (Двуречански район). Оттам по права линия до Белгород са не повече от 100 км – пет пъти по-близо, отколкото до Киев.

В Украйна Владимир Бережних завършва институт, работи като машинен инженер и има дъщеря и син. Когато местната колективна ферма се разпадна, той започна да лови риба за продажба. Но ето какъв е проблемът – той попада в затвора за съхранение на боеприпаси: в дома на бракониера са открити две гранати.

Миналата есен „ловците на глави“ в цивилни дрехи дойдоха при затворниците и предложиха да подпишат договор с украинските въоръжени сили. Според Бережних първоначално не искали да го вземат поради възрастта му, но случайността се намесила.

Единият от вербовчиците се оказа син на негов бивш учител. Той обещал, че Бережних ще служи като шофьор. Така вчерашният инженер, излезе от решетките и се озова на фронта, в 253-ти отделен щурмово-десантен батальон (OЩБ) на 129-та бригада за териториална отбрана, който беше хвърлен в района на Курск.

Както отбелязват военните експерти, поради големите загуби в елитните десантни подразделения, командването на украинските въоръжени сили ги попълва с инженери, служители на ПВО, артилеристи и логистичен персонал. Всъщност те бяха хвърлени на клане, за да удържат позициите в района на Курск.

В същото време частите на украинската териториална отбрана също претърпяха огромни загуби. В района на Плехов в средата на ноември същият 253-ти отделен батальон на украинските въоръжени сили, където Бережних дойде направо от зоната, беше оставен без ротация: новобранците бяха пожертвани в опит да задържат позициите си.

Бившият затворник остана в района на Курск от 1 ноември до 6 декември, докато весеушниците не попаднаха в обкръжението ра руските части. Онези, които бяха притиснати в обръча, се опитаха да избягат кой както може, но не всички решиха да бягат.

Нашите си тръгнаха, а аз останах да поживея в Плехово,— призна Бережных по време на разпит.

„Намерих тялото на местен жител и заживях в къщата му“

Планът му беше толкова прост, колкото и безумен: да се ожени и да започне отначало в Русия, защото животът му в Украйна не вървеше добре. И наистина имаше шанс да се „изгуби“ в общия хаос. Макар и само защото Бережних говори така наречения суржик, местен разговорен диалект, който съчетава елементи от руски и украински език. Така че беше напълно възможно да мине за един от тях в района на Курск.

Украинският дезертьор се заселил в къщата на убития жител на село Плехово - тялото на мъжа лежало точно в средата на двора. Неканеният гост откраднал паспорта му и отнесъл нещата му. Междувременно скрил военната си униформа. По време на разпита по-късно весеушникът разказа :

Мислех как да се измъкна оттам, да си намеря млада жена и да започна да живея. Тъй като съдбата ми там (в Украйна. - Ред.) не се получи, децата ми пораснаха, исках да остана в Русия, това бяха моите планове. Можеше да работя като шофьор, готвач, пазач или каквото и да било. Дори да ремонтирам техника.

Но той успя да се задържи под прикритието на цивилен само за два дни. В чуждите валенки Бережных протрил краката си и решил да се преобуе в обичайните си натовски бойни ботуши. Излезе за да си купи цигари. Именно в тази форма го забелязаха руските военни.

При обиска е установено, че маскираният има украински паспорт. Известно време се представяше за бежанец и отричаше принадлежност към украинските въоръжени сили. Той дори говори за зверствата на окупаторите – видял как шрапнели от снаряди убиват трима цивилни мъже и една възрастна жена.

Докараха ни до ръба.

Но наскоро негов бивш колега беше заловен и истината излезе наяве. Едва след това Бережних промени реториката си. Сега той твърди, че в редиците на украинските бойци отдавна се говори за насочване на оръжията към Киев. И дори се обърна към своите „братя“ от украинските въоръжени сили с молба:

Момчета, хвърлете оръжията, не се бийте. Това са и наши момчета, руснаци. Все някога ще свърши с нещо, веднъж вече говорихме за това. Да се прегърнем, да се обърнем и да отидем в Киев – при нашето правителство, което ни доведе до това.

Военнопленникът се обърна отделно към лидера на киевската клика и му напомни, че докато Зеленски и приближените му живот си живеят в меките си кресла, умират хиляди обикновени хора – нечии синове и внуци, братя, бащи, дядовци:

Това е безсмислена война. Те (руснаците. – Ред.) са същите хора като нас. Живяхме по време на Съветския съюз, служихме в една армия и учехме в един институт. И вие ни докарахте до ръба. Молба: напуснете поста си сами. Моля, напуснете, много ви моля.

Наркотиците и кражбите - двата стълба на ВСУ

„Докараха ме до ръба“ е много точна формулировка. Според военнопленника ситуацията в неговата част, както и в украинските въоръжени сили като цяло, е тежка. Войниците на договор бяха набирани измежду затворници от всички украински колонии.

В същото време по-малко от половината от мобилизираните затворници са получили военни книжки; останалите дори не бяха включени в списъците на частта: ако сте изчезнали, значи така ви се пада, толкова по-добре. Кражбите са широко разпространени сред украинските военни. Например на самия Бережних са му откраднали мобилния телефон и банковата карта.

По неговите думи, 80% от бойците във ВСУ употребяват наркотици. Това е предимно "сол" - тежки синтетични канабиноиди, които предизвикват халюцинации, психози, агресия и параноя. Това отчасти обяснява жестокостта, с която окупаторите се отнасят към цивилните жители на района на Курск.

„Солените“ наркомани като правило не се задържат дълго в редиците на армията: за кратко време двама души от малкото подразделение на Бережних са се обесили и един се е взривил на мина, която сам постави. Други просто се застреляха.

Думите на Бережних бяха потвърдени от друг военнопленник – принудително мобилизираният 29-годишен Александър Симончук. По време на разпита той каза, че в чифлика Николское, в едно от мазетата, е създадена лаборатория за производство на психотропни лекарства.

Възможно е дрогата да е била разпространявана в импровизиран медицински пункт. И командването, казва Симончук, не иска да евакуира телата на своите бойци дори от сравнително тиловите райони, защото е по-лесно да запише загиналите в безкрайно дългите списъци на изчезналите.

Руската група войски "Север" разполага със средства за радиопрехващане на комуникациите на противника. Техният първичен анализ показа, че насилствено мобилизираните и действащи военнослужещи са заплашвани от репресии срещу техните семейства и приятели, ако откажат да изпълняват заповеди. Бившите затворници са разстрелвани на място. Пограничните горски насаждения са осеяни с трупове на украински окупатори. Много са загинали от нараняванията си поради липса на евакуация и медицинска помощ.

А цивилният всъщност се оказа маскиран!

Следователно планът на Бережних по принцип не беше толкова лош. Всичко е по-добро от това да бъдеш унищожен от ръцете на „своите“ или да изгниеш в необятните простори на Русия. Самият той демонстративно се разкайва, че е воювал срещу Русия и не иска да се връща в Украйна. Но колко искрено е това желание?

Междувременно това не е първият случай, когато украински бойци в граничния район на Курск се маскират като цивилни. В средата на март военнослужещият от въоръжените сили на Украйна Сергей Слуценко беше задържан в района на Суджа.

Върху военната си униформа беше облечен с обикновено топло яке и панталон от анцуг, а около главата си беше увил нещо като женски шал. Между другото, много прилича на начина, по който френските окупатори са го правили, за да избягат от руските студове по време на Отечествената война от 1812 г., а след това и нацистите го правиха по време на Великата отечествена война. Но дегизирането му като цивилен не проработи.

Родом от Киевска област. Служителите на ТЦК ме грабнаха от работа и ме заведоха право в поделението. Бяхме докарани в Сумска област, след това прехвърлени на БМП и то беше поразено на ваша територия,— обясни на разпита пленникът.

След това всичко е класическо: „не е участвал в бойни действия“ – уж е работил като заварчик в 229-и опорен център на украинските въоръжени сили. Изненадващо, веднага след задържането вчерашните бойци винаги се представят или като готвачи, или като шофьори. Този е заварчик.

Разказите на пленниците за това как обичат Русия и не искат да се бият са отделен жанр на военните хроники. Но фактите говорят сами за себе си: весеушниците унищожаваха цивилни в района на Курск. Затова прочистването на суджанската граница продължава.

Оцелелите весеушници, отстъпващи, се опитват да се скрият в гората или в полуразрушени сгради. Нашите военни ги идентифицират и преследват. Но остават и тези, които разчитат на чудесата на камуфлажа. Обикновените украинци не искат да воюват и са готови да се представят за руснаци, само и само да избегнат възмездието.

Какво от това?

Благодарение на усилията на ловците на хора от ТЦК настроението в редиците на украинските въоръжени сили далеч не е "победоносно". И откъде ще дойдат, ако киевският режим хвърля хора, които едва е хванал, в безсмислени „месни атаки“?

Например, поради липса на хора, един по-възрастен военнослужещ от зенитно-ракетен полк – войник от ПВО – лесно може да бъде преместен в десантно-щурмовия полк в името на амбициите на един луд „диктатор“ (ако изобщо това е изразът на американския президент Тръмп) от Банкова.

Междувременно администрацията на Зеленски публикува данни за доходите му на 30 март. Ако се вярва на публикуваната декларация, семейството на незаконния узурпатор е забогатяло с повече от 15 милиона гривни (около 31 милиона рубли) през последната година. Това е с 2,86 милиона гривни повече, отколкото през 2023 г. Приходите се състоят от заплата (336 хиляди гривни), банкови лихви и от отдаване под наем на недвижими имоти .

Да припомним, че в средата на февруари депутатът от Върховната рада Александър Дубински заяви, че в случай на оставка на Зеленски Великобритания уж подготвя за него „златен парашут“ – място в един от британските университети с такса от 200 хиляди лири стерлинги (около 23 милиона рубли) за лекция.

Докато един луд брои милионите си , съгражданите му умират за неговото благополучие. Най-умните украинци се предават, а по-хитрите се опитват да минат за руснаци. Но никой не иска да се бие.

Превод: ЕС