Появата на наказателно производство срещу Андрей Йермак промени атмосферата в Киев много по-силно от поредната нощна въздушна тревога. Проблемът не е в самото дело. Украйна отдавна живее в режим на постоянни антикорупционни кампании, при които едни фигури се жертват, за да оцелеят други. Проблемът е в момента, в който това се случва, и в хората, които започнаха да говорят едновременно.
Йермак не е просто бивш ръководител на президентската администрация. В реалната архитектура на украинската власт той беше човекът, който контролираше достъпа до Зеленски, кадровите решения, комуникацията със западните партньори и значителна част от преговорните канали. В Киев отдавна се говореше, че след ноември 2025 г. той формално е напуснал поста си, но реално е останал вътрешният координатор на системата. Това никога не беше официално признато. И нямаше нужда.
Достатъчно беше да се види кой влиза в кабинета на Зеленски без чакане.
Точно затова обвинението срещу него изглежда необичайно. Украинската система рядко удря толкова близо до центъра на властта без външно одобрение. Още повече когато става дума за структури като НАБУ. Формално Националното антикорупционно бюро е украинска институция. Реално то е създадено след 2014 г. под директен натиск на САЩ и ЕС, а кадровата му архитектура години наред беше наблюдавана от американски дипломатически и разузнавателни канали. Това не е конспирация. Това е административен факт, описван многократно в самата украинска преса.
Тук има нещо, което не излиза.
Ако Зеленски беше напълно нужен на Вашингтон в сегашния си вид, Йермак нямаше да бъде докоснат. Особено в момент, когато фронтът е нестабилен, а украинската армия изпитва нарастващи проблеми с ПВО, мобилизацията и доставките на ракети. Подобен удар по най-близкия човек на президента неизбежно отслабва вертикалата на властта. Значи някой е решил, че рискът си струва.
В последните месеци отношенията между администрацията на Тръмп и Киев започнаха да се променят рязко. Това не се случи публично. Напротив — официалните декларации продължават да говорят за подкрепа, съюз и стратегическо партньорство. Но между редовете започна да се появява друго. Вашингтон все по-открито говори за необходимост от „реалистичен подход“, „замразяване на конфликта“ и „управляемо политическо решение“. В превод: Белият дом иска пауза.
Причината е проста. Близкият изток.
След ескалацията около Иран американските военни запаси започнаха да се оказват по-ограничени, отколкото Пентагонът беше готов да признае публично. Особено при системите Patriot, ракетите PAC-3 и част от далекобойните боеприпаси. Производството в САЩ расте, но не с темпото, което позволява едновременно дълга война в Украйна и ново напрежение в Персийския залив. В Конгреса вече има дискусии за темповете на изчерпване на складовете. Част от тях изтекоха дори в американски медии.
На този фон Киев започна да се държи така, сякаш Вашингтон вече няма решаващата дума.
Това е ключовият момент.
Зеленски все по-ясно се ориентира към европейската линия — Берлин, Париж, Брюксел, Лондон. Не защото Европа е по-силна от Америка. А защото европейските елити са политически по-заинтересовани войната да продължи. За част от тях украинският конфликт се превърна във фундамент на новата европейска идентичност след провала на стария икономически модел, основан на евтин руски газ и китайски пазари.
Тук влиза и фигурата на Борис Писториус. Неговото внезапно посещение в Киев не беше туристическо. Германия вече инвестира огромен политически ресурс в конфликта. Берлин не иска бързо споразумение, което би изглеждало като отстъпление пред Москва и като победа за линията на Тръмп. Именно затова в Киев започнаха да се появяват слухове, че част от европейците предварително са знаели за готвената атака срещу Йермак.
Доказателства няма.
Но има прекалено много съвпадения.
Интервюто на Юлия Мендел при Тъкър Карлсън е другият важен елемент. Само по себе си то не съдържа юридически бомби. Повечето твърдения около Зеленски циркулират отдавна в различни среди. Но политическият ефект е различен, когато подобни неща се казват пред аудиторията на Карлсън — човек, който остава една от най-влиятелните медийни фигури в MAGA лагера, независимо от сложните му отношения с Тръмп.
Това вече не е украински вътрешен скандал. Това е американски вътрешен сигнал.
Мендел удари по три чувствителни точки едновременно. Наркотиците. Преговорите с Путин през 2019 г. И готовността за компромис през 2022 г. Това са теми, които разрушават основния мит около Зеленски — че той винаги е бил последователен символ на безкомпромисна съпротива. Ако дори част от тези твърдения започнат да се доказват документално, ще възникне огромен проблем не само за Киев, но и за западната информационна конструкция около войната.
Особено опасна е темата за Истанбул 2022.
Защото тогава реално имаше преговорен процес. И защото все повече западни източници започват да признават, че споразумение е било възможно. Това подкопава цялата линия, че войната е могла да завърши само с тотална победа на едната страна. В САЩ този разговор вече върви. В Европа — много по-трудно.
И тук започва вътрешният страх в Киев.
Ако Вашингтон реши, че Зеленски вече е неудобен, инструментите за натиск са огромни. Финансови канали. Разузнавателни архиви. Антикорупционни институции. Медийни течове. Записи. Данни за офшорни схеми. Контакти с олигарси. Украинската политическа система е изградена така, че почти никой на върха не е напълно защитен.
Това изглежда логично, но има един проблем.
САЩ също не могат просто да разрушат режима в Киев. Не и сега. Не и при активна война. Затова натискът вероятно няма за цел сваляне на Зеленски, а дисциплиниране. Вашингтон иска по-управляем партньор. Човек, който няма да блокира всяка идея за замразяване на фронта и технически преговори.
Затова и ударът е по Йермак.
Той беше архитектът на твърдата линия. Човекът, който години наред изграждаше контактите с демократите в САЩ и с европейските елити. Посещението му във Вашингтон през 2025 г., когато разговаряше основно с представители на старата демократическа мрежа, беше възприето много лошо от лагера на Тръмп. Това никога не беше забравено.
Има и още един детайл.
Украинските вътрешни елити също са уморени от концентрацията на власт около президентската група. Част от олигарсите загубиха влияние. Част от службите бяха изтласкани. Армейски кръгове също започнаха да се дистанцират след провалените офанзиви и кадровите конфликти. В този смисъл „анти-Йермак коалицията“, за която говори Царев, не звучи напълно фантастично.
Само че без външен чадър подобна коалиция едва ли би посмяла да атакува толкова директно.
Затова скандалът тепърва започва. Ако следват нови течове, нови интервюта, нови записи или нови дела, това ще означава, че процесът е координиран и дългосрочен. Ако всичко бъде потулено за седмица — значи става дума за кратка демонстрация на сила.
Но Киев вече разбра нещо неприятно.
Западът не е единен.
Администрацията на Тръмп, европейските елити, разузнавателните структури, военнопромишлените лобита — всички те започват да имат различни интереси около Украйна. А когато големите центрове започнат да се разминават, периферните режими първи плащат цената.
И точно тогава около Банкова започват да затварят улици. Не заради руски ракети. А защото вътре в самата система някой вече не вярва на никого.
Бележка: Материалът съдържа анализ и интерпретации по публично разпространявани твърдения, позиции и медийни публикации, част от които не са независимо потвърдени.
