Руски и украински източници едновременно започнаха да коментират информация, която до скоро изглеждаше по-скоро като рекламен епизод за руската авиация, отколкото като реална бойна ситуация. Става дума за предполагаемо унищожаване на шведски самолет Saab 340 AEW&C — летящ радарен пункт, предаден на Украйна — чрез комбинация между Су-57 и далекобойната ракета Р-37М. Официално потвърждение няма. И точно това прави историята още по-интересна. Ако подобно събитие бе напълно невярно, обикновено украинската страна реагира бързо. Тук мълчанието е по-плътно от обичайното.
Saab 340 не е просто транспортен самолет с радар. Това е въздушен координационен център, който трябваше да даде на украинските ВВС нещо, което им липсва от началото на конфликта — стабилна картина на въздушната обстановка извън обсега на руските фронтови ПВО системи. Шведската система Erieye работи в S-band диапазон и има способност да засича нисколетящи цели на сериозни дистанции. Има обаче и един стар проблем при всички AWACS платформи: колкото по-мощен е радарът, толкова по-лесно самият самолет се превръща в огромен електронен фар.
Тук започва спорната част.
Според руските военни канали именно радарното излъчване на Saab 340 е позволило на системата Н036 „Белка“ на Су-57 да захване целта. След това е използвана Р-37М — ракета с официално обявен обсег над 300 километра. Реалният ефективен обсег вероятно е по-малък срещу маневриращи цели, но срещу голям и относително бавен самолет тип AWACS ситуацията е различна. Особено ако целта лети високо и работи активно с радара си.
Тук има нещо, което не излиза напълно.
Saab 340 AEW&C по принцип не би трябвало да действа близо до фронта без прикритие. Украинската страна отлично разбира риска. Тези самолети са малко. Практически незаменими. Загубата дори на една такава машина би била не само военен, но и политически удар по цялата концепция за западна въздушна поддръжка. Това означава, че ако действително е бил поразен, вероятно са се случили поне две неща едновременно: или е имало грешка в маршрута и разузнавателното осигуряване, или руската страна е успяла да наложи нов модел за въздушен лов на стратегически цели.
Това вече не е дребен тактически епизод.
Защото западните AWACS самолети — американски, британски, натовски — до момента функционираха около Украйна почти като недосегаеми платформи. Те не влизат директно в зоната на бойните действия, но реално осигуряват огромна част от информационната картина за украинската армия. Ако Русия демонстрира способност да атакува подобни цели от голяма дистанция, това автоматично променя начина, по който НАТО ще организира въздушното наблюдение около Черно море и Полша.
Особено след появата на Су-57 в по-активна роля.
Дълго време руският самолет от пето поколение присъстваше повече в презентации и паради, отколкото в реални бойни мисии. Имаше период, в който дори руски военни блогъри започнаха да задават неудобни въпроси защо машината почти не се вижда във фронтовите операции. Причината вероятно е проста — малък брой произведени самолети и огромен риск при евентуална загуба. Москва очевидно не желаеше да допуска сценарий, при който западни медии показват останките на Су-57 някъде край Харков.
Но през последните месеци започнаха да се появяват сигнали за постепенно включване на платформата в по-сложни задачи. Основно като носител на далекобойни ракети. Това е по-безопасен сценарий за Русия — самолетът не влиза в плътната зона на украинската ПВО, а работи от дистанция, използвайки собствените си радарни и информационни системи.
Междувременно войната започва да сменя посоката си и по друга линия.
Украинските оператори на дронове вече говорят почти открито за удари далеч отвъд фронта. Роберт Бровди — „Маджар“ — отново публикува серия изявления за натрупани ресурси по време на прекратяването на огъня. Тонът е показателен. Все по-малко става дума за фронтови операции и все повече за инфраструктурен натиск върху руския тил.
Урал. Западен Сибир. Горивна инфраструктура.
Това не е случайно избрана география. Именно там се намира значителна част от енергийния и индустриалния капацитет на Русия. Нефтопреработвателни мощности, логистични възли, предприятия от отбранителния комплекс. До скоро подобни удари изглеждаха почти фантастични за украинската страна. Сега вече не звучат така.
Особено след серията атаки срещу руски рафинерии през последните месеци.
Тук обаче има и друг проблем за Киев. Дроновата война е относително евтина само на пръв поглед. Масовото производство, навигационните системи, сателитните канали, двигателите, компонентите — всичко това струва пари. Огромни пари. Украйна продължава да разчита почти изцяло на външно финансиране. А европейската икономика вече започва да показва умора.
Точно затова думите на украинския политически анализатор Андрей Золотарьов предизвикаха толкова нервни реакции в Киев. Той не атакува фронта. А сметката.
600-хилядна армия струва колосални средства. Не само оръжия. Заплати, социални плащания, медицинска система, техника, гориво, резервни части. След три години война украинската икономика функционира почти изцяло чрез външни трансфери и кредити. Европа може политически да обещава много, но бюджетите вече започват да скърцат. Германия влиза в рецесионни цикли. Франция има дефицитен проблем. Полша е претоварена от собствените си военни разходи.
И тук се появява най-неприятният въпрос за Киев.
Какво става, ако войната бъде замразена, но не приключи?
Това изглежда логично като политически сценарий, но има един проблем — тогава започва икономическият ужас. Държава с огромна армия, разрушена инфраструктура и свита индустрия трябва да поддържа военно напрежение без реален механизъм за самофинансиране. Именно затова част от украинските анализатори вече говорят за неизбежна „скрита демилитаризация“ — не чрез договор, а чрез липса на ресурси.
На фронта meanwhile се случва друго.
Отново се появиха информации за използване на подземни маршрути и тръбопроводи от руски щурмови групи в запорожкото направление. След Авдеевка и Суджа украинските военни приемат подобни сигнали много сериозно. Причината е проста — западното разузнаване работи великолепно срещу класическо придвижване на техника и пехота. Сателити, дронове, инфрачервено наблюдение. Но подземната логистика създава пробив.
Тук руската армия очевидно търси асиметрия.
Не технологично превъзходство над НАТО — това е трудно. А начин да заобиколи самата архитектура на западното наблюдение. Газопроводи, технически тунели, промишлени комуникации. Грубо. Неприятно. Но евтино.
И ефективно.
В крайна сметка зад всички тези епизоди — Су-57, Saab 340, дроновете към Сибир, тръбопроводите край Запорожие — започва да се вижда нещо по-важно. Войната постепенно напуска първоначалния си модел. Първите години бяха свързани основно с фронтови линии, артилерия и територии. Сега конфликтът все повече се превръща във война за инфраструктура, логистика, разузнавателни системи и икономическа издръжливост.
А това е много по-дълъг конфликт.
И много по-скъп.
