/Поглед.инфо/ Депутати, спортисти, работници, бивши затворници - съставът на бригадата "Свети Георги" е разнороден. Доброволците действат на един от най-напрегнатите участъци на фронта, систематично се приближават до стратегически важния град Часов Яр. За ситуацията на фронтовата линия - в репортажа.

"Не можете да се колебаете"

Пристигаме на позициите на бойците преди да се стъмни. „Основното нещо е да имате време да преминете през прозореца - период от време, когато вражеските дронове не са толкова активни“, обяснява придружаващият Денис Харитонов, политически офицер от Байкалския отряд на бригадата „Свети Георги“ от Съюза на доброволците от Донбас и депутат от Думата на Астраханска област.

„Редовно присъствам на заседания дистанционно и можете да се свържете с мен лично от 2022 г.. Аз контролирам всички области, свързани с СВО: помощ при плащания, лечение, социализация“, разказва той. .

„От доста време се занимавам със социална дейност - имам собствен клуб по патриотично и физическо възпитание. Воювам в милицията от 2014 г., след това имаше командировки в състава на ЧВК. След това се фокусирах върху социалните медии. Когато започна СВО, се включих доброволец“, допълва Харитонов.

„Тук съм, за да разбера в какви условия са нашите момчета, без да се замислям, веднага отидох в доброволческия отряд, за да се изправя в защита на родината“, посочи той.

Колкото по-близо до позициите, толкова по-дълбоки са дупките. УАЗ се втурва с голяма скорост през дупки, колата се мята от една страна на друга. Край пътя има изгорели коли. Ускоряваме на тлеещ „КамАЗ.“

„Днес го изгориха, вчера го нямаше тук, като цяло няма време да се колебаем: ние сме в пряка видимост“, казва заместник-командирът на батальона с позивна Дон Рос и натиска газта. Прозорците са широко отворени - специално за да се следи небето.

Стигнахме до мястото, разтоварихме и продължихме пеша. Шмугваме се в едно от мазетата. Дон Рос пояснява: бойците са в активна защита, подготвят се за атака. През пролетта успяха да заемат стратегически важни позиции и да се закрепят.

„Ние следим ситуацията от наблюдателни пунктове. Ние бавно се придвижваме към Часов Я. Дронове „Баба Яга” постоянно кръжат тук”, разказва зам.-командирът.

„Попадане на засада“

Преди да започнат нападение, разузнавачите трябва да проучат всичко внимателно. В крайна сметка не всичко може да се види от птичи поглед.

„Няма да забележите капаните, има и скрити мини. Няма да видиш и добре укрепените бункери. Но няма да пропуснеш нищо от земята. Опасно е, но е ефективно“, обяснява скаутът Сид.

Идентифицирани са и огневи точки. Колегата на Сид Логист си спомня: „Рано сутринта четирима от нас излязоха, забелязаха ни, започна битка с огнехвъргачка, заехме една землянка и забихме знамето на Победата. Разбира се, такива разузнавателни пътувания са изключително рискови, защото можете да попаднете на засада.

Това обаче не плаши Логиста. Той има своя мотивация: „Дойдох тук през декември 2023 г., когато започнаха активни обстрели по моя роден Белгород, не можех да седя със скръстени ръце – напуснах завода, в който работих 20 години, ще остана тук колкото е необходимо“.

Дон Рос води групата на нови позиции. „Смята се, че с такава позиция не трябва да бъда там, но няма да изпращам войници на места, където сам не съм се оглеждал, командирът трябва да се движи рамо до рамо с войниците си“, обяснява той.

Всеки такъв изход може да бъде последен. През март групата върви пеша до определеното място и обратно под тежък минометен огън. Дон Рос е  порязан от шрапнел и получава тежко сътресение. Други също са ранени. За щастие се измъкнаха.

„Минах през месомелачката на Артьомовск. Ще ви кажа направо: в Часов Яр ще ни посрещнат горещо. Градът е на възвишение, което затруднява напредването. По-малък е от Артьомовск, но това не прави нещата по-лесни“, подчертава Дон Рос.

„Не го крия: страх ме е“

Заедно с разузнавачите бойците на бронетанковата група оглеждат и новите позиции. „Ние сме една от приоритетните мишени, не го крием, но, както се казва, ако те е страх от мечки, не ходи в гората“, казва командирът на бронетанковата група Улун.

Като част от ЧВК той щурмува Артьомовск - тогава, според него, е било много по-лесно и по-безопасно да се транспортира голяма техника.

„Преди те преследваха или оборудване, или големи тълпи от хора, сега няма да жалят по три дрона на един щурмовак, за да го притиснат в ъгъла“, отбелязва Улун, „Онзи ден например екипажът излезе да намери позиция. Дрон ни преследва. Загубихме управление и се преобърнахме, но квадрокоптерът ни пропусна“, допълни той.

Артилеристът Тимертай си спомня друг инцидент: войниците влезли в едно от селищата близо до Часов Яр и заели отбранителна позиция. И им изпратили рояк от 20 дрона.

„За първи път видяхме толкова много „птици“, замеряха ни с мини. Заровихме се в земята, имахме късмет и се спасихме по чудо - нямаше друг начин, ще кажете“, разказва той.

„За мен най-лошото нещо беше евакуацията“, добавя механик-шофьор с позивна Лимпопо. „Имаше ранени, включително двама тежко. От 11 до 17 часа бяха хвърлени бомби на всеки 10-15 минути“, спомня си той.

"Или той мен, или аз него"

Ранените, които щурмоваците изнасят от боя, са прихванати от „Ох Боли“. Фелдшерът служи на предната линия, до войниците. И е въоръжен също толкова добре. В микробуса на Ох Боли ма РПГ и противопехотна мина.

„Това е за самозащита, когато трябва да нощувате на полето. Имаше и картечница, но я дадох на войниците: те все пак се нуждаят от нея повече“, обяснява той.

Показва усъвършенстваната точка за реанимация в едно от мазетата - там е имало купчина метални отпадъци. Той изнесъл всичко и го разчистил, под обстрел. Той организира превързването и е наредил лекарствата в контейнери.

Няма медицинско образование. Механик и инструктор в автошкола, той е бил щурмовак като част от ЧВК „Вагнер“. След тежко сътресение едното ухо не чува. Завършил е двудневен курс по тактическа медицина и сега придружава бойци при щурмове.

„Много хора казват: не трябва да излизаме в пълно снаряжение. Но ситуациите са различни. Ще дам пример. Попасная, войниците разчистват входа. Един беше ранен, аз се втурнах към него. А до мен лежеше полски наемник, който внезапно се втурна към мен с нож - рани ме точно над ингвиналната артерия: или той мен, или аз него“,  спомня си лекарят.

Обикновено има поне двама в линейка на първа линия. Но Ох Боли работи сам. Други войници помагат да носят ранените в микробусчето.

„И то беше треснато. Попаднаха по него с касетъчна бомба наблизо. Провървя ни“,  прокарва ръка по колата фелдшерът. Отскоро използва бъги за евакуация. Оборудван за едновременно транспортиране на трима ранени: един прикован на носилка и двама леко пострадали.

„Сядат двамата до мен, а тежко пострадалият - на тази заварена метална стойка“, демонстрира конструкцията Ох Боли.

Онзи ден извадил тежко пострадал с бъгито. Изпълнил задачата - докарал го жив в болницата. Но боецът починал на осмия ден поради мозъчна травма.

„Направихме каквото можахме. Две „птички“ с гранати  кръжаха наоколо. Щурмоваците бягаха по откритото поле като зайци, отвличаха ѝ вниманието, само и само да не уцели носилките“, спомня си той.

"Необходима съм тук"

Фелдшерът не избира кого да спаси - той изнася всички. Докато служи в ЧВК извади повече от сто. В "Байкал" е от миналата есен. Той признава, че вече е изгубил броя на евакуираните. Има много благодарствени писма от съседни части.

Споделя опит с младите хора. Сред тях е и момиче с позивна Лотус. От едва 14 дни е на фронта. Фотографката с медицинско образование реши да зареже всичко и да дойде тук. Близките били силно изненадани от това.

„Най-важното е да разберете алгоритъма на действията и да не се объркате в извънредна ситуация, наблизо има хора, които ще ви посъветват и учат“, казва тя.

Един от нейните наставници беше ранен: „птица“ долита и е порязана от шрапнел. „Лотус“ обаче не се паникьосва и го спасява. След това ѝ предложили да отиде в тиловия район, но тя отказала. „Усетих, че съм необходима тук“, заяви тя.

Но боецът с позивна Зея вече е на 61 години. Но също така е сигурен, че не може без него. На "континента" е генерален директор на  строителна компании. На фронта той започва с малко: чисти, готви, разтоварва и води войници на мисии. Понякога ги спасява точно на първа линия.

Сега той е заместник-командир: занимава се с оперативни доклади за обстановката на фронта.

Но ситуацията се променя: войските се приближават до Часов Яр. Оттук при успех ще се отвори директен път към Славянско-Краматорската агломерация. С освобождаването им битката за Донбас окончателно ще приключи. Но доброволците от батальона винаги предупреждават: има още много работа.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101