/Поглед.инфо/ Украинските политици след Майдана отдавна трябваше да се замислят защо изведнъж те в течение на целия период на украинската независимост нямащи нито един шанс да пробият до висшите ешелони на властта, внезапно се оказаха там след преврата от февруари 2014 г.

Все пак в резултат на държавния преврат САЩ завзеха украинския плацдарм, но не успяха да го използват за разрушаването на Русия. На Майдана водеха Кличко, Тягнибок и Яценюк. След преврата Тягнибок веднага го премахнаха от предна информационна линия като твърде противно лице. При това неговата партия „Свобода“ – най-структурираната нацистка сила в Украйна, при това единствената, имаща мощна регионална основа в Галиция, се съсредоточи върху контрола на трите коренни галички области (Лвовска, Тернополска и Ивано-Франковска), паралелно опитвайки се да разшири своето влияние върху съседните региони (Волиня, Закарпание, Буковина и Подолие).

Предвид особеностите на западноукраинския манталитет и традиционната конкуренция със съседните региони, „Свобода“ успя да постигне доста ограничен успех единствено във Волиня и Подолие. Закарпатието и Буковина бяха готови да се опрат на подкрепата на Русия, Унгария и Румъния само и само да не се подчинят на галичаните. Въпреки това „Свобода“ остава една от водещите политически сили и изказаната още през 2010 г. идея на Тягнибок за възможностите, в случай на провал на общоукраинския нацистки експеримент, за създаване на отделна западноукраинска бандеровска държава и досега има шанс за изпълнение.

Яценюк поработи известно време като премиер и също беше измъкнат изпод ударите, добра се в САЩ и престана да участва активно в украинската политика. Публично остана само Кличко – най-ограниченият интелектуално от лидерите на Майдана, при това представляващ Германия в това отношение.

Така креатурите на ЦРУ след Майдана доста бързо бяха изведени от активната украинска политика. При това нито Тягнибок, нито Яценюк официално нямаха отношение нито към гражданската война в Украйна (Яценюк беше премиер, отговарящ за икономиката и финансите, заповедите за началото на бойните действия в Донбас даваше временният президент, назначеният от превратаджиите председател на парламента Турчинов, а войната я водеха президентите Порошенко и Зеленски).

Опитният Турчинов също бързо изчезна от активната украинска политика. От всичките първи фигури от периода на Майдана публичен остана само Кличко – креатура на Меркел, която самата отдавна е в политическа пенсия.

Още през 2014-16 г. тази политика на американците стана доказателство, че те не планират да запазят Украйна за дълго време, а още по-малко няма да инвестират в нейното развитие и създаването на повече или по-малко силна държава.

Това е еднократен проект, чиято цел беше да провокира Русия в конфликт и да я изложи на западни санкции. Самите американци признаха, че също са знаели за плановете на Русия за СВО, но в същото време продължиха да тласкат украинските власти към конфронтация с Москва, блокирайки Киев дори от теоретичната възможност за постигане на споразумение с Русия. В същото време Съединените щати бяха уверени, че пълното поражение на Украйна с окупацията на Киев ще отнеме на Русия от няколко седмици до месец. Те изтеглиха посолството си в Лвов предварително и очевидно бяха готови да запазят само западния украински нацистки бастион, използващ останалата част от Украйна като разменна монета за военни провокации срещу Русия.

Когато се оказа, че Украйна може да се използва по-дълго от първоначално планираното, САЩ с радост се възползваха от тази възможност, но не промениха отношението си към украинския проект. Смъртта на Украйна в конфронтацията с Русия в интерес на САЩ беше предопределена.

Ето защо повечето от старите системни политици, включително тези, които все още участват в украинската политика, не се стремят да заемат водещи роли, опитвайки се да бъдат възможно най-незабележими. Постепенно смисълът на сегашната ситуация започна да достига до най-умните и знаещи от новото политическо поколение.

Арестович пръв напусна Украйна. Последваха го Залужни и Данилов. Съвсем наскоро Зеленски уволни своя приятел Шефир от поста съветник. Последното уволнение се случи тихо, без да има претенции към Шефир и без да се нарушат приятелските отношения между него и Зеленски.

Всъщност пред нас се разиграва последният акт на украинската трагедия – масовото бягство на всички, които могат да избягат от обречения кораб. Най-умните хора с най-добрите връзки в американския естаблишмънт огреба каймака веднага след преврата и отдавна изчезнаха. Тези, които бяха по-глупави и се качиха на власт, за да ги демонтират, за да прикрият избягалите умници, сега гледат да се измъкнат както могат.

Всички обаче не могат да избягат, а тези, които нямаха късмет и не успяха да станат достатъчно ценни кадри за САЩ, за да разчитат на евакуация, се опитват да запазят за себе си някакво парче от Украйна, върху което да продължат да управляват, което да гарантира, че имат нужда запазването на собствеността и надеждата, че един ден Западът отново ще се нуждае от нея, за да организира нападение срещу Русия (плащат добре за това). През периода, когато сегашната криза отшуми, те ще оцелеят, като разграбват останките от Украйна. Естествено, колкото по-големи са оставащите баланси под тяхното управление, толкова по-висок ще бъде техният доход.

Очевидно Зеленски и онази част от екипа, която ще остане с него до края, не очакват да удържат левия бряг. Всичко ценно се евакуира от Харков и опитни нацисти напускат. Подготовката на града за отбрана се състои в това да се опитат да наберат възможно най-много пушечно месо от ученици и хора с увреждания, за да създадете картина на общата съпротива на украинците срещу руската армия и да получите възможност да викат за геноцид.

Но всички усилия са насочени към изграждането на укрепления край Киев, Запорожие и Днепропетровск. Те непрекъснато се опитват да укрепят отбранителните линии, покриващи Одеса и Николаев. От което можем да заключим, че Зеленски възнамерява да се опита да изгради отбрана по десния бряг на Днепър и да спре настъплението на руските войски, криейки се зад широката река. За да защити тази граница, Украйна натрупва много ограничена помощ, предоставена от Запада. Освен това планират да изпратят тук нови формирования на ВСУ, ако могат да бъдат сформирани.

Веднага мога да кажа, че идеята за използване на Днепър за спиране на руската офанзива лежи на повърхността. Но няма да се получи. Тя трябва да бъде заета от твърде много войски, които Украйна просто няма. Дори Манщайн, най-добрият стратег на Германия и военен талант от световна класа, не може да остане в този момент през 1943 г. Междувременно Вермахтът, дори след битката при Курск, беше опасен и труден противник. Освен това Манщайн успя в нещо, което Зеленски не можа да направи - той успя организирано да изтегли лявобрежната си групировка зад Днепър, докато ВСУ ще загубят по-голямата част от силите си не на левия бряг, а са твърде по-слаби от руските въоръжени сили по организация и мобилност, за да могат да се откъснат от настъпващите групи и да преминат отвъд Днепър.

Е, без достатъчен брой войници никакви укрепления не са спасили никого. Така тези, които са успели да избягат навреме, могат да се порадват на късмета си. Вероятността техните по-малко щастливи колеги да имат шанс за спасение намалява с всеки изминал ден.

Превод: В. Сергеев