/Поглед.инфо/ „Ние сме специалисти по неясни въпроси“ – така на шега се наричат бойците от бригадата „Ветерани“. Те пробиват отбраната там, където са я укрепвали с години – в Авдеевка. За осем години ВСУ превърнаха целия град в мощен укрепен регион. Какво се случва тук?

Крият се под земята

„Двама ранени. Единият леко, другият среден“, влиза боец без да почука. Съобщава новината дежурно.

Командирът на доброволческа бригада „Ветерани“ с позивна „Морпех“ в отговор единствено кима. И продължава да разглежда снимката от дрон. На пръв поглед промишлената зона на Авдеевка са само безжизнени руини. Там „Коксохим“ – едно от най-големите предприятия на Донбас, е превърнато от ВСУ в укрепен район.

„Те се крият под земята. На практика не се мяркат по повърхността. Всичко е залято с бетон, навсякъде има траншеи. За осем години се укрепиха напълно. На предна линия са мобилизираните и кадровите военни. След това са чуждестранните наемници, заградителните отряди“, говори командира.

Щурмоваците са едва от няколко месеца на този участък на фронта. Но вече постигнаха това, което другите не успяха: закрепиха се в промишлената зона. Не без загуби: наскоро загина командир на рота с позивна „Графа“. Посмъртно му връчиха „Герой на Русия“.

„Трябва и акъл“

Батальонът „Ветерани“ се образува през 2014 година. Ядрото му са опитни морски пехотинци, десантчици и разузнавачи. Преди осем години стояха при Маринка. Докато е затишие организират военно-патриотичен кръжок за деца и юноши край Смоленск. С активизирането на бойните действия те веднага се завръщат в строя.

Сега това е бригада. Сред доброволците има такива, оттеглили се от правохранителните органи, бивши бойци по служба, спортисти. Вземат единствено подготвени. Бият се на най-горещите участъци от фронта.

Те са едни от първите, оказали се в Изюм. „През август построихме мост там – всичките в града бяха разбити. Така го и нарекоха – Ветеранският мост. Впоследствие се превърна в „път на живота“ за цялата групировка в града – вървят по нашия мост“, спомня си Морпех.

Отбраняват се край Славянск – от позициите на ВСУ буквално ги делят няколко метра. Действат и край Сватово.

„Там беше по-лесно, отколкото при Авдеевка – там няма такива укрепления. Много активни тук са нашите оръдия. И огнеметите „Солнцепек“. Но не можеш да победиш само с техника – трябва и акъл“, уточнява Морпех.

„Нулев рубеж“

Командирът на първа щурмова рота с позивна „Рапорт“ все пак разрешава да излезем на позициите. Моли единствено да не прекаляваме със снимките.

Инструктира ни строго да изпълняваме указанията на бойците, да стъпваме на същите места като тях – наоколо може да има мини. Да не се излиза на открита местност – там работят снайпери.

УАЗ-ката пърпори по разбития път. На банкета стоят изпепелени автомобили. „Тук артилерията стреля“, подхвърля Рапорт, натискайки педала.

Пристигаме на така наречения нулев рубеж – оттук водят наблюдение. Група бойци се събира за разузнаване. Сред тях е „Преса“ – бивш телевизионен оператор за един от федералните канали.

„Лятото снимах репортаж за тях, а след това подписах договор. Както през 2014 година – тогава влязох доброволец. Историята е циклична. Сега съм заместник-командир на разузнавателна рота, смее се той.

Щурмоваците си тръгват. Един от тях, с позивна „Шепот“, остава на връзка.

„Средствата за радио-електронна борба не обхващат всички честоти. Понякога „птичките“ на ВСУ се оказват направо над нас. Преди два часа край нас долетя дрон с граната, която се взриви съвсем наблизо“, разказва той, зорко оглеждайки небето.

Понеже радиото се подслушва, те използват стари армейски жични телефони. Или изпращат вестоносци.“Имаме китайски радиостанции. Имат достатъчно надеждно зашифровани честоти“, пояснява Шепот.

До нас дежури снайперист с позивна „Платон“. От позицията му ясно се вижда цялата промишлена зона. Той не трябва да допуска пробив и да прикрива своите. Всеки момент може да влезе в близък бой. „Трябва да съм готов на мига да пусна снайпера и да взема в ръце автомата“, уточнява боецът.

Позицията се избира внимателно. Трябва да се проучи местността, да се обмисли и пътят за отстъпление. Важното е да останеш невидим, защото снайперистът винаги е една от основните цели.

Платон е едва на 21 години. Учил е във военна школа за морски пехотинец. Завършва преди половин година. Тук е от януари.

„От семейство военни съм. На родителите говорих първо, че охранявам обекти в тила, но в крайна сметка ме разкриха. Притесняват се, разбира се, но се отнасят с разбиране“, разказва той.

На двеста метра се раздават автомати, бумти артилерията. „Какво ли не долита тук? Наскоро мина уби мобилизирания, с който заедно бяхме на пост. Макар и да не го познавах добре, досега не съм на себе си“, въздиша боец с позивната „Бандит“.

На автомата му с бяло е изписано „За Кока“ – близък приятел, командир на взвод. Пристигат заедно. „Той беше опитен военен. За разлика от мен – работил съм като охрана. В началото на СВО се занимавах със събиране на хуманитарна помощ. Кока ми разказваше за хаоса тук. Убедих се сам в това. Оставам, докато не свърши всичко“, разказва Бандит.

Доброволец тук е и боецът с позивна „Олхон“. Живее край Байкал. Когато обявяват частичната мобилизация, веднага отива при военната комисия. Не го взимат веднага заради възрастта.

„Макар и да съм на 47, не съм толкова стар. Роднините ме изпратиха, както се казва, по всички правила – викнаха шамана, проведоха обреда. Разпалиха клада, изгориха различни продукти. Това е дан за предците. Така ги молим да ни пазят. Докато ме няма роднините от време на време изпълняват ритуали“, усмихва се той.

Военните живеят в палатков лагер. Между дежурствата на позиция цепят дърва, готвят, разпалват печки.

„Тесничко е. Две печки. Над тях окачихме писма от деца от различни краища на страната. За нас това е важно“, разказва боец от първа щурмова рота с позивна „Самурай“, който ни кани в палатката.

Тренировките с инструктори са ежедневни. Самураят и сам в свободното си време се занимава с другарите си – той е известен във Воронеж боксьор. Още от първите дни е в зоната на конфликта, макар и да е в състава на „Ветераните“ едва от месец.

„Можеш да наречеш нашата бригада елитна. Осигурени сме от игла до конец. Командването прави всичко за комфорта ни. А ние на свой ред трябва да следим равнището си на подготовка. Това е за собствената ни сигурност“, разказва той.

Задачите са най-разнообразни. Разкриват точките, откъдето пускат дронове, откриват картечни гнезда, като привличат огъня към себе си. Работят и като сапьори – „чистят“ окопи, като правило напълнени със снаряди. Дори и нощеска

„Освен с щурм и разузнаване, ние прибираме и загиналите от бойното поле. Това е цяла операция. Трябва да се избере времето, да се изчака подходящото време. Преди дни изпълнихме такава задача. Размина се без загуби“, разказва заместник-командира на разузнавателния отряд на първа рота с позивната „Федя“.

Разсъждава като опитен военен за тънкостите на службата. Не може да познаеш, че е фермер от Самарска област. „Имам опит в служба, макар и малък. Вече съм идвал тук като доброволец. Не можеше да остана встрани“, разказва той.

„Мисията е изпълнена“

Лекарят с позивна „Вашингтон“ причините са подобни. За кратко време бившият барман и професионален музикант от Санкт Петербург усвоява тънкостите на тактическата медицина.

„Пристигнах на фронта, когато нашите се оттегляха от Изюм. Възцари суматоха, помощ се искаше от различни места. Сега всичко е ясно разпределено – едни отговарят за евакуацията, някои лекуват тук на място“, пояснява той.

Неведнъж попада в премеждия. Например веднъж трябва да евакуира боец от окопа и през нощта.

„Наоколо всичко беше разкопано. Хем трябва да стоя на крака, хем трябва внимателно да пренеса тежко ранения. Грохот и стрелба. В укритието едва ли не в шпагат търсех вената му, за да стабилизирам абоката. Беше тъмно, другар светеше с фенерче. Все пак го докарахме жив до лазарета. Мисията изпълнена. След това мнозина решиха, че съм много хладнокръвен. Но не може да се предаде с думчи как се чувствах“, разказва Вашингтон.

Вяра в бога

Вашингтон признава, че въпреки всичко „все още не е повярвал на бог“. Макар и много бойци, пристигнали в екстремни ситуации, се обръщат към религията.

„Всеки си има път към вярата. Това е нормално. Понякога твърдо ми казват, че са атеисти. И връщайки се от фронта, ме молят да ги кръстя“, посочва отец Николай.

Настоятелят на храм в малко село в Самарска област помага на „Ветераните“ с хуманитарна помощ и решава да остане. Заедно с бойците издигат храм.

„Всеки ден имаме служба, сутрин и вечер. Някои искат да им осветим мунициите. Нашата бригада е многоконфесионална, но преди заминаване на позиции, всички идват да бъдат благословени“, уточнява капеланът.

Заедно със съпругата си той събира и материална помощ. Имат шест деца. Но отец Николай няма намерение да се прибира вкъщи.

Ще е тук, докато „не стигне“. Всички чакат това.

Освобождаването на Авдеевка ще обезопаси Донецк и другите населени места, които се обстрелват ежедневно. Всички са убедени, че това ще приближи победата.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?