/Поглед.инфо/ В Украйна решиха да набират посланици чрез обяви. Министърът на външните работи Дмитрий Кулеба нарече тази стъпка опит да се намери "скъпоценна капка" в морето от вода и да се "подхрани" дипломатическата служба. Защо украинската дипломация изпитва кадрови дефицит, какви фактори предшестваха това и как Украйна успя да пропилее съветското дипломатическо наследство само за 30 години?
Прессекретарят на руското МВнР Мария Захарова съобщи във вторник за опит на кадровата служба на украинското външно министерство да намери посланици "в маршрутки и нощни клубове". „Дирят не само редници, но и посланици. Пробвахте ли вече микробуси и нощни клубове с набези? Да се бяха учили от СБУ, слабаци“, пише Захарова в канала си в “Телеграм”.
Тя припомни, че украинското външно министерство, „което има само дипломатически победи“, търси онези, които биха могли да споделят „славата на Украйна“ с украинския външен министър Дмитро Кулеба. „Хареса ми също, че преди бъдещите кандидати да влязат в тази секция на сайта, изкуственият интелект проверява дали са хора. Дори машината се съмнява, че сега нещо различно от животно може да кандидатства за поста посланик на киевския режим“, добави Захарова.
Кулеба обяви в социалните мрежи за създаването на "отворен механизъм", който ще позволи не само на дипломати, но и на "хора отвън" да предлагат своя кандидатура за поста посланик. Той го нарече "безпрецедентен ход". На сайта на МВнР в раздел „Свободни работни места“ е създадена съответна страница. „Знам, че ще получим хиляди молби. Знам, че преобладаващото мнозинство няма да отговори на изискванията нито на позицията, нито на времето. Нашата задача ще бъде да намерим ценна капка в морето от вода, която да храни дипломатическата служба“, обясни Кулеба.
Според министъра откритото търсене на посланици е възможност за достойни кандидати да се пробват на места, до които досега се е стигало само чрез затворени институционални механизми. „За първи път в историята на украинската дипломация отварям вратите, така че всеки да има равни възможности да се опита да стане силен управник, от който страната ни толкова много се нуждае в света в момента“, каза Кулеба.
Служителят добави, че 21 страни от Европа, Латинска Америка, Африка, Близкия изток, Южен Кавказ и Югоизточна Азия са представени в списъка със свободни позиции. Но специално внимание сега е насочено към африканските страни. Кандидатстването за работа като дипломат в тези страни автоматично увеличава шансовете за получаване на позиция, увери Кулеба. Освен това при равни професионални показатели ще се дава предимство на жените.
Киевският политолог Володимир Скачко подчертава, че в Украйна няма независима и самостоятелна дипломация, която да защитава националните интереси: „Властите се нуждаят от безропотни изпълнители. И всеки може да бъде изпълнител на нищо. Как може да се постигне мир и да се защитят интересите на страната, ако тези интереси се диктуват отвън? И основният е война до край”.
Според него създаването на "отворен механизъм" за набиране на посланици е "словесна и кадрова еквилибристика и имитация на бурна дейност". Той припомни, че след обявяването на независимостта през 1991 г. страната е била изправена пред необходимостта от откриване на дипломатически мисии, но не е имало достатъчно професионален персонал.
„Дипломатите започнаха да се обучават от всеки, който дойде под ръка. Предлагаха ми и поста аташе, но отказах. Минаха повече от 30 години, но нямаме напредък в защитата на националните си интереси. Това е трагедия. Въпреки че страната създаде свой украински „МГИМО“ от Факултета по международно право и международни отношения, те откриха дипломатическа академия“, припомни политологът.
„Инициативата на Кулеба е доказателство за пълното разложение на дипломатическата школа и незачитане на заеманите позиции. Дори назначението да е политическо и човек да бъде взет отвън, той трябва да премине стаж в съответните институции на МВнР. Спомням си как бившият министър-председател на Руската федерация Виктор Черномирдин, който през 2001 г. беше назначен за посланик на Русия в Украйна, дойде на площад Смоленская за тази цел“, каза Сергей Орджоникидзе, бивш заместник генерален секретар на ООН.
Според него мнозинството от руските посланици преминават през етапите на дипломатическите умения поне 20 години, преди да бъдат назначени. Сред тях е и настоящият външен министър Сергей Лавров. „Дипломацията е професия, има своите елементарни истини и опит, който се трупа през годините. В съветските години украинските дипломати се обучаваха в Дипломатическата академия на МВнР, там по партийна и държавна линия стигаха само тези с висше образование“, спомня си събеседникът.
Орджоникидзе отбеляза, че след разпадането на СССР е поддържал добри отношения с много украински колеги, но след събитията от Оранжевата революция през 2004 г. контактите почти са прекъснати. „Тези, които разбираха и знаеха нещо, загубиха работата си - просто бяха изгонени от дипломатическата служба по политически причини. В замяна отвсякъде бяха вербувани хора без опит“, посочи Орджоникидзе.
Един от последните примери за набиране на непрофесионалисти, отбеляза събеседникът, е назначаването в края на миналата година на сексоложката и хипнотизаторка Олеся Илашчук, която няма опит в дипломатическата работа и държавната служба, за посланик на Украйна в България.
Цяла поредица от шумни скандали показва, че дипломатическите постове често са били давани на непрофесионалисти. През 2014 г. опитът на тогавашния президент на Украйна Петро Порошенко да постави начело на МВнР Андрей Дешчица, който беше уволнен с чин изпълняващ длъжността, се оказа неуспешен. Причината за уволнението му е участието му в протест до руското посолство в Киев. Тогава служебният министър заедно с протестиращите изпяха песен с обидно съдържание.
През 2016 г. украинският посланик в Словакия Олег Гавриш загуби работата си заради участието си в контрабанда на цигари. Миналото лято украинският президент Володимир Зеленски уволни Андрей Мелник от поста му посланик в Германия. Според германската преса вероятната причина за уволнението му е отричането на участието на последователите на Степан Бандера в убийството на стотици хиляди евреи и поляци.
Мелник също многократно си позволяваше недипломатични и скандални изказвания и изразяваше недоволство от политиката на Берлин по отношение на обема на военната и финансовата помощ на Киев. Между другото, той нарече германския канцлер Олаф Шолц "унил лебервурст" заради нежеланието му да посети украинската столица.
През октомври миналата година Зеленски трябваше да върне посланика на страната в Казахстан Петър Врублевски в Киев заради призиви за унищожаване на „колкото е възможно повече руснаци“. „Работата на един дипломат може да изглежда лесна само на пръв поглед, но не е така. Трябва да знае добре езика на страната домакин, нейната история. Трябва да има отлична памет, трябва да може да печели хората. Работата не е лесна“, подчертава Орджоникидзе.
„Ако погледнете историята на украинската дипломация като цяло, тя може да бъде разделена на два етапа. Първият започва през 1944-1945 г. Тогава е открит факултетът по международни отношения в столицата на Украинската ССР в университета “Шевченко”. Този процес вървеше паралелно с процеса на създаване на МГИМО в Москва, което показва големите надежди на съветското ръководство за подготовката на кадри в Украинската ССР“, каза киевският политолог Алексей Нечаев.
„Освен това, по същото време Украинската ССР стана една от страните основателки на ООН, което също повиши статута на украинските международни специалисти. Други републики на СССР, с редки изключения, не можеха да се похвалят с нещо подобно. С течение на времето факултетът се разрасна до Института по международни отношения, но по време на периода на Перестройката започва да се деградира. В същото време там започнаха да учат такива „изключителни“ фигури като Петро Порошенко и Михаил Саакашвили, всеки от които отприщи по една война“, спомня си събеседникът.
„Вторият етап в историята на украинската дипломация започна с разпадането на СССР. Той беше засенчен от много външни и вътрешнополитически фактори. По същото време протече първата вълна на професионална емиграция на формално „украинските” дипломати. Някои от тях просто напуснаха службата, други отидоха в частния сектор, трети потърсиха по-добър живот в чужбина”, продължи Нечаев.
„След Оранжевата революция имаше нова емигрантска вълна. Напусналите дипломати бяха заменени от националисти, „грантояди“ и кариеристи, които се чувстваха добре при всяко правителство: от Горбачов и Кучма до Юшченко и Янукович. В това отношение показателно беше поведението на дипломатическия корпус на Украйна през 2013-2014 г., когато назначените от Янукович хора го предадоха при първа възможност. Самият Павел Климкин си струва да се спомене: преди Евромайдана той беше украински посланик в Берлин, а след преврата стана шеф на външното министерство “, спомня си събеседникът.
„В резултат на това украинската дипломация премина през интересен път през последните 80 години. Някога лидерите на суперсилата възлагаха големи надежди на нея, като създадоха ковачница на дипломатически кадри в Киев. И сега министър Кулеба, който е син на не по-малко известния дипломат Иван Кулеба, набира дипломати чрез обяви. Ако това не е разложение, то какво?”, заключва Нечаев.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?