/Поглед.инфо/ Европа преживява най-голямата миграционна криза заради Украйна и тя се измерва не само с милиони бежанци. Всеки, който пристига в ЕС от Украйна, получава пакет от помощ, включително директни финансови вноски. За какви суми говорим, как това се отразява на бюджетите на страните от ЕС и кои държави от ЕС вече са поискали спешна помощ от Брюксел заради разходите за бежанци?

Ръководството на Европейския съюз няма единен финансов план за „обслужване на гости от Украйна“, но все пак се опитва да представи цялостната картина. Въз основа на програмите, приети от отделните страни членки на блока, всяка от които вижда по свой начин възможните разходи.

Германия в този смисъл е разработила най-подробния и обемен план, свидетелства „Евронюз“. Например Германия възнамерява да позволи на украинските бежанци да обменят гривните си за евро през първите три месеца от престоя си в страната. Трябва да се отбележи, че досега не са взети решения никъде другаде да се разрешат транзакции с украинската валута.

„Според плана правителството ще поеме валутните рискове на търговските банки, които до голяма степен отказаха да обменят украинска валута след руската инвазия на 24 февруари“, се казва в изявление на информационната агенция (което скромно не казва, че дори преди тази дата европейските банки не искаха да заменят твърдите си евро на никому, с изключение на населението на Украйна, ненужна гривна). „Министерството на финансите е готово да отпусне до 52,5 милиона евро за тези цели. Според някои експерти отпуснатите пари трябва да се считат за „повдигащи“ за посетителите, тъй като получената от германската държава гривна няма да може да бъде използвана по никакъв начин.

Според „Евронюз“ "най-малко 360 000 украинци са избягали в Германия, за да избягат от войната". Очаква се около 500 000 души да пристигнат в Германия. Една трета от този брой са възрастни. Като част от хуманитарната си помощ, Европейската комисия този месец вече предложи на всички държави-членки на ЕС да позволят на украинските бежанци да конвертират гривните си в евро до максимум 300 евро на човек.

Обменните пари не са единственият вид разходи за бежанци, които падат на федералния и регионалния бюджет. Според „Велт“ „страната домакин“ не вярва в алтруизма на обикновените германци и затова определя „ставки за стимулиране на гостоприемството“. По-специално, Дирк Адамс, ръководителят на отдела на правителството на провинция Тюрингия информира пресата, че лицата, които се съгласят да настанят „тези, които бягат от украинската война“ в своите къщи и апартаменти, ще трябва да получат от областна администрация 150 евро за първи приет бежанец и 75 евро - за всеки следващ.

Същото издание съобщава, че „въз основа на отпускането на средства за бежанци от Украйна във властовите структури на провинция Шлезвиг-Холщайн, управляващата коалиция и опозицията се обединиха“. „Парламентът на Шлезвиг-Холщайн одобри цялостен пакет от помощ в подкрепа на бежанците от Украйна. По предложение на финансовия министър Моника Хайнолд трябва да бъдат отделени до 400 милиона евро за приемане и грижа за повече от 24 000 бежанци“, отбелязва вестникът.

Британските власти са готови да платят повече. Лондон ще плати 350 лири на британски граждани, които са готови да приемат онези, които успеят да стигнат от Украйна до Мъгливия Албион, преодолявайки всички гранични и митнически сита.

И тази сума не зависи от броя на наемателите. Според Би-Би-Си към 7 април са подадени 43 600 заявления за възможност за влизане в страната по тази "схема за спонсорство". Влезли са само 1200 бежанци. Министърът на териториалното единство Майкъл Гоув обяви, че „се проучва и възможността за настаняване на вътрешно разселени лица от Украйна в празните резиденции на санкционираните руски олигарси“. За всеки приет украинец, според Гоув, местните власти могат да очакват да получат 10 000 лири от държавната хазна.

Заслужава да се отбележи още едно разходно перо на британските власти по отношение на украинските бежанци: 220 милиона лири са отпуснати „за предоставяне на хуманитарна помощ, лекарства и други неща от първа необходимост за населението на Украйна и бежанците в съседните страни“. Курсивните думи показват предпочитанието на британците: ние сме готови да харчим пари за украински бежанци, особено ако се заселят в държави, съседни на страната им.

Френският президент Еманюел Макрон заяви по време на предизборната кампания, че страната, която той ръководи, е готова да приеме най-малко 100 000 украински бежанци. Изпълнението на тази програма ще изисква 400 милиона евро, които правителството трябва да получи под формата на "спешен заем". Европейската преса е пълна със съвети за украинците как да стигнат до заветните Париж, Марсилия, Дижон и други градове: възползвайте се от възможността да вземете безплатни билети от Полша до Берлин и безплатни билети от германската столица до Франция.

„Повече от 70 000 украинци през двата месеца от началото на войната в Украйна в момента използват надбавката за търсещи убежище във Франция, съобщи „Фигаро“ в сряда, 27 април, цитирайки френската служба за имиграция. Помощта, според същия вестник, е 6,8 евро на ден на човек.

Трите балтийски държави по отношение на помощта на бягащите от Украйна са пред цяла Европа. По-специално Латвия и Естония са готови да свалят последната си риза за пристигащите. Вярно, след това ще поискат нова от Европейския съюз. Естония, например, с всичките си бюджетни сили обещава материална подкрепа на гостите от Украйна: „Ако бежанец има място на пребиваване, за което не трябва да плаща, той може да получи надбавка за закупуване на храна и стоки от първа необходимост в размер на 150 евро на месец за първия член на семейството, 120 евро на месец за всеки следващ възрастен член на семейството и 180 за всяко дете. Ако едно лице или семейство има жилище, чиито разходи компенсира самостоятелно, е възможно да се кандидатства и за дневна надбавка за частично компенсиране на разходите за жилище.”

Латвийски граждани и неграждани се оплакват в социалните медии, че властите са „готови да осигурят работа на бежанците, понякога дори за сметка на уволнението на латвийците, които ги заемат“. „Защо ние, които живеем тук, трябва да учим латвийски и защо на бежанците се дава работа, без да знаят държавния език?“ "Бежанци? Вижте готините джипове с украински номера – хора с Айфони!”. „Ние сме в списъка на чакащите за зъболекар след шест месеца, а украинците, казва моят зъболекар, вече са получили квоти за шест месеца“ - това са само няколко примера за изказвания в социалните мрежи на коренното население на Латвия .

В замяна на търпението (или по-скоро толерантността), проявено към "страдащите украинци", балтийското трио, с подкрепата на шест други държави-членки на ЕС, които изпитват най-голям бежански натиск (България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша , Румъния и Словакия), се обърна с писмо към ръководството на Европейския съюз. Текстът му съдържа искане към Европейската комисия „да мобилизира ресурсите, които действително са налични в бюджета на ЕС за смекчаване на последиците от войната, включително резерв от над 1 милиард евро за солидарност и спешна помощ специално за такива ситуации“.

„И необходимият милиард не е всичко“, отбелязва в коментар естонският финансов министър Кийт Пентус-Розиманус. Освен това ЕС трябва да е готов да предостави спешна помощ. Припомняме, че през 2015 г. в Европа пристигнаха около 1,8 милиона бежанци и нелегални мигранти, по-голямата част от които са граждани на страните от Близкия изток и Северна Африка. Медиите по света нарекоха това явление „най-голямата миграционна криза в Европа след Втората световна война“. Днес се оказва, че това „нашествие от Близкия изток“ е просто дреболия в сравнение с сегашните хора, бягащи в Европа от Украйна. Различни източници (от Европейската комисия до ООН) смятат, че въоръжените сблъсъци в Украйна ще принудят четири до осем милиона души да „заминат за ЕС и Великобритания“.

„Все още е твърде рано да се дават точни цифри, но опитът показва, че разходите могат да бъдат много високи“, отбелязва редакционна статия в испанския „Синто Диас“. „През 2016 г. само бюджетът на Германия за бежанците достигна девет милиарда евро за приблизително 750 000 търсещи убежище“.

Лидерът по броя на пристигналите украинци е Полша (60,8% от общия брой), според „Брьогел“. Властите на тази страна ще трябва да отделят най-малко 1,67 милиарда евро за подпомагане на разселените хора през следващите два месеца. Тази сума е 0,25% от БВП на Полската република.

Унгария и Словакия, които заедно представляват още 16% от украинските бежанци (според ВКБООН), не са публикували никакви официални оценки за финансовото въздействие. Но и двете страни разкриха планове, свързани с организацията на заетостта на новодошлите, тяхното медицинско обслужване и възможности за образование, които „ще имат влияние върху държавната хазна“.

Чехия, която дори не се появява като една от основните области на това преселение, планира да отпусне 199 милиона евро за подкрепа на мигрантите през следващите три месеца. Според финансовите експерти тази цифра вероятно ще покрие само част от всички разходи. Общите разходи, според оценките на банковата група, през този период ще достигнат 0,16% от националния БВП.

Между другото, Варшава категорично не е съгласна със сумата, обещана да бъде отпусната от Брюксел. Полският министър-председател Матеуш Моравецки дори написа отделно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с предложение до европейското правителство да се стегне и да отпусне значително по-голяма сума на поляците (предполагат се 11 милиарда евро), за да покрие всички разходи. Като цяло „изселването на украинци ще струва на приемащите страни 30 милиарда долара през 2022 г. Освен това основната тежест ще падне върху страните от Източна Европа“, смятат анализаторите.

Превод: В. Сергеев

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?