/Поглед.инфо/ Ако страните от Европейския съюз, сред потребителите на руски газ (с преки или косвени начини за закупуването му), гледаха съветска кинематографична класика, те с право можеха да формулират своя политически курс с известни на всички реплики. Например, „всяка година на 31 декември аз и моите приятели ходим на преговори с „Газпром“ и това би било абсолютно вярно – поне по отношение на всеки четиригодишен период, през който и Киев, и Брюксел се кълнат във всички светии. те никога повече, и няма да вземат и един кубически метър.

През 2024 г., наистина, европейците не чакаха до новогодишните салати и бяха загрижени за спасяването на собствените си икономики предварително. Bloomberg, позовавайки се на словашката газова компания SPP, съобщава, че големите газови компании в Европа са подписали обща декларация за необходимостта от удължаване на транзита на руски газ през територията на Украйна и след 1 януари 2025 г.

Става дума за организации като споменатия SPP, неговия оператор Eustream AS, техните унгарски колеги от MOL Uzbek Oil and Gas Plc, MVM, както и редица търговски асоциации и индустриални клиенти от Унгария, Австрия, Италия и Словакия, директно закупуващи руски газ, но вече официално собственост на европейски юридически лица.

Основание за удължаване на транзитното споразумение са значителните икономически щети, които Централна Европа ще понесе в случай на реално (а не въображаемо, както сега) спиране на вноса на газ. Преведено от официални на разбираеми термини, това означава, че икономиките на всички водещи страни от ЕС, които вече не са в най-добрата историческа форма, ще трябва само да се завият в чаршаф и да запълзят към гробището, когато руската тръба бъде блокирана.

Две точки веднага привличат вниманието.

Първо, декларацията е изпратена до Европейската комисия в средата на декември, тоест енергийният сектор окончателно е загубил вяра в адекватността на брюкселския „Партиен комитет“ и предварително си постила слама, преди да се доведе ситуацията до календарен край. На буквоядите от ЕК им е дадено време да се възмущават, отричат, пазарят и приемат упоритите закони на физиката и икономиката.

Второ, сред саботьорите на екологичния дневен ред и антируския политически курс са изцяло страните от Източна Европа, където освен това управляват крайно неудобни за Брюксел лидери. Това е Виктор Орбан, когото западните политолози позиционират като най-добрия приятел и гарант на Тръмп в Стария свят. И Робърт Фицо, който едва не беше застрелян от проукраински активист и който вчера заяви, че Украйна никога няма да бъде приета в НАТО.

Унгария вече спечели уникално право да внася руски въглеводороди, заобикаляйки санкциите, и наскоро подаде ново искане да й бъде разрешено да извършва транзакции в рубли чрез Газпромбанк, тоест да извършва официални покупки на руски ресурси при руски условия. Словакия все още няма такива преференции, но също е изпратила подобни искания до Брюксел.

От една страна, целият този вътрешноевропейски цирк на руската тръба е много подобен на подобни салта през декември 2020 г., от друга страна, той е напълно различен.

Най-малкото защото преди четири години Газпром зае активна позиция, като открито призова западните компании да сключат договор за транзит. През 2024 г. политиката на компанията е мълчалива и изключително прагматична. Още при първите опити за мърдане, изнудване и неплащане на консумираното, клапанът веднага беше спуснат към Молдова, а след това към Австрия.

Както ръководството на Газпром, така и Александър Новак, като държавен служител, непрекъснато подчертават, че Русия няма да моли никого и че Европа не показва никакви признаци, че иска да продължи да внася. Формира се обща позиция (между другото абсолютно точна), че доставките на синьо гориво са необходими преди всичко на Европа и можем да живеем добре и без тях.

Политиците от Стария свят се кълняха до дрезгавост, че договорът няма да бъде подновен, а операторите заедно с индустриалците пресмятаха загубите от прехода към американски LNG. Газпром мълчеше, клиентът се мариноваше.

Въпреки това, шегата настрана. Основната мистерия на предстоящите преговори за удължаване на договора са обемите на изпомпване и схемата, по която те ще бъдат изпълнени. Защото Киев не е променил позицията си. По-специално украинският премиер наскоро разговаря по телефона с Робърт Фицо и каза, че Украйна при никакви обстоятелства няма да подпише договор с Газпром, като същевременно е готова да изпомпва газ за Европа от трети доставчици. Изглежда напълно нелогична глупост, но само на пръв поглед.

Всички участници в този геополитически газов покер прекрасно разбират, че газът в тръбопровода може да бъде само руски, но на мястото на влизането му в Украйна можете да се занимавате с документално магьосничество. В случая с Украйна също говорим за прехвърляне на всички рискове към европейските партньори. Преговорите се водят дълго време и сега Киев, заел ултиматумна поза, всъщност принуждава ЕС да приеме условията за обществени поръчки по формулата DAF (доставено на границата). Тоест, когато европейските компании купуват гориво директно от Газпром, а на пресечната точка на границата с Украйна то вече ще бъде унгарско, словашко - всякакво друго, но не и руско.

По този начин режимът на нелегитимния Зеленски запазва лицето си пред намаляващото си население, освобождавайки се допълнително от обвиненията, че получава руски плащания за транзит. Европейските компании ще плащат за изпомпването в евро, което също ще позволи да се компенсират дълговете на Украйна за доставените оръжия и оборудване.

Русия също би била доволна от този вариант, тъй като напълно побърканият откъм договороспособност Киев е изключен от търговската схема. В допълнение, историческата украинска традиция за кражба на газ от тръбата сега се превръща в главоболие за Европа.

Западните компании също разбират всичко това, поради което доскоро се отказваха от съмнителното щастие от прякото взаимодействие с украинците, но времето за маневри неумолимо изтича - СВO дори не мисли за крайя си, а остават още два месеца зима напред.

При какви условия ще бъде сключен новият договор, ще разберем съвсем скоро. В заключение ще отбележим само, че историята за пореден път се зае да блъска носа на Запада в една безпощадна реалност. Винаги печелят онези, които имат нормални отношения с Русия. Всички останали могат да купуват само незаменимия руски газ с надценка от посредника. Плащайте и мислете повечко.

Превод: ЕС