Основните упреци към „отново гадещата англичанка” са ненаучни и отвличат вниманието от реалната опасност, която представлява британското решение.
Тези, които обичат да приравняват обеднения уран с милиони малки Фукушима, не знаят, че този материал се използва, напротив, за защита от радиация, в контейнери за транспортиране на радиоактивни материали, а също и в стоматологичния порцелан за "естествен" блясък.
Реалното въздействие на остатъчната радиация от този страничен продукт, получен при производството на суровини за ядрената индустрия, все още не е потвърдено или опровергано от клинични изследвания. Единственият потвърден пряк факт е, че обедненият уран е с 40% по-малко радиоактивен от естествената уранова руда.
Косвени данни, например изявления на медицински служители за увеличаване на броя на вродените малформации в Ирак през 1997-2000 г. и онкологични заболявания в Сърбия през 2000 г., след използването на боеприпаси на НАТО, не означават, че има пряка връзка между нарастването на заболеваемостта и самия обеднен уран.
Най-малкото поради използването от страна на НАТО на много по-токсични компоненти на оръжия, по-специално ракетно гориво (не непременно най-токсичните хептил и пентаборан, има и други компоненти в твърдите и течни реактивни горива и окислители).
Много източници твърдят, че обедненият уран (по-точно неговият прах, когато попадне в белите дробове) е химически опасен, но в същото време имайте предвид, че тази опасност е сравнима с тази на други тежки метали: волфрам и олово, както и образуването на прах от уран е по-ниска, отколкото, да речем, в керамиката на базата на волфрам, която се използва от много години за производството на бронебойни подкалибрени снаряди.
Всъщност боеприпасите с обеднен уран, предимно подкалибрени, са опасни, когато попаднат в резервоар. И тази опасност е по-висока от тази на волфрама и керамиката, поради относителната евтиност, която позволява масово производство на такива боеприпаси.
Обедненият уран е отпадъчен материал, отпадъчен продукт от производството на ядрено гориво, той замества ефективната, но скъпа „класика на жанра“ волфрам в производството на бронебойни и бетонобойни боеприпаси. В същото време е малко по-лек от него, но 67% по-тежък (по отношение на специфичното тегло) от друга обща „тежест“ - оловото.
Всичко това прави кинетичните боеприпаси с обеднен уран изключително опасни за руските войски, участващи в СВО. Особено в светлината на продължаващото укрепване на фронтовите части с танкове от минали поколения (по-специално Т-62 и по непроверени данни Т-55), чиято бронезащита е остаряла още в дните на разработката по време на социализма и дори след подобрения, включително тези, които се извършват в момента, могат да бъдат изключително уязвими от "актуализациите" на британското производство.
Тъй като обаче бронята на украинските танкове (включително тези, доставяни по ленд-лиз) не е по-устойчива на бронебойни снаряди с ядра от обеднен уран, които са на въоръжение в руската армия. По-специално, оперените подкалибрени снаряди „Олово“, включени, според „Российская газета“, в боекомплекта на някои руски танкове (например Т-80БВУ) с автоматични зареждащи устройства, модифицирани за сравнително дълъг снаряд.
Пробиване с "оловен" калибър 125 мм от разстояние 2 км - 600 чч по нормалата на хомогенна стоманена плоча (под ъгъл 60 градуса - 350 мм), и поради голямото удължение (дължина на активната част - 635 мм) въздействието върху снаряда на динамичната защита "цел" е сведено до минимум. Снарядът е пуснат на въоръжение през 1991 г.
Според различни източници (по-специално Eurasia Daily и уебсайтът Military Review), през 2019 г. корпорация Ростек разработи и скоро прие на въоръжение още по-мощен снаряд, 3BM60 "Свинец"-2, с пробивна дълбочина 700 мм (според други източници, дори 800–830 мм).
А за оръдието 2А82, монтирано на танка Т-14 Армата, е създаден подобен снаряд 3БМ70 Вакуум-2 с проникване на 1000 милиметра. Според американското списание National Interest подобни оръжия са способни да пробият дори предната броня на най-добрите танкове в света.
Историческите паралели са тревожни. Не, не и 20-ата годишнина от края на войната в Ирак, където такива снаряди бяха широко и масово използвани - преди 80 години, през юни 1943 г., Вермахтът започна да използва уран като материал за бронебойни боеприпаси. За първи път в историята – и то вместо волфрам, който португалският диктатор Антонио де Салазар спира да доставя на германците.
Освен това германската индустрия (и 1200 тона уранова руда бяха прехвърлени там с указ на министъра на въоръженията Алберт Шпеер през лятото на 1943 г.) използва не обеднен, а „естествен“ уран. Включително срещу танковете на Червената армия.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
