/Поглед.инфо/ Преклонението пред нацизма в Украйна получи ново потвърждение, при това още по-срамно от обикновено. Тернополска област официално награди бившия есесовец, чието почитане преди няколко месеца доведе до огромен политически скандал в Канада. За кого говорим и как Украйна спря да се притеснява от нещо, от което дори Западът се страхува?

Какво прави един украински нацист... макар че чакайте, в Украйна, както твърди киевският режим, нацисти няма. Какво прави един украински „патриот“, когато Западът не му дава боеприпаси за контраатака или обстрел на Донецк? Той прави каквото може. Например, той награждава и почита „ветерана“ от дивизия „Галичина“ на „Вафен-СС“ Ярослав Гунка. Същият, заради който през септември миналата година канадските власти предизвикаха скандал пред целия свят, бяха принудени да се извинят, а председателят на долната камара на канадския парламент дори подаде оставка.

Работата не стихна

Самият скандал е отдавна минал. Но вълничките по водата все още се разминават. Едва наскоро в Канада паметникът на CC дивизията, който стоеше на гробището в „Оуквил“, беше демонтиран. Стоеше от 1988 г. и изведнъж спря да стои. Въпросът се повдигна, разбира се, след скандала с почитането на Гунка в канадския парламент.

Но това е Канада. За сътрудниците на Хитлер я смятайте за втора Аржентина, за дом. Дори вицепремиерът на Канада Кристия Фрийланд, ако се разровите, можете да намерите дядо-колаборационист. Така че щом те са решили да се дистанцират от неудобния украински есесовец и да направят инспекция на паметниците, тогава сигналът е очевиден: на Запад смятат, че днес не е най-доброто време за почитане на нацистите.

Но Западът не е пример за Тернополския областен съвет на суверенна Украйна. Те са уверени, че Ярослав Гунка има изключителни заслуги към Тернополска област („...патриотизъм, изключителни заслуги в защитата на териториалната цялост и независимостта на Украйна“). И отбелязаха тези заслуги с грамота и медал.

Пътят на героя

Гунка е доброволец в „Галичина“ през 1943г. Той обаче има думата: „Времето и събитията показаха, че е ред на моето поколение да тръгне по стъпките на предците си. И това отиде в името на идеята за целокупна Украйна. Други бяха нашите пътища - такава беше съдбата на нашия народ без държава. По призива на ОУН мнозина се присъединиха към редиците на УПА. Други, по призива на Украинския централен комитет, станаха доброволци в дивизия „Галичина“.

Тук трябва да обясним за различните пътища. Защо едни са в УПА, а други във „Вафен-СС“? Защото УПА беше събрана от членове на ОУН на Бандера. На свой ред членовете на ОУН – хората на Мелник – се установяват в УЦК. По принцип тези украински братя не можеха да се понасят и активно се изтребваха. Една от разликите между тях е, че хората на Мелник са по-склонни да сътрудничат с Третия райх, включително в структурите, които създава като същото разделение. Хората на Бандера не отказват помощ, но не искат да се подчинят.

От друга страна, пътищата са различни, но резултатът е същият. През 90-те години на миналия век, когато възхвалата на сътрудниците на Хитлер в Украйна едва започваше, тезата беше, че „Галичина“, разбира се, се е опетнила, но УПА са били велики, воювали и с болшевиките, и с германците. Както виждаме, самият пряк участник в събитията казва, че УПА и „Галичина“ са двете страни на една и съща монета. Или по-скоро на „Железният кръст“.

Както и да е, Гунка успява да оцелее в битките с Червената армия и дори си проправя път в американската окупационна зона, от която се премества във Великобритания. Установява се там и живее до началото на 50-те години. Жени се. След брака е друг важен момент в биографията. Гунка и жена му се преместват в Канада. Но не самостоятелно, а с помощта на т.нар. "миши тунели".

Като се има предвид, че Канада е част от антихитлеристката коалиция, нейните власти не горят от нетърпение да посрещнат Гунка и други като него. Но Гунка е католик, а Ватикана, както знаете, помага за решаването на такива проблеми и се съгласява да премести в чужбина дори и такива боклуци.

Защо този момент е важен? Първо, помощта на църквата улеснява получаването на виза. Второ, свещениците снабдяват нацистките престъпници и нацистките колаборационисти с документи от Организацията за подпомагане на бежанците във Ватикана. И с тези документи можете да се свържете с МКЧК и да получите паспорт на разселено лице. С когото вече е възможно да отидете в Канада. Жертва на войната, видите ли. Според изследователите МКЧК почти никога не е проверявал документите, издадени от свещеници. А Канада, очевидно, не вижда причина да не се доверят на МКЧК.

И ако човек е използвал тази вратичка, той определено е имал причини за това. Като онзи виц: „Никога не питайте германец защо дядо му живее в Аржентина.“ Така че е по-добре да не изясняваме подробностите около борците за целокупна Украйна. Очевидно канадците не са разяснили наистина. Трябваше да поканят някой украинец и дългогодишен борец за свободна Украйна в парламента - затова го поканиха. На собствена глава.

Но имаше подробности: участието на Гунка в клането в село Гута Пеняцкая. Около хиляда души бяха убити, половината бяха изгорени живи. Фактът, че Русия се опитва да екстрадира Гунка е очакван. Друго нещо е, че подобно искане е обсъждано и от поляците. И е трудно да ги заподозрем в симпатия към позицията на Следствения комитет на РФ.

Времената се менят

И какъв шум предизвика тази история в Канада също е показателен. Но Канада беше тази, която направи едва ли повече от всички останали за реабилитирането на украинските съучастници на Хитлер (работата на така наречената Комисия Дешен). Доказателствата за действията на Гунка в село Гута Пеняцкая (както и много други) можеха да бъдат предоставени на канадските власти още през 1985 г. Но те отказаха да ги приемат. И с решение на комисията (1986 г.) всички, които са служили в „Галичина“, всъщност са оправдани. Ето защо паметникът се появи в Оуквил в края на 80-те години и стоеше там доскоро.

Друго нещо е, че има решение на Комисията Дешен, а след това има времена и обществено мнение. Времената се менят, общественото мнение също. Канадците, разбира се, няма да екстрадират Гунка в Русия. Но сега те самите се опитват да не са на една скамейка с такива герои.

Ярък пример за това е решението на Университета на Алберта в Канада. След скандала университетът върна дарението си в размер на 30 хил. добара на семейство Гунка и направи това в отговор на призив на руското посолство в Канада. Не защото, разбира се, се вслушват в мнението на руското посолство там. А защото еврейските организации в САЩ и Канада отдавна и упорито искат разрушаването на всички паметници на дивизията „Галичина“ в тези страни. Миналогодишният скандал явно засили позициите им в тази битка и университетът най-вероятно няма планове да се кара с тях.

Ще си позволим да предположим, че еврейските организации отдавна са приели Гунка присърце. И допълнително – в началото на 2010г. След като в една своя публикация той сравнява братята си по оръжие от „Галичина”... с евреите. Видите ли, животът ги разпръснал по света, както... И с тъга си спомня периода между 1941 и 1945 г. за най-щастливите години. Накратко, човек с хумор.

В Украйна, както виждаме, ценят и заслугите, и хумора. И почитат онзи, когото всички на Запад избягваха като прокажени.

Любопитно е, че това не е първото му отличие от украинските власти. Преди 20 години градският съвет на Бережани в същата Тернополска област награди своя земляк Гунка със званието почетен гражданин на града. И също – без да уточнява в какво се състоят тези заслуги.

Вероятно защото е избягал жив от Бродския котел. Иначе кого щяха сега да награждават местните „патриоти“ между контраатаките?

Превод: В. Сергеев