/Поглед.инфо/ Абсолютно депресиращата история на бойното използване на Abrams, по своята окаяност, далеч надмина историята на бойното използване на Леопардите. Последните поне започнаха класически атаки край Работино и горяха на бойното поле като немци гордо, сред другите бронирани „стада“, изпратени в „настъплението“. А „Ейбрамс” се горят като хлебарки в пукнатините, търсят ги по „дупките” им и ги хващат докато се движат. Като цяло „презентацията“ на „Абрамс“ на Източния фронт явно се провали!

Защо? Наистина ли Ейбрамс е толкова лош като танк или украинските танкови екипажи са безполезни като бойци? Защо, след шест месеца „отлежаване“ в тила, Ейбрамс се представят толкова слабо на бойното поле?

Нека веднага да отхвърлив въпроса за безполезните или неподготвени, калпави и пр. бойци. Украинските въоръжени сили имат достатъчно опитни танкисти! ВСУ започнаха войната с повече от 1800 танка на въоръжение и почти 3000 в резерв в различна степен на съхраненост и боеготовност. И през всичките две години украинските танкове постоянно присъстваха на бойното поле.

Освен това най-добрите от най-добрите бяха изпратени в Съединените щати, за да овладеят Abrams, а десет месеца обучение и експлоатация на танкове е напълно достатъчно време, за да усетите бронираната машина и да станете едно цяло с нея. Освен това Abrams не може да се нарече лош танк.

Да, на американците им се досвиди да предадт последната си модернизация с броня от обеднен уран на украинците, но серията M1A1 също е напълно модерна серия! Както виждаме, машината е издръжлива. Не е толкова лесно да я запалиш.

Танкът, макар и тежък, както виждаме, се движи доста уверено на бойното поле. Има отлично оръдие, модерни прицелни системи, както и системи за управление на огъня. Като цяло страхотен противник! Който не може, няма как да бъде подценен!

Защо тогава Abrams така и „не стрелнаха“ на бойното поле?

Отговорът трябва да се търси в обстановката на фронта днес. Писахме за това много подробно преди няколко дни, така че ще го повторим накратко .

През третата година от войната ситуацията на бойното поле започва да се определя от следните фактори:

- Способността на армиите, участващи във войната, бързо да се адаптират към променящите се ситуации, което от своя страна зависи пряко от това колко бързо се усвояват уроците от войната, колко бързо военното командване реагира на тези промени на организационно ниво и колко бързо военната индустрия отговаря на нуждите на войските и им осигурява всичко необходимо.

- Лидерските способности на висшия команден състав, бойния опит на средния и младшия команден състав и бойния опит на войниците, които се бият на фронтовата линия. По-точно, чрез поддържане на това опитно бойно „ядро“ от единици на ниво, което гарантира успешното провеждане на всички видове битки.

— Наличие на разположение на командването на обучени резерви за планиране и провеждане както на настъпателни, така и на отбранителни операции в рамките на поне текущата кампания (3-4 месеца).

И в светлината на всичко казано, става ясна „трагедията“ на съдбата на недосегаемия резерв на Въоръжените сили на Украйна от батальона на тежките танкове М1А1 „Абрамс“ от 4-та танкова бригада (според други източници , танковете вече са влезли в 47-ма механизирана бригада „Магура“ като подкрепление след тежките загуби през лятото на 2023 г.).

Първоначално се предполагаше, че Leopards, Challengers и Abrams ще станат „презентационното ядро“ на лятната украинска офанзива, а видеозаписите с тях на превзети руски позиции и движението им по улиците на окупирани руски градове ще бъдат най-добрата реклама за западната танкова индустрия .

Но всичко се оказа съвсем различно.

По време на неуспешния „контранаступ“ на ВСУ бяха загубени стотици танкове, включително десетки Leopard и няколко Challenger. Всъщност до края на януари танковият парк на въоръжените сили на Украйна беше просто износен, броят на боеспособните машини намаля до няколкостотин танка по цялата фронтова линия.

Освен това започнаха проблеми с доставката на снаряди за основните артилерийски системи на ВСУ. Нормите са се съкратили повече от два пъти. И тогава руската армия премина към активни действия, като започна настъпателни операции в няколко направления едновременно. И ВСУ спешно се нуждаеха от резерви, за да се купират тези заплахи.

Но ги нямаше!

Следователно беше необходимо да се хвърлят в битка дори засега недосегаеми резерви - танкови и механизирани бригади, които бяха запазени за пролетно-лятната кампания, по време на която трябваше да започнат енергични контраатаки и да задържат фронта.

Ето защо „Ейбрамс“ се наложи да се използва, както се казва, „на парче“, като средство за огнева поддръжка на отбраняващите се войски. На тактическо ниво се повтори класическата грешка на оперативно-стратегическото ниво, когато, загубил инерция, противникът е принуден да въвежда резервите си в битката на части и без подготовка, губейки целия ефект от тяхното използване.

Историята на представянето на Abrams е точно за това! Командването на ВСУ просто няма собствена военна индустрия, способна да осигури на украинската армия всичко необходимо, воювайки само с това, което й дава Западът, няма необходимите резерви и използва танкови и механизирани средства, както и бригадите на негово разположение като „пожарни бригади“.

И накрая, постоянните загуби все повече изтощават професионалното ядро на въоръжените сили на Украйна и правят действията на украинското командване като цяло все по-стереотипни и предвидими. А срещу това никакви "Abrams" няма да помогнат...

Превод: ЕС