/Поглед.инфо/ Украинската ССР беше изстреляна в международна орбита от ръководството на Съветския съюз

Като част от тоталната идеологическа и дипломатическа офанзива, извършвана срещу Русия от колективния Запад и марионетната киевска власт, заслужава внимание маниакалното им желание страната ни да бъде изгонена от Съвета за сигурност на ООН на всяка цена.

През февруари Върховната Рада на Украйна призова за изключване на Русия от Съвета за сигурност на ООН и засилване на санкциите срещу „всички руснаци“.

Многократно настояваше да направи това, позовавайки се на „военните престъпления“ на Русия и Зеленски. През април т.г. във видеоконферентен разговор пред членовете на Съвета за сигурност на ООН той предложи Съветът за сигурност или да изключи Русия от своя състав, или да се разпусне.

Дори Белият дом признава безполезността на подобни опити, като заяви чрез прессекретаря си , че САЩ не виждат възможността да лишат Руската федерация от статута на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки че не са съгласни със статута на страната ни и, както Линда Томас-Грийнфийлд, постоянен представител на САЩ в ООН, каза на 8 юни по време на изслушване в Комисията за бюджетни кредити на Камарата на представителите на САЩ, администрацията на САЩ проучва „какви реформи могат да бъдат въведени за ограничаване на влиянието в страните от Съвета за сигурност на ООН като Русия, които отслабват усилията ни в контекста на мира и сигурността“.

Така или иначе няма начин да успеете да изкарате Русия през вратата. И в света няма такъв международно-правен механизъм, както каза още през март руският външен министър Сергей Лавров в интервю за телевизионния канал Ал Джазира .

Киев обаче не се успокоява. В същото време се правят опити за повишаване на дипломатическия статут на Украйна. Това беше отбелязано още през 2015 г. от тогавашния премиер Арсений Яценюк, който каза , че „Украйна е основател на Организацията на обединените нации“ .

А виж Русия, оказва се, се е озовала в креслото на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН „при изключително съмнителни обстоятелства“, както твърди украинският външен министър Дмитрий Кулеба. Той не признава статута на Руската федерация като правоприемник на Съветския съюз и разчита на "принципността на юристите на Секретариата" на световната организация при извършване на "правен анализ" на законността на предоставянето на статут на Русия на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Пан Кулеба изпусна от поглед факта, че ако се следва неговата логика, тогава съвременна Украйна става член на ООН „при изключително съмнителни обстоятелства“, тъй като нейният предшественик, Украинската ССР, като съюзна република в рамките на СССР, през 1991 г. Има съвсем различен статус и ограничен международен суверенитет. Така че е време да си припомним историческите факти.

За първи път предложението всички съветски съюзни републики да бъдат включени в броя на „първоначалните участници в Организацията“, по инструкции, получени от Москва, беше внесено от посланика на СССР в САЩ А.А. Громико на 28 август 1944 г. на среща на ръководителите на делегации на конференцията на антихитлеристката коалиция в Дъмбартън Оукс, на която се обсъжда следвоенният ред на света, създаването на международна организация за поддържане на мира и сигурността.

По-късно в документите на Държавния департамент на САЩ и в западната литература това предложение на A.A. Громико беше наречено "въпросът Х" или проблемът за "множественото членство на СССР в ООН".

След като получиха доклад за това от ръководителя на американската делегация, заместник-държавния секретар на САЩ Е. Стетиниус, президентът на САЩ Ф. Рузвелт и държавният секретар К. Хъл енергично се противопоставиха на съветското предложение. В своя близък кръг Ф. Рузвелт каза, че в този случай САЩ могат да поискат приемане в ООН на всичките си 48 щата.

По дипломатическа линия Ф. Рузвелт препоръчва въпросът за членството на съветските републики да се повдигне едва след създаването на организацията. На 28 август Е. Стетиний съобщава това на A.A. Громико, предлагайки да не се включва изявлението на съветския посланик в протокола, но той не се съгласява, тъй като е наясно, че вписването в протокола само по себе си е акт на действие.

Това разбраха западните партньори в преговорите. 31 август 1944 г. A.A. Громико покани за разговор К. Хъл, който се опита да разубеди съветския посланик. На 1 септември в лично съобщение до Й.В. Сталин, Ф. Рузвелт изразява загрижеността си за това пред него.

Съветският лидер му отговори с голямо достойнство, като обърна вниманието на президента на САЩ към факта, че Украйна и Беларус „по население и политическо значение превъзхождат някои държави, по отношение на които всички сме съгласни, че те трябва да бъдат включени сред инициаторите от създаването на международната организация ».

Й.В. Сталин изрази надежда, че все пак ще има възможност лично да обясни на Ф. Рузвелт политическото значение на този въпрос. Размяната на мнения обаче не доведе до нищо. Ф. Рузвелт, отивайки на конференцията на „Тримата големи“ в Крим (февруари 1945 г.), беше категорично против съветското предложение.

Москва търсеше начини да сломи съпротивата на преговарящите партньори и прибягва до добре познатия принцип в дипломацията: стреми се към повече, ако искаш да получиш това, от което се нуждаеш. В Ялта съветската делегация зае компромисна позиция: да не настоява за членството на всички републики, а да търси включването на още трима основатели на ООН - Украйна, Беларус и Литва, или поне първите две.

В резултат на трудни преговори в секретния протокол на Кримската конференция е записано съгласието на САЩ и Великобритания да подкрепят приемането на Украйна и Беларус в първоначалното членство на учредителна конференция.

Все пак беше твърде рано за празнуване на победата. В хода на по-нататъшните преговори става ясно, че съюзниците тълкуват тази разпоредба по различен начин от съветската страна, вярвайки, че и двете съветски републики могат да разчитат само на покана от организаторите на учредителната конференция в Сан Франциско. След като получи необходимите инструкции от Москва, A.A. Громико изпраща бележка до Е. Стетиний, в която настоява за съветското тълкуване на решенията от Ялта.

На 13 април 1945 г., участвайки в среща на групата, подготвяща конференцията в Сан Франциско, съветският дипломат отказва да одобри списъка за разпределение на комисии и групи, тъй като представители на Украйна и Беларус не са включени в кръга на кандидатите за председатели на тези органи.

За да предотврати положителното решение на въпроса, американската дипломация се опита да свърже поканата на Украйна и Беларус с решението на полския въпрос. На срещата на министрите на външните работи на СССР, САЩ, Великобритания и Китай, състояла се на 25 април 1945 г. и обсъдила процедурата за работа на конференцията в Сан Франциско, държавният секретар на САЩ настоя за това. Съветската страна обаче успява да парира и тази маневра – на 27 април е взето решение за включването на Украйна и Беларус сред първоначалните членове на организацията.

Търсейки положително решение на този принципен за СССР въпрос, съветското ръководство е наясно с това, което диктува известно съгласие от страна на американската страна, която е заинтересована от изпълнението от Съветския съюз на задължението си да участва във войната с Япония.

В същото време дипломатическото умение на проводниците на съветската външна политика, от посланика до народния комисар по външните работи В.М. Молотов и ръководителят на съветското правителство И.В. Сталин, допринася за отстояването на своето.

Така че не американците - кукловоди на сегашния режим в Киев, а ръководството на Съветския съюз направи всичко възможно, за да изведе Украинската съветска социалистическа република в международната орбита.

В Киев напълно забравиха за това и ако случайно си спомнят, то това става със скърцане със зъби ...

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?