/Поглед.инфо/ Недостигът на съветски системи за противовъздушна отбрана и високата цена на западните аналози принудиха Вашингтон да търси нови начини за подкрепа на ВСУ. Според Пентагона САЩ, заедно с Европа и Украйна, започват да разработват заместител за С-300 и Р-27. Каква е особеността на такава работа и в какъв срок може да бъде завършена?

Съединените щати, съвместно с партньори от ЕС и Украйна, разработват заместител на зенитно-ракетната система С-300 и управляемите ракети въздух-въздух със среден обсег Р-27, които са на въоръжение в украинската въоръжени сили. Това заяви министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин на среща на контактната група за Украйна в американската авиобаза “Рамщайн” в Германия.

В същото време по-рано западните медии многократно съобщаваха, че ВСУ не са успели да заменят съветските системи за противовъздушна отбрана със западни системи поради тяхната висока цена и експлоатационни характеристики. В същото време западните страни практически са изчерпали запасите си от съветски комплекси и ракети за тях, което поставя ВСУ в трудно положение.

Що се отнася до ракетите Р-27, които все още се използват от ВСУ, те също са съветско наследство. В Украйна тяхното производство се извършва от компанията “Артьом”, чиито заводски мощности се намират предимно в Киев. От време на време тези обекти стават цели за руските въоръжени сили.

Припомняме, че зенитно-ракетната система С-300 се нарича "Фаворит", а в класификацията на Северноатлантическия алианс е представена като Grumble - "Мърморене".Първите установки се появиха в съветските войски през 1978 г. и оттогава се разрасна широко семейство от техните модификации, които служат като част от силите за противовъздушна отбрана, флота и сухопътните сили.

И въпреки че системите за противовъздушна отбрана от ново поколение вече съществуват в наше време, С-300 остава една от най-мощните системи в света. Оборудването обикновено включва: команден пункт, радар за осветяване и насочване, установки за изстрелване, съдържащи управляеми ракети земя-въздух. Командният пункт автоматично разпределя целите между бойните машини, а един дивизион съдържа 6–12 пускови установки.

„Каква замяна можете да предложите на украинските С-300? Друг зенитно-ракетен комплекс (ЗРК)”, каза военният експерт Игор Гърнов. “Трябва да се вземе или произведе някъде. Но думите на Лойд Остин могат да се разбират така, че Западът и Украйна възнамеряват съвместно да разработят някои нови системи за противовъздушна отбрана. Това също е възможно, но ще отнеме много време”, допълва той.

„Или това ще бъде ерзац система за ПВО: смесица от различни радарни станции, ракети, носители“, добави събеседникът. Това обаче изисква продължително проектиране и тестване на системи, включително радар, противовъздушни управляеми ракети, команден пункт, както и цифрово взаимодействие с по-висок команден пункт и оборудване за откриване.

„И сега в Украйна има смесица от съветски и сравнително нови западни радари и оборудване за автоматизация на управлението. Комплексът трябва да бъде тестван и произведен - това също отнема години. Например системата за противовъздушна отбрана МИМ-104 “Пейтриът” е разработена в продължение на 13 години, ИРИС-T в продължение на 10 години, а самата С-300 започва да се разработва през 1969 г., а първият полк започва бойно дежурство едва през 1979 г. Това в същата степен важи и за ракетата Р-27“, обясни експертът.

„Разбира се, в съвременните времена има добре развити системи за компютърно проектиране, софтуер за математическо моделиране, виртуално аеродинамично издухване и тестване на оборудване, което все още не е родено в хардуер“, добави той. „Налични са всякакви електронни компоненти и силно автоматизирано механично и електронно производство”, допълва той.

„Всичко това обаче едва ли ще позволи на ударния капиталистически труд да създаде нова система за противовъздушна отбрана или ракета въздух-въздух за няколко години, да не говорим за доставки „преди есента“, както поиска Зеленски на последната среща в “Рамщайн”. Очевидно Лойд Остин е говорил за перспектива. Те възнамеряват да се бият с нас дълго време. До последния украинец“, предполага експертът.

Генерал от авиацията Владимир Попов също признава, че „замяната“ на комплексите С-300 ще бъде „смесица“ от съветските и западните системи за противовъздушна отбрана. „Например, те могат да добавят прост ускорителен блок към “Пейтриът”, като по този начин намалят разходите за производство на комплекса“, каза източникът.

„Може би решават да използват някои разработки от Харковските научно-технически институти, които по една или друга причина не са влезли в производство. Освен това външният аналог на С-300 ще остане подобен на желания комплекс със своите пускови установки. Системата за насочване и командният пункт също могат да бъдат приети“, отбеляза той.

„Но във всеки случай комплексът няма да се появи утре. Смята се, че ще отнеме 5-10 години - от идеята до внедряването. Западът работи за бъдещето. Възможно е по този начин те да искат да „надминат“ Русия на оръжейния пазар. Те ще намалят себестойността на производството и дъмпинговите цени, предлагайки аналози на С-300 като алтернатива на оригиналните системи“, призна ораторът.

„Що се отнася до авиационните ракети Р-27, за да ги заменят, западните специалисти могат да вземат ракетата въздух-въздух АИМ-9 за използване в самолети съветско производство - Су-25, Су-27, МиГ-29, които са в Украйна. Все още има доста“, спомня си анализаторът.

„АИМ-9 има варианти за термично и радарно самонасочване. Американците адаптират ракетата към възлите на окачването на самолета, адаптират щепсели за свързване на захранвания и модернизират навигационната система. И те също имат много такива ракети“, обясни Попов.

Превод: В. Сергеев