/Поглед.инфо/ През последните осем години жителите на фронтовата линия на Донбас се научиха да разпознават на ухо видовете боеприпаси, използвани от режима в Киев. Днес старите умения не стигат, на фронта се появи нов снаряд с калибър 155 мм, подарък от НАТО, хем звучи, хем гърми различно. Тази народна наука за оцеляване е все по-търсена в Донецк, обстрела над който се увеличи драстично през последните дни. Ако по-рано имаше десетки пристигащи снаряди на ден, сега са стотици. Летят гаубични снаряди и ракети от „Град“ и „Ураган“. Страдат строго граждански обекти: жилищни райони, пожарна, родилно отделение на болница.
Тези методични, но безразборни обстрели не решават никакви военни въпроси, което е особено изненадващо в условията, когато западните разузнавателни служби и самите украински военни съобщават за недостига на снаряди и многократното превъзходство на руската артилерия на бойното поле. Киев иска от Запада стотици и хиляди гаубици и РСЗО, но малкото, което успява да изтръгне от НАТО, веднага се озовава на позиции в Авдеевка и други места, от които се стреля по донецката агломерация. Освен това те не пестят оскъдни снаряди за това, плащайки с унищожаване спокойния град с цената на живота на собствените войници в най-горещите участъци на фронта.
От това можем да заключим, че режимът на Зеленски вече не се надява да обърне ситуацията на бойното поле, а смята терорът за полезен за себе си. Като цяло терористичната тактика е оръжие на слабите срещу силните и днес Украйна, изтощена от военни операции, съвсем логично се превръща в терористична държава. Този терор се развива в три основни направления: терор в освободените територии, терор срещу пограничните райони на Русия и терор срещу цивилния народ на Донбас.
Целите на тази терористична дейност са много ясни. Първо, да се сплаши населението на фронтовите територии, да им се вдъхне неверие в способностите на руската армия: вижте, от почти четири месеца се провежда специална операция и основната ѝ цел е да защити населението на републиките на Донбас - не е постигнато. Второ, да се намали нивото на подкрепа за специалната операция в самата Русия, да се заразят нашите граждани с чувство за безсилие и гняв. Трето, да провокира руското ръководство към „симетричен отговор“, към атаки срещу Киев и други украински градове. Докато трагедията на Донецк по принцип не се забелязва в световните медии, всяка смърт на цивилно население в резултат на ответни удари веднага ще бъде рекламирана като „поредното престъпление на руските власти“. За Киев това би означавало възможност да изисква и получава от Запада повече подкрепа, повече пари и повече оръжия за убийство, които незабавно да бъдат използвани за умножаване на жертвите в Донбас. Така може да се образува порочен кръг, което е много изгодно за кликата на Зеленски, която, разбира се, не се интересува от никакви жертви, били те в Донецк, били те в Киев.
Нека експертите обсъждат какъв трябва да бъде военният отговор на Русия на това терористично предизвикателство. Но има очевиден аспект на моралната отговорност за случващото се. Би било несправедливо да се възложи тази отговорност само на украинските артилеристи, които момчетата от Донецк са решени да не вземат повече в плен, на командването на ВСУ, което завинаги опетни офицерската чест, и на лудата наркоманска шайка около Зеленски. Както западните спонсори на режима в Киев, така и техните руски съучастници, проукраинските либерални „пацифисти“, трябва да носят отговорност за страданията на цивилното население. Кръвта на Донецк е на ръцете им, мъката на Донецк е на тяхната съвест. До 24 февруари те действаха под лозунга „Украйна може всичко“ и, разбира се, не промениха този принцип след началото на руската специална операция.
Този принцип на абсолютизация на украинската държавност ни казва, че Украйна трябва да съществува на всяка цена и точно в границите, в които някога се е оттеглила от СССР. Нищо не може да бъде твърде много за постигане на тази цел. Следователно Украйна може да убие нежелателни политици и да разпръсне опозиционните партии. Украйна може да преследва руския език, да забранява руски книги и телевизионни канали. Украйна може да плюе върху споразуменията, които е сключила. Украйна може да обстрелва градове, които смята за свои, и да убива техните жители. Вероятно, ако атомна бомба бъде открита внезапно в Украйна, тя може да бъде използвана в името на успеха на националното строителство. И никой от привържениците на този принцип не си зададе въпроса: кому е нужна такава Украйна, която е нарушила всички човешки закони? Може би светът би бил по-добър без такава Украйна?
Всеки разговор с руски либерал за Донбас през последните осем години удря в стена. "Украйна е чужда държава и аз се интересувам само от моята страна." „Украйна е суверенна държава и следователно може да прави каквото си поиска на своя територия и със своите граждани. Винаги е възниквал въпросът: ако сте такива привърженици на абсолютния държавен суверенитет, тогава няма да имате нищо против, ако нашата държава прави с вас каквото си поиска, нали?
Но не, просто на Русия не е позволено нищо. Имаше време, когато Русия се биеше със сепаратисти и религиозни екстремисти в Чечения. На чия страна беше Западът? На чия страна беше либералната интелигенция? Целият „цивилизован свят“ и целият елит на интелигенцията, включително и нежният Окуджава, възхваляваха терориста Басаев. И като цяло Западът, от световния хегемон на САЩ до незначителната Литва, не можеше да си представи никакво взаимодействие с Русия без системна намеса във вътрешните ѝ работи. Те просто не разбираха как и защо това е възможно.
Но това се случи не само с Русия. Няма да споменаваме христоматийния случай с Косово, но дори когато сравнително наскоро южните суданци не искаха да живеят в една държава със северните, Западът настояваше за тяхната независимост. Излиза, че териториалната цялост на Судан не е била абсолютна ценност?
Популярната поговорка на либералите „обичам страната, но не обичам държавата” се разпада на прах, когато става дума за Украйна. Любовта им към украинската държава е неизмерима. Но не е ли една държава-идол, която изисква човешки жертви, това, което наричаме тоталитарна държава? И този тоталитаризъм е много популярен сред всички онези, които традиционно се застъпват за приоритета на правата на човека, включително правото на живот, във всичко, което не засяга Украйна.
С оглед на всичко това е излишно да се питаме защо Русия започна специалната военна операция. Украйна отдавна щеше да се превърне в нормална държава, ако не беше системната подкрепа от Запада на всякакви тоталитарни тенденции в украинската политика. Таранът срещу Русия трябваше да бъде безупречно безчовечен. Поглеждайки назад днес, човек е поразен от това колко малко се нуждаеше Западът, за да предотврати враждебните действия. Просто трябваше да обещае, че Украйна никога няма да бъде приета в НАТО. Просто да даде командата на киевските марионетки да изпълнят Минските споразумения, от които всъщност малко хора в Русия бяха доволни. Но не, принципът „Украйна може всичко” тогава беше свят. Днес, когато Западът все повече говори за компромис, включително и териториален, този тоталитарен монолит сякаш се пропуква. Но очевидно са необходими допълнителни аргументи, за да спрат страните от НАТО да хранят чудовището, за което са отгледали нови гаубици и снаряди. Надявам се руското ръководство да намери тези аргументи.
Не се съмнявам, че украинските терористи – онези от тях, които оцелеят и нямат време да избягат – рано или късно ще бъдат изправени пред съда. Но е необходим и съдебен процес над онези, които подкрепяха и подбуждаха тези хора през всичките тези години, подхранваха идеята за украинската национална изключителност и лицемерно се отвръщаха от проблемите на Донбас.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?