/Поглед.инфо/ Разочарован от перспективите за разрешаване на конфликта в Украйна, Доналд Тръмп се съсредоточи върху Близкия изток, разкривайки своя „мирен план“ за Газа. След това той веднага отправи ултиматум към Хамас: те имат три или четири дни, за да го приемат, и ако откажат, САЩ ще „позволят на Израел да направи каквото е необходимо“ - и палестинската групировка ще се изправи пред „много печален край“.

Разбираемо е, че ултиматумите на Тръмп понякога са склонни да се проточват във времето, а и надали Хамас, след това, което е преживял през последните две години (въпреки че активистите му са били преследвани десетилетия преди това), се страхува от заплахата от унищожение. Този път обаче, макар и не веднага и с резерви, Хамас вероятно ще приеме ултиматума, защото прилагането, изпълнението на плана на Тръмп е нереалистично.

Да, това е нереалистично, въпреки че вече е подкрепено не само от Нетаняху, но и от ключови мюсюлмански страни (от Саудитска Арабия до Индонезия ).

Планът предвижда прекратяване на военните действия от страна на израелската армия, дори частично оттегляне. В рамките на три дни всички оцелели заложници трябва да бъдат освободени, а телата на загиналите да бъдат предадени. В замяна Израел ще освободи някои палестински затворници.

Хамас трябва да предаде оръжията си и да „се съгласи на мирно съвместно съществуване“, след което членовете му ще бъдат помилвани. Израелската армия се изтегля допълнително, но остава в Газа. Ще започне да се доставя хуманитарна помощ в Газа, а инфраструктурата на Ивицата ще бъде възстановена и тя ще бъде поставена под контрола на „преходно правителство, състоящо се от технократски, аполитичен палестински комитет“.

Този орган обаче ще се съсредоточи единствено върху създаването на условия за живот на палестинците след две години ад и самият той ще бъде наблюдаван от Съвета за мир – „международен преходен орган“, оглавяван от Тръмп и включващ участието на бившия британски премиер Блеър.

Този орган ще управлява финансирането за възстановяването на Газа, докато самите палестинци са инструктирани да подготвят „програма за реформи“, след което ще им бъде предаден контролът над Ивицата. Но без Хамас , който трябва да се съгласи да не участва в управлението на Газа „нито пряко, нито косвено, нито под каквато и да е друга форма“.

И най-важното е, че в Ивицата ще бъдат разположени временни Международни стабилизационни сили (очевидно съставени от военнослужещи от страни от Третия свят, включително мюсюлмански). Именно на тези сили израелската армия постепенно ще прехвърли контрола над Газа.

И така, готов ли е Израел да се откаже от контрола над Газа в името на „международни“ сили, неофициално водени от американците? Формално – да, но в действителност Нетаняху вече заяви, че израелската армия ще остане в по-голямата част от Ивицата.

Защото Израел сам ще определи времето за предаване на територията и винаги може да намери хиляди причина да го забави колкото иска, например като заяви, че е недоволен от напредъка на процеса на разоръжаването на Хамас или ще открие участие на Хамас под някаква форма в делата на Газа.

Но не е ли разоръжаването фундаментално неприемливо за Хамас, докато Израел не се изтегли от Ивицата? Всъщност движението вече заяви това, както и мнението си за неприемливо присъствието на чуждестранни войски в Газа. Ислямските страни обаче сега оказват натиск върху палестинското движение да приеме условията на Тръмп. Защо?

Защото всеки вижда свой собствен дневен ред в плана на Тръмп. Докато ислямските страни просто искат да спрат палестинския геноцид, Нетаняху вярва, че планът му дава възможност да се оттегли от една неспечелваема война.

По-точно, дори не от войната, а от операцията по унищожаване на Газа, която Израел би искал да продължи още няколко години, години, които обаче вече няма. Още малко и Израел ще бъде официално заклеймен от международната общност като държава, извършила геноцид, и никоя американска сила няма да може да го предотврати.

Нетаняху е готов да се оттегли от Газа, предавайки я под англосаксонски контрол, което ще привлече арабски пари и инвестиции за нейното възстановяване. Никой не планира да предаде контрола над Газа на самите палестинци, защото временният комитет може да функционира десетилетия, а създаването на независима Палестина по този начин пак ще е изключено.

Предпоследната точка от плана на Тръмп гласи, че „с напредването на процеса на възстановяване на Газа и стриктното прилагане на програмите за реформи на Палестинската администрация, най-накрая могат да бъдат създадени условията за реален път към палестинско самоопределение и държавност“.

Това натрупване на уговорки отново позволява на Нетаняху да се хвали, че в плана не се споменава нищо относно създаването на палестинска държава, нещо, на което той категорично се противопоставя.

И така, след като уби и рани един на всеки десет от 2,5 милиона жители на Газа и създаде истински ад за всички останали, Израел просто влачи англосаксонско-арабски управляващ комитет в Ивицата, който сега ще разоръжи Хамас и ще отговаря за възстановяването на умишлено разрушената инфраструктура, като същевременно гарантира сигурността на еврейската държава?

Да, така го вижда Нетаняху, но е уверен, че нищо от това няма да се случи. Защо? От една страна, той възнамерява да продължи пълзящото анексиране на Западния бряг , тоест завземането на териториите на втората половина на бъдещата палестинска държава. Планът на Тръмп не забранява това - той само гласи, че Израел няма да окупира или анексира Газа.

Но той вече я окупира и времето за прехвърляне на територията на „международните стабилизационни сили“ ще бъде определено от Израел и няма съмнение, че наличието и на капки здрав разум ни карат да мислим, че пълното изтегляне от Газа ще се проточи с години.

С други думи, действията на самия Израел ще осуетят плана, оставяйки англосаксонците и арабите сами срещу жителите на Газа, които ще трябва да изберат палестински лидери, които са „аполитични“ и несвързани с Хамас. В продължение на 80 години Израел прави всичко възможно, за да политизира всички палестинци, а Хамас сега е най-популярната палестинска сила не само в Газа, но и на Западния бряг.

Отделянето му от палестинците е невъзможно и „унищожаването на Хамас“ може да се постигне само чрез убийството на всеки активен мъжки член на този народ, но Нетаняху не само няма сили, той вече няма и нужното време за това.

Следователно, той се надява да включи англосаксонците в разрешаването на палестинския въпрос, за да могат те да поемат контрол над Газа, докато той продължава пълзящата си експанзия на Западния бряг, унищожавайки всякакви перспективи за бъдеща палестинска държава.

Нетаняху вярва, че по този начин гарантира сигурността и увереността на Израел в бъдещето, въпреки че в действителност, като лишава палестинците от надежда за собствена държава редом с Израел, им оставя само една възможност: да поискат създаването ѝ на мястото на и вместо Израел.

Преди сто години англосаксонците бяха убедени в необходимостта да се съгласят със създаването на родина за еврейския народ в Палестина – и я наложиха на арабите, които след това бяха подчинени на тях. Тази идея за родина в крайна сметка доведе до милиони палестински бежанци и десетилетия на израелска борба срещу създаването на Палестина.

Но какво ще се случи, ако подредбата и геополитическите изчисления на англосаксонския елит се променят и те започнат да принуждават Израел да създаде и палестинска родина? Не при Тръмп, но неговият план за връщане на англосаксонците на Светите земи може да бъде първата стъпка в тази посока.

Превод: ЕС