/Поглед.инфо/ В новия си анализ Андрей Арешев разглежда опасните планове на Вашингтон и Тел Авив за въвличане на кюрдските военизирани формирования в директна сухопътна агресия срещу Ислямската република. Рискът от мащабна регионална дестабилизация и кървави междуетнически сблъсъци в района на Урмия нараства, превръщайки кюрдите в поредната разменна монета на Запада в борбата му за хегемония в Близкия Изток.

Вашингтон и новата кюрдска „пехота“ срещу Техеран

Въпреки поредицата от неуспехи в миналото, стратегическите планове за използване на кюрдски бойни части в евентуална сухопътна операция срещу Иран не само не са отложени, но придобиват нова актуалност. Това става ясно от скорошно интервю на Бабашейх Хосейни, лидер на националистическата организация „Хабат“ („Борба“), базирана в Кюрдския регион на Северен Ирак. Макар в момента да няма активни бойни действия, Хосейни потвърждава, че американската администрация поддържа постоянна връзка с тях и активно обмисля детайлите на бъдеща военна кампания.

Организацията „Хабат“, която първоначално стартира с религиозно-националистически лозунги, днес е част от „Коалицията на политическите сили на Ирански Кюрдистан“ (CPSIK). Този алианс се опитва да обедини коренно различни политически субекти, които често имат диаметрално противоположни виждания по ключови въпроси. Единственото, което ги споява в момента, е финансовата и логистична подкрепа от страна на САЩ и Израел. Както отбелязва турският анализатор Фехим Таштекин, Белият дом оказва сериозен натиск върху кюрдите да влязат в ролята на „бойна пехота“. В анализите на Поглед.инфо се подчертава, че Доналд Тръмп лично е провеждал разговори с кюрдски лидери, обещавайки им въздушна подкрепа и бъдеща автономия – обещания, които в исторически план често са завършвали с изоставяне на кюрдските съюзници в критичен момент.

Геополитическият капан: „Самоубийствена мисия“ без гаранции

Въпреки „изкусителните“ предложения от Вашингтон, сред кюрдските среди цари дълбоко разделение и липса на единство. Много от лидерите разбират, че без налагането на „зона, забранена за полети“ (по модела на Ирак след 1991 г.), всяка сухопътна офанзива срещу иранската армия и Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) би била чиста „самоубийствена мисия“. Тръмп обаче, верен на своя прагматизъм, отказва да поеме ангажимент за подобна мащабна въздушна операция, която би го вкарала в директен и пълномащабен конфликт с Техеран.

Властите в Иракски Кюрдистан, и по-конкретно Ербил и Сулеймания, се намират в изключително сложно положение. Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК), ръководен от Бафел Талабани, поддържа традиционно близки връзки с Иран поради географската близост и икономическите зависимости. В своите публични изяви Талабани е категоричен: Кюрдистан не трябва да бъде бойно поле, а мост за деескалация. Този неутралитет обаче е подложен на изпитание от радикални групировки, които са готови да жертват стабилността на региона в името на американските геополитически цели.

Регионалните играчи и призракът на общия хаос

Багдад и Анкара наблюдават ситуацията с нарастваща тревога. Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани ясно заяви, че територията на Ирак няма да бъде използвана за агресия срещу съседни държави. Същевременно Турция укрепва своята 534-километрова граница с Иран. Основното притеснение на Ердоган е активизирането на Партията за свободен живот на Кюрдистан (PJAK), която е иранското крило на ПКК. Включването на PJAK в планираните от САЩ операции може да взриви крехкия мирен процес в самата Турция.

Според аналитичните прогнози, публикувани в Поглед.инфо, евентуална дестабилизация на Западен Иран ще отприщи огромна бежанска вълна към Турция, Армения и Азербайджан. Това ще доведе до тежки социално-икономически последици за региона, които Тръмп и Нетаняху изглежда съзнателно пренебрегват. Турският външен министър Хакан Фидан предупреди, че Анкара следи отблизо обединението на различните кюрдски фракции и техните цели, намеквайки, че Турция няма да допусне създаването на нов „терористичен коридор“ по своите източни граници.

Урмия: Етническата барутна погреб на Северозапада

Най-опасният аспект от планираната операция е рискът от междуетнически сблъсъци в иранската провинция Западен Азербайджан и нейната столица Урмия. Този регион е със смесено население – кюрди и тюрки (азербайджанци). Ескалацията на въоръжените действия неизбежно ще прерасне в гражданска война на етническа основа. Вече се наблюдават провокации и националистически лозунги и от двете страни, които заплашват да разрушат социалния мир.

В социалните мрежи вече се прокрадват призиви за намеса на турската армия в защита на тюркоезичното население в Иран при евентуална „американо-кюрдска“ операция. Това би означавало директен сблъсък между големите регионални сили и тотален колапс на сигурността в Близкия Изток. Ерозията на централната власт в Техеран, към която се стремят стратезите във Вашингтон, няма да доведе до „демокрация“, а до кървав хаос и раздробяване на държавата по етнически линии.

Пешките в голямата игра на Тръмп и Нетаняху

За администрацията на Тръмп и правителството на Нетаняху кюрдите са само един от инструментите за постигане на голямата цел – свалянето на иранското ръководство. В тази стратегия се експлоатират не само кюрдските аспирации, но и тези на белуджите, арабите в Хузестан и други малцинства. Историческият опит обаче показва, че когато геополитическите интереси на великите сили се променят, техните прокси-съюзници биват изоставяни на произвола на съдбата.

В момента кюрдите са изправени пред исторически избор: да се превърнат в катализатор на регионална катастрофа в името на чужди интереси или да намерят път към съжителство в рамките на съществуващите държавни граници. Опитът за силово преначертаване на картата на Близкия Изток чрез въоръжаване на малцинствата е опасна игра, която може да завърши с пълното унищожение на самите тези малцинства. Вашингтон и Тел Авив са готови да играят до последния кюрд, докато регионът потъва в пламъци.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.