Авторът пише, че е харесал Т-72. В сравнение с германските танкове „Леопард“, които са обичайни за канадците, той е по-тесен и „по-груб“, но това не му пречи да бъде страхотно оръжие и да прави всичко, което се изисква от него.
"Ниският силует и голямото 125-милиметрово оръдие Д-81TM му позволяваха добре да се „вреже“ в НАТО“, припомня канадецът. Според него след обединението Германия разполагала с толкова много съветско оборудване, че всъщност го предава, при условие че клиентът си го отнесе сам - Канада плащала само за доставката на машините. На ученията Т-72 упражненията се използват с охота - всички искат да се „бият“ с истинската „седемдесет-и-двойка“. Канадските танкисти управляват тези превозни средства в съответствие с указанията, подготвени от екип за изпитване на чуждестранни технологии на изпитателния полигон „Абърдийн“ в САЩ.
Според автора, Т-72 пристига в Канада с пълни резервоари с керосин. „T-72 е снабден с отлична ръчна електрическа помпа. Като се има предвид, че много къщи в Европа се отопляват с керосин, в случай на пробив към Ламанша, танковете биха могли да се зареждат с гориво на място.
„Шофирането на тези танкове е удоволствие. Ако харесвате проста и практична техника и се нуждаете от броня, Т-72 е най-добрият избор“, смята авторът.
Той посочва веригите на танковете. Според него „Леопардите“ често е трябвало да сменят гумените ролки на водещите колела поради повреда на покритието им, докато Т-72 не е имал такъв проблем.
Друго предимство на съветската технология той нарича слушалки с ларингофон. „Шумът на вятъра не му пречи. Дори докато шофирате, можете буквално да шепнете команди и те ще бъдат чути“, заяви канадският специалист.
Друга „изящна особеност“ на Т-72 той нарича термичното димно оборудване. "В танка има дюза, която пръска дизелово гориво върху горещ колектор, който много ефективно отделя дим", пише танкистът. Тази функция често се използвала от канадците по време на ученията.
Веднъж, както си спомня авторът, на него му дават задача да възстанови един от танковете, използван при учения. Дотогава танкът е стоял без надзор една година, залят е с дъждовна вода. Въпреки това, той успява да докаже невероятната си издръжливост. „Час по-късно той отново беше в движение и това просто ме подлуди. Наистина се съмнявам, че „Леопардът“ от онова време щеше да запали както Т-72“, пише той.
Много участници в ученията сочат, че през оптиката цевният нарез на Т-72 е ясно видим дори на разстояние от два километра. Според автора обаче, ако нарезът на този танк се вижда, значи и той ви вижда. А това от своя страна означава, че той е готов да стреля по вас с бронебоен или кумулативен снаряд. „Сигурен съм, че той просто може да разкъса „Леопард С1“, признава танкистът..
В един момент авторът на мемоарите дори признава, че самият той няма нищо против да купи „седемдесет-и-двойката“. „Ако бях богат човек и притежавах огромно парче земя, щях да купя чифт чешки Т-72“ пише той.
По-рано стана известно как един от канадските Т-72М1 е издържал на обстрел за 105-мм оръдия.
Превод: В.Сергеев
