/Поглед.инфо/ Новият кабинет не е в състояние да реши проблемите пред страната

Ирак, останал точно година без легитимни органи на държавната власт, най-накрая намери президент и премиер. На 13 октомври, в резултат на тайно гласуване във федералния парламент, Абдел Латиф Рашид беше избран за шестия президент на Република Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин, а от 17 октомври той встъпи в длъжност. В същия ден парламентът одобри предложения от президента кандидат за поста ръководител на правителството - такъв стана Мохамед ал Судани. Тези промени повдигнаха много въпроси, но не дават надежда, че новата власт ще успее да разплете стегнатата плетеница от проблеми.

Страната е сцена на ожесточена борба за влияние между англосаксонците и съседен Иран в продължение на почти две десетилетия. Техеран разчита на религиозни и икономически връзки, тъй като по-голямата част от населението на Ирак са шиити, а почти всички стоки от първа необходимост идват от съседен Иран. Англосаксонците не се спират пред тероризма (например убийството на генерал К. Солеймани в Багдад) и широко прибягват до метода на „моркова и тоягата“, използвайки факта, че толкова много служители имат чуждо гражданство и държат капиталите си в западни банки.

Абдел Латиф Рашид е роден на 10 август 1944 г. в Сулеймания (Ирак). През 60-те години на миналия век той е бил активист в Демократическата партия на Кюрдистан (KDP), тогава нелегално политическо движение, което се бори за отделянето на Кюрдистан от Ирак. Получава висше образование в Обединеното кралство: през 1968 г. завършва Ливърпулския университет, през 1972 г. Манчестърския университет, където през 1976 г. получава докторска степен. Той премина от КДП в Патриотичния съюз на Кюрдистан, създаден през 1975 г., и дълги години беше негов представител във Великобритания и редица европейски страни.

През 1992 г. става член на изпълнителния комитет на Иракския национален конгрес (коалиция от политически сили в опозиция на правителството на Саддам Хюсеин), през 1998 г. е избран в ръководството на тази организация. През 2003 г. англосаксонците доведоха с военни самолети в Багдад голяма група бегълци - иракски опозиционери, които сформираха правителството на „новия, свободен демократичен Ирак“.

В тази група беше и Абдел Латиф Рашид, който получи поста министър на водните ресурси. Той заема този пост до 2010 г., след което е назначен за старши съветник на президента на Ирак Дж. Талабани. Този президент е сменен от Ф. Маасум, след това от Б. Салех, но Абдел Латиф запазва поста си 12 години, докато сам заеме стола на държавния глава.

Този стол обаче не е златен или дори позлатен - в днешен Ирак президентът изпълнява предимно представителни функции, а реалната власт е съсредоточена в ръцете на министър-председателя. Както вече споменахме, на 17 октомври Мохамед ал-Судани беше одобрен за ръководител на правителството, а кандидатурата му беше представена в парламента от новия президент на страната. Президентът обаче изпълни само ролята, която му беше отредена, това е почит към формалностите, тъй като М. ал Судани е протеже на Координационната структура, блок от шиитски партии, които го посочиха за свой кандидат през юни.

Кандидатурата на ал-Судани се натъкна на яростна съпротива от страна на влиятелния шиитски духовник М. ал-Садр. Интензивността на страстите на няколко пъти достигна крайна степен: привържениците на Ал-Садр на два пъти нахлуха в сградата на парламента и влязоха в сблъсъци с правителствените сили и отряди на различни шиитски групи. М. ал-Садр нарича ал-Судани техническа фигура, зад която стои корумпираният бивш премиер Нури ал-Малики и подобни фигури, алчни за власт.

Ал-Судани нямаше да има шанс да стане министър-председател, ако не бяха две обстоятелства. Първо, това е решението на Ал Садр да напусне политиката и да отзове депутатите от своето движение от парламента. Така той значително улесни задачата на противниците си, които веднага се възползваха от това. Второ, вътрешни проблеми, вдъхновени отвън и разгорещени протести в Иран.

Ръководството на „Координационната структура“ твърди, че М. ал-Судани „има лидерски опит“ и се характеризира като „честен, неопетнен от случаи на корупция и способен да прави разлика между взаимоотношения, работа, политически статус, политически партии и облаги, както и като силна и непротиворечива фигура.

Мохамед ал-Судани е роден през 1970 г. в Багдад в семейство на поддръжници на радикалното ислямистко движение "Ислямски призив". Баща му е убит от специалните служби за участие във въоръжената съпротива срещу режима на С. Хюсеин, но това не попречи на самия Мохамед, който също се присъедини към движението, не само да избегне ареста, но и успешно да завърши университета в Багдад. През 1997 г., след като завършва с диплома за висше образование и магистърска степен, той е назначен за ръководител на отдел в Земеделската администрация на провинция Мейсан.

През 2003 г. М. ал-Судани приветства нахлуването на американските войски и техните съюзници и става координатор между администрацията на провинция Майсан и окупационните сили. Той показа такова усърдие, че през 2004 г. беше назначен за кмет на центъра на провинцията - град Амара, а през 2005 г. стана член на провинциалния съвет. Три години по-късно М. ал-Судани зае поста губернатор.

Когато Нури ал-Малики пое правителството през 2010 г., новият министър-председател започна да подкрепя по всякакъв начин М. ал-Судани, дългогодишен член на движението „Ислямски призив“. По това време движението се оформя в партия и ал-Судани оглавява Министерството на правата на човека.

Самото съществуване на такова ведомство в страна, в която човешкият живот е престанал да има някаква стойност, а броят на смъртните случаи от въоръжено насилие, дори в официалните доклади, варира с десетки хиляди, беше глупост. Като ръководител на министерството М. ас-Судани едновременно става ръководител на комисията по правосъдие и отчетност, която всъщност е органът за изгонване на членове на бившата партия Баас от всички сфери на обществения живот. Освен това през 2014 г. той става ръководител на Института на политическите затворници.

С такива покровители и такъв опит беше осигурена и по-нататъшната му кариера. От 2014 г. ал-Судани е министър на труда и социалните въпроси, след това министър на промишлеността и търговията. От 2017 г. до 2018 г. "по длъжност" е председател на борда на директоритеАрабска организация на труда в Кайро .

М. ал-Судани остава член на партията Ислямски призив и поддръжник на Н. ал-Малики до 2020 г., след което прави опит да се дистанцира: през 2021 г. той основава своя собствена партия Ефрат, която получава само 3 от 329 места на последните парламентарни избори, но ас-Судани веднага се присъедини към "Координационната структура", която след това го номинира за кандидат за министър-председател. Този възпитаник на Агрономическия факултет не се интересува какво точно да ръководи.

След като стана министър-председател, ал-Судани обеща да промени избирателния закон в рамките на три месеца и да проведе предсрочни парламентарни избори в рамките на една година. Той също така обеща да реформира икономиката, да подобри обществените услуги, да се бори с бедността, безработицата и корупцията.

Започна доста бурно: в началото на ноември началникът на Главната дирекция на енергийната полиция, генерал-майор от правосъдието (!) Ганем ал-Хусейни, началникът на южната петролна полиция, бригаден генерал Мустафа Сами Абдел Гади и 7 други арестувани са служители на МВР.

Те са обвинени в създаването на стабилна организирана престъпна група, която се е занимавала с кражба и контрабанда на суров петрол от находищата на Западна Курна в провинция Басра. Според разузнавателните агенции нанесените щети са най-малко 750 милиона долара, а групата е действала под покровителството на някои бивши високопоставени служители.

Иракската действителност обаче бързо постави всичко на мястото си. В съответствие със закона, М. ал-Судани трябва да състави правителство в рамките на 30 дни от датата на встъпване в длъжност и да го представи на парламента за одобрение. Още на този етап стана ясно, че новият премиер не е самостоятелна фигура и е принуден да се съобразява с исканията на различни партии и групи.

Сред номинираните от него лица за кандидати за министерски постове има най-малко осем, които са работили като министри и опетнили репутацията си с множество корупционни скандали. Скандалите бяха шумни, но завършиха с нищо. Малцина се съмняват, че тези хора могат да се върнат в правителството. А това означава, че и новият кабинет няма да може да реши проблемите пред страната.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com