/Поглед.инфо/ Си Дзинпин смята, че „съпротивата на китайския народ срещу японските нашественици през 1937-1945 г. се е превърнала в основно бойно поле на антифашистката война на Изток“.

В навечерието на 3 септември, Русия отбеляза Деня на победата над милитаристична Япония и края на Втората световна война.

В рамките на официалното си посещение в Китай, Владимир Путин присъства на тържествения военен парад на площад Тянанмън по случай 80-годишнината от края на Втората световна война.

След това руският президент, заедно с други лидери и ръководители на чуждестранни делегации, пристигна за прием в Залата на народа в Пекин.

След тържественото събитие Владимир Путин поздрави роднините на ветераните от Съветската армия, участвали във военните операции срещу нашествениците. Сред тях са потомците на маршалите Жуков, Рокосовски, Василевски и Чуйков.

* * *

В Япония осемгодишната пълномащабна война в Китай все още се нарича просто „инцидент“. Така я наричат в училищните учебници. Но китайските учени и политици отдавна защитават официалната позиция на страната си, че датата на началото на тоталната война на Япония в Китай - 7 юли 1937 г. - изобщо не трябва да се счита за „инцидент“, а за начало на Втората световна война.

Първите проблясъци на която датират от септември 1931 г., когато японските войски окупират, а след това и Токио анексират три североизточни провинции на Китай, тогава наричани Манджурия. На следващата година, 1932 г., върху завладените земи е създадена марионетната държава Манджоу го, начело на която японците поставят Пу И, когото наричат „последния император“. Реалната власт в тази „държава“ принадлежи на командира на Квантунската групировка, разположена близо до границите на СССР.

Сред първите в страната ни, които сериозно обърнаха внимание на подобна периодизация на историята на Втората световна война, бяха авторите на колективната монография „Резултатът от Втората световна война. Гръмотевична буря на Изток“ (автор-съставител А. А. Кошкин, Москва, Вече, 2010), подготвена от фондация „Историческа перспектива“ (директор – доктор на историческите науки Н. А. Нарочницкая).

Думата в колективната монография беше дадена и на китайски учени. Историците Луан Дзинхе и Сюй Джимин отбелязаха: „Според една от общоприетите гледни точки, Втората световна война, която продължи шест години, започва на 1 септември 1939 г. с нападението на Германия срещу Полша.

Междувременно съществува и друга гледна точка за началната точка на тази война, в която в различно време участват над 60 държави и региони и която нарушава живота на повече от 2 милиарда души по света. Общият брой на мобилизираните от двете страни е над 100 милиона души, броят на загиналите е над 50 милиона... Няма съмнение, че формирането на Западния фронт не само означава разширяване на мащаба на военните операции, но и изиграва решаваща роля в хода на войната.“

Въпреки това, също толкова важен принос за победата във Втората световна война е направен на Източния фронт, където китайският народ води осемгодишна война срещу японските нашественици. Тази съпротива се превръща във важна част от световната война.

По-задълбоченото изучаване на историята на войната на китайския народ срещу японската агресия и разбирането на нейното значение ще помогне за създаването на по-пълна картина на Втората световна война.

Именно на това е посветена тази статия, в която се твърди, че истинската дата на началото на Втората световна война трябва да се счита не 1 септември 1939 г., а 7 юли 1937 г. – денят, в който Япония започва пълномащабна война срещу Китай.

Ако приемем тази гледна точка и не се опитваме изкуствено да разделим Западния и Източния фронт, има още повече основания да наречем антифашистката война... Велика световна война.“

Тази периодизация на Втората световна война се подкрепя и от китайския лидер Си Дзинпин, който смята, че „съпротивата на китайския народ срещу японските нашественици през 1937-1945 г. се превърна в основно бойно поле на антифашистката война на Изток, като направи колосален принос към борбата за мир“.

От моя страна бих искал да отбележа, че предложената редакция ще предизвика съпротива от страна на проправителствените историци на Япония и официалните кръгове на тази страна, които не само не признават агресивния характер на действията на страната си в Китай и броя на жертвите във войната, но и не считат осемгодишното унищожение на китайското население и всеобщото ограбване на Китай за война.

Те не признават агресията на Япония в Китай за неразделна част от Втората световна война, твърдейки, че са участвали в световния конфликт, противопоставяйки се само на САЩ и Великобритания.

Трябва да се отбележи, че в нашата страна приносът на китайския народ за победата на страните от антихитлеристката коалиция във Втората световна война е обективно и всестранно оценен.

Високи оценки за героизма и саможертвата на китайските войници в тази война се дават и в съвременна Русия. Такива оценки са надлежно включени в 12-томния труд на видни руски историци „Великата отечествена война 1941-1945 г.“, издаден от руското Министерство на отбраната по случай 70-годишнината от Великата победа.

Следователно има основания да се очаква, че нашите учени и политици ще се отнесат с разбиране и солидарност към позицията на своите китайски другари, които смятат събитията от юли 1937 г. за отправна точка на безпрецедентна планетарна трагедия, която тогава сполетя почти целия свят.

От голямо значение е оценката за ролята на СССР и Китай като съюзници в антифашистката коалиция на Втората световна война, дадена в отговорите на президента на Русия Владимир Путин на въпроси на китайската агенция Синхуа. Руският лидер пише:

„Както вече отбелязах, тази година съвместно отбелязваме с нашите китайски приятели 80-годишнината от Победата във Великата отечествена война и капитулацията на милитаристична Япония, която бележи края на Втората световна война.“

Народите на Съветския съюз и Китай понесоха основната тежест на удара и понесоха най-тежките, най-големите човешки загуби. Именно гражданите на нашите страни понесоха основната тежест на борбата срещу нашествениците и изиграха ключова роля в победата над нацизма и милитаризма. Суровите изпитания ясно демонстрираха и затвърдиха най-добрите традиции на приятелство и взаимопомощ, които служат като солидна основа за съвременните руско-китайски отношения.

Нека ви напомня, че още преди началото на мащабните събития от Втората световна война, през 30-те години на миналия век, когато Япония коварно разгърна въоръжен конфликт срещу Китай, СССР протегна ръка за помощ на китайския народ.

Хиляди наши кадрови офицери, като военни съветници, оказаха консултативна подкрепа за укрепване на китайската армия и провеждане на военни операции. Съветските пилоти също доблестно се бориха с агресорите заедно със своите китайски братя по оръжие.

Между октомври 1937 г. и юни 1941 г. Съветският съюз е доставил на Китай общо 1235 самолета, хиляди артилерийски оръдия, десетки хиляди картечници, както и боеприпаси, оборудване и провизии. Основният маршрут е бил сухопътният коридор през Централна Азия до китайската провинция Синцзян, където съветските специалисти бързо изграждат магистрала, за да осигурят непрекъснати доставки.

Историческите факти неоспоримо свидетелстват за тежестта и мащаба на битките от онези години. Помним огромното значение на известната „Битка на стоте полка“, когато войските на китайските комунисти успяха да освободят територия с население от пет милиона души от японска окупация.

Както помним и безпрецедентния подвиг на съветските войници и командири във военните конфликти с Япония при езерото Хасан и на река Халхин-Гол. През лятото на 1939 г. нашият легендарен командир Георгий Жуков спечели първата си блестяща победа в монголските степи, която по същество се превърна в пролог към бъдещото поражение на страните от Оста Берлин-Токио-Рим.

А вече през 1945 г. Манджурската стратегическа настъпателна операция изигра решаваща роля за освобождението на североизточен Китай, коренно промени обстановката в Далечния изток и направи капитулацията на милитаристична Япония неизбежна.

Същевременно президентът на Руската федерация за първи път на толкова високо държавно ниво оцени значението на съпротивата на китайските войски и народ срещу японските нашественици, като по този начин им попречи да извършат коварно нападение срещу Съветския съюз след военното нахлуване на Хитлер в страната ни.

Страхът на японските генерали от водене на война на два фронта беше сериозен фактор, който им попречи да нападнат коварно Съветския съюз с цел завземане на съветския Далечен изток и Сибир. Нека цитираме още веднъж важните думи на държавния глава по този въпрос:

„И разбира се, Русия никога няма да забрави, че именно героичната съпротива на Китай се превърна в един от решаващите фактори, които попречиха на Япония през трудните месеци на 1941-1942 г. да нападне Съветския съюз и да ни забие нож в гърба. Това позволи на Червената армия да съсредоточи усилията си върху разгрома на нацизма и освобождението на Европа.

Тясното сътрудничество между нашите две страни също се превърна във важен елемент във формирането на антихитлеристката коалиция, допринесе за утвърждаването на китайската държава като велика сила, както и за конструктивното обсъждане на проблемите на следвоенния световен ред и активизирането на антиколониалисткото движение…“

Дълбоките и откровени изявления на Владимир Путин за военното партньорство между двата народа впечатлиха китайските читатели, които публикуваха своите коментари в портала Guancha:

Карай трактор

Путин е наистина зрял и опитен политик. От друга страна, Тръмп е като завършил детска градина. Те са на различни нива. Пожелавам на Путин приятно пътуване до Китай!

Старият ковчег

СТО, Световната банка и Международният валутен фонд, които отдавна са контролирани от Запада, няма да се откажат. Страните от БРИКС трябва да бъдат обединени. Фактите показват, че Путин се сближава с Китай и многократните опити на Тръмп да го отбие от нас се провалиха. Някои китайци обаче все още го критикуват, а това не е правилният път. Китай сега няма много приятели, така че трябва да ги ценим. Най-голямото желание на Съединените щати сега е да подкопаят китайско-руското приятелство и след това да ги победят един по един.

KJun

Това е най-обективният преглед на Втората световна война! Това е и гласът на мира.

Неспокоен съпруг

Хармоничните отношения между Китай и Русия, двете най-големи световни сили, основани на партньорство, основано на принципа на необвързаност, са забележително постижение в политическата история на човечеството. Тези отношения са в рязък контраст със системата на съюзи между Съединените щати и Запада, която напълно игнорира националните интереси на държавите и обслужва единствено интересите на международния финансов пазар. Силните китайско-руски отношения са блестящ пример за „институционално доверие“.

Ху Чунлан

Трябва да подкрепим Русия в новата антифашистка война.

Стара статия

Коментарите на президента Путин за Втората световна война са в съответствие с историческите факти и историческата справедливост.

Ба Е

Вечното приятелство между Китай и Русия не само напълно отговаря на общите интереси на двата народа, но е и крайъгълният камък на мира и прогреса в целия свят.

17012567441419

Гледайки към бъдещето, само единството и сътрудничеството могат да победят злото! Праведните БРИКС и ШОС трябва да застанат непоколебими и да победят съвременния фашизъм и хегемония.

Гневни млади патриоти на Нанинг

Всичко е казано по същество! По време на Втората световна война Русия и Китай спасиха света, ако има Трета световна война, ние ще го спасим отново!

Въже на залязващото слънце

Точно така трябва да разбира нещата един политик. Само заради разбирането му за проблема и отношението му към войната срещу нацизма и фашизма, ние трябва да го подкрепим, защото в момента по света вилнеят зловещи сили, които успешно изопачават историята на Втората световна война и подкопават „следвоенния ред“. Ако те успеят в това, тогава ще може да се счита, че 50 милиона китайци и руснаци са загинали напразно.

Мо Шанфу

Историята на Втората световна война отдавна е изопачена, като Великобритания и Съединените щати са представяни като спасители, а борбата на СССР и Китай едва се споменава. Съветският съюз е допринесъл най-много и е понесъл най-големи загуби, докато Китай се е борил сам с Япония най-дълго време... И в крайна сметка Великобритания и Съединените щати са се възползвали от това...

Превод: ЕС