/Поглед.инфо/ Волатилността на европейските газови пазари през последните дни на изминалата година изглежда, особено за външни наблюдатели, извинете, толкова невероятно, че е време да започнем да задаваме простите въпроси: а какво беше това, кой направи това безобразие и кому изобщо то може да бъде изгодно?

Всички обвинения по адрес на Русия и Газпром за недостатъчните доставки на газ на европейския пазар са абсолютно безпочвени, ...

И отговорите на тези въпроси по принцип вече тихичко и бавно започват да се виждат. Виж, що се отнася до съдържанието на тези отговори, опасявам се, те може да не се харесат на никого.

Нека обаче да вървим по ред.

Миналия петък, 24 декември, цената на газовите фючърси, според лондонската борса ICE, отново падна до първоначалните си стойности под 1200 долара за 1000 кубически метра, въпреки че на 21 декември проби рекордните 2200 долара. И точно тогава, от една страна, някой започна да говори за затопляне: в Берлин, например, на Нова година наистина се очакват температури до + 12 ... + 15 ° C - за зимата са си напълно прилични и дори меко казано - комфортни.

Някой обърна внимание и на „цялата флотилия от танкери с американски LNG“, бързащи да помогнат на Европа, замръзнала в хватката на руския „тоталитарен“ газ: както пише Bloomberg. Наистина, привлечени от достигащите почти 2200 долара за 1000 кубични метра, свръхвисоки цени на Лондонската фондова борса и на Холандския TTF хъб, сега действително за Стария свят пътуват цели 15 танкера с американски LNG.

Освен това, по информация на същия Bloomberg, по четири от тези кораби са изпратени във Великобритания, Франция и Испания, а по един - в Холандия, Гибралтар и Малта. И мисля, че ще бъде доста поучително да се проследи както по-нататъшната им съдба, така и следващите потенциални промени в маршрута. И, възможно, доста смешно.

Тук все пак въпросът не е дори в това, че танкерите за втечнен природен газ (такива случаи са известни и изобщо не могат да минат за изключително редки) понякога сменят посоката си по няколко пъти на рейс. А и сега цените на първокласните пазари на Югоизточна Азия наистина донякъде спаднаха, главно поради факта, че Китай изглежда успя да преодолее острата „гореща“ фаза на настоящата енергийната криза (поради увеличаването на доставките на „мръсни“ енергетични въглища за вътрешния пазар, но нека за това се тревожат изключително Грета Тунберг и германските Зелени, водени от Аналена Бербок). Това, съчетано с рязкото покачване на цените на синьото гориво в Европа, със сигурност за известно време ще направи европейските пазари отново външно привлекателни за отвъдморските „шистови хищници“.

Ето още един проблем.

Въпросът е, че цените на газовите фючърси на лондонската борса ICE, от които се ръководят тези "шистови хищници", са чисто спекулативни, почти "хартиени". Истинските континентални (особено големите) купувачи дори не ги гледат много-много. И само относително малка част от газа, доставян на европейските пазари, всъщност се продава на тази (или поне близка) спекулативна цена.

Сега нека се опитаме да обясним.

Въпреки факта, че истинските предпоставки за газова криза на пазарите на Стария свят биха били трудни за отричане - има и намаляване на вътрешното производство и изтичане на LNG към пазарите на Югоизточна Азия и странни маневри около завършения не толкова отдавна с героични съвместни усилия газопровод Севереп поток 2, - самата днешна криза, според нейния катастрофален сценарий на развитие, все пак е свързана с някои други фактори.

И твърде много, по анамнеза до болка, напомняща историята на не толкова отдавнашната и много по-глобална петролна криза, когато точно същото „ценово рали“ ту докарваше цените на петрола в дълбок минус, ту след това отново ги издигаше до някакви немислими висоти.

И беше възможно да се спре, припомняме, само чрез обединените усилия на предишната американска администрация и лично на Доналд Тръмп, както и на висшите ръководства на Русия и Кралство Саудитска Арабия. Освен това, с помощта на строгата политика на "разширения формат на ОПЕК +", и дори при всичко това - не веднага. И не без усложнения. В същото време, уви, няма и аналог на ОПЕК + на газовите пазари. За съжаление.

И бенефициентите на това ценово рали на петролните пазари бяха доста добре разбираеми и известни и в никакъв случай не бяха производители или потребители на петрол и петролни продукти. Нещо повече, дори COVID-19 нямаше нищо общо с това. Да, липсата на реално търсене например на пазара на авиационни горива, причинена от пандемията, несъмнено усложни изхода от кризата.

Но в нея светът беше натикан далеч не от проклетия вирус.

Това беше класическа криза на свръхпроизводството, описана в десетки учебници, причинена от неработещи и уж "пазарни" механизми за контрол - както на обемите на производството, така и на ценообразуването: на борсите в Ню Йорк, "пазарът, който регулира всичко", вместо да изпълнява тези функции, тъпо и бодро тъпчеше джобовете на бенефициентите от "регулирането" – просто си беше чиста спекулация.

И сега, на газовите пазари в Европа, всъщност можем да наблюдаваме съвсем същото, само че, както се казва, коминът е по-нисък и димът е по-рядък. Но самият сценарий е много подобен и също започва с грешна оценка на пазара. Само че вместо свръхпроизводство получаваме енергиен дефицит, а вместо нюйоркските борси – тази роля играе Лондон.

А иначе всичко е същото, включително атракциона на бездънната алчност на борсовите играчи, които не могат да пресметнат (в колоната „Общо“) дори за една крачка напред своите действия, но успяват да раздуят максималното покачване на цените.

Накратко, имаме работа със същата картинка.И с приблизително същия резултат, разбира се.

Само, нека отново подчертаем, без да има дори тромав и инертен, но работещ институт, условната „газова ОПЕК“, която руската страна, между другото, отдавна предлага да създаде, включително и за предотвратяване на подобни ситуации на пазарите.

Сега се страхуваме, че е твърде късно.

Както каза един известен политик от късния съветски период, „процесът е почнал“.

Между другото, има особена ирония във факта, че страните, които най-активно се застъпваха за „напредничавите пазарни механизми“, първи усетиха удара на надвисналата системна икономическа криза. При това, ччаст от тях нямаха дългосрочни договори с руския "Газпром", който сега се оказа истинска "предпазна възглавница" за същите Сърбия, Унгария, Германия.

Сега дори не говорим за онези, които са в пълна беда и катастрофа - в Украйна например, вече са свикнали с всичко, сигурно няма с какво да ги изненадате. Иронията тук е, че в началото кризата реши да избухне в голям мащаб в енергийния сектор на същата тази Великобритания, чиито играчи все още продължават да лобират за пълна забрана на дългосрочните договори за газ и за формулата за цената на петрола и газа в полза на борсовото ценообразуване. И по чиято инициатива започнаха на практика всички тези глупости в европейския енергиен сектор.

Преценете сами. Според британския The Times днес, 27 декември, правителството на Обединеното кралство трябва да проведе спешни преговори с ръководителите на местните енергийни компании.

При това по инициатива на самите компании, което е особено пикантно в настоящата ситуация. Това дори не е политически въпрос. Тук всъщност всичко е просто и никой нищо не крие: поне две британски компании, които са гръбнакът на енергийния сектор на острова, а именно EDF и Good Energy, както и асоциацията Energy UK, което вече е доста сериозно (смята се, че тя пряко или косвено контролира около 80% от производството на електроенергия във Великобритания), така да се каже, поискаха от властите да предприемат подходящи мерки „заради повишаването на цените на газа“. Разбира се, те обвиниха нас, руснаците, но това вече изобщо не е важно и не интересува никого, включително и самите британци.

Още повече, че темата за "бъдещите споразумения" е ясна в момента, никой не я крие.

Говорим за това чисто иронично, защото, както съобщава вестник The Times на поданиците на Нейно Величество, всъщност всеки всичко вече е договорил помежду си. По-специално, британският министър на бизнеса, енергетиката и индустрията, Kуози Куортенг, вече е провел индивидуални разговори с ръководителите на компаниите.

И вече е добре известно, че представителите на индустрията, за да намалят по някакъв начин радикалното покачване на цените, ще поискат от британското правителство също така радикално да намали данъците (минус за бюджетните приходи) и да смекчи екологичните такси, за да избегне „реална критична ситуация“. И наблюдателите почти не се съмняват, че от бизнеса ще получат това, което искат: наистина самата "ситуация" е изключително сериозна. Няма време за "свободния пазар който решава всичко" и други либерални сополи.

Освен това вече е ясно, че дори тези спешни мерки едва ли ще помогнат на реалния сектор на британската икономика на настоящия етап на кризата: досегашните грешки и пропуски са твърде сериозни. Дори много по-умерено покачване на цените на енергията, неизбежно преминаващо по веригата на доставките, ще ускори цените в други реални сектори на икономиката - в индустрията, в транспорта и в резултат - в цените по рафтовете на магазините.

Не, все още няма да е катастрофа, разбира се.

Но събитията в момента продължават да се развиват по такъв начин, че настоящият сценарий започва да придобива своя собствена вътрешна логика. И следователно все повече и повече престава да бъде управляем и контролируем. И никой не знае кога ще се премине точно тази точка на невъзвратност, чието съществуване вече е трудно да се отрече. Зад която точка е напълно възможно да започне самата „идеална икономическа буря“.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели