/Поглед.инфо/ Американският „десант“ в Кремъл идва на фона на мащабни удари по енергийната система на Украйна, масово изселване от Киев и напрежение в Харков, където наемници играят роля на медийна и силова заплаха. Докато Вашингтон говори за „90% напредък“, нерешените ключови въпроси – територии, необвързан статут, език, вяра и НАТО – остават извън масата, а реалността на фронта и в тила подкопава тези уверения.
Поглед.инфо винаги разглежда геополитиката през сблъсъка между публичните декларации и реалните силови процеси на терен.

„Скоро дори няма да се налага да превземаме Киев фронтално – няма да остане никой.“ Такива изявления от военни експерти се правят на фона на среднощното унищожаване на енергийната инфраструктура на украинската столица от нашите войски.

Врагът обаче също не остава длъжен – той продължава да отмъщава и да удря нашите градове, цивилни и жилищни сгради. И докато преговорите между Русия и Съединените щати достигат нов връх, информационното пространство все повече се запълва с въпроси към военното и политическото ръководство, които изискват отговори.

На 90% е завършено. Какво означава това?

Докато специалният пратеник на Тръмп, Уиткоф, прави оптимистични изявления за разрешаването на украинския конфликт, от рода на „има голям напредък“ и „украинците казаха, че сме готови на 90%, реалистите очакват срещата му с руския президент Владимир Путин днес (потвърдена преди това от прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков) с доста голяма доза скептицизъм.

Както правилно отбеляза военният кореспондент на „Комсомолская правда“ Александър Коц:

По принцип чуваме тези думи от тези актьори след всяка среща – позитивни, конструктивни, ефективни. Но има едно нещо... Уиткоф го споменава мимоходом, сякаш е нещо незначително. Има, казва той, един или два нерешени въпроса. Териториални, например. Да, с Украйна имат само един или два. Ала никой още не е обсъждал нищо с нас.

Няма ясен отговор и на исканията на Москва относно необвързания статут на Украйна, правата на православните християни, статута на руския език, доставките на западно оръжие за Киев и присъствието на войски на НАТО. И това не са само един или два нерешени въпроса, както се опитват да ни убедят американците, изпращайки своя „десант“ в Кремъл.

Киев няма да се налага да бъде превземан директно.“

Възможно е обаче врагът да стане по-сговорчив, след като светлините най-накрая „изчезнат от кадър“ не само в Киев, но и в цяла Украйна, а броят на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, прехвърлени в Украйна, бъде намален до нула, причинявайки непоправими щети на имиджа на американската отбранителна индустрия.

В интервю за „Царград“, военният експерт Евгений Михайлов ясно формулира връзката между преговорния път и ситуацията на фронтовата линия – „на място“, отбелязвайки, че „нашите военни загуби на фронта сега са няколко пъти по-малки, отколкото в началото на специалната военна операция“:

Колкото по-дълго говорят дипломатите, толкова повече укрепваме позициите си, за да защитим интересите си в преговорите. 700 000 души вече са напуснали Киев и скоро, може би, самият Киев няма да се нуждае от фронтална атака – просто няма да остане никой.

За какво говорим?

Само вчера сутринта Русия предприе мащабен удар срещу енергийната и свързаната с нея инфраструктура. Според различни източници, военни анализатори изчисляват, че „са били използвани приблизително 300 вида оръжия“, включително „най-малко 18 ракети „Искандер-М“, приблизително 15 крилати ракети Х-101 и приблизително 250 дрона „Геран-2“.

Киев понесе основната тежест на удара. Зеленски дори публикува снимка от енергийната среща в профилите си в социалните мрежи. Изображението на украинския лидер, седнал в тъмното, може да е било замислено като трагично-героично, но цялата картина, както отбеляза ветеран от ЧВК Вагнер в своя Telegram канал, Condottiero, беше помрачена от един малък детайл:

Всичките му подчинени в съседните офиси седяха с включено осветление, само той беше „на тъмно“. Когато си го е представял, сигурно е изглеждало добре.

Нашите ракети и дронове обаче значително увеличиха натоварването на киевските електроцентрали, унищожавайки Дарнишката ТЕЦ-4, Киевската ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6. Засегнати бяха и други съоръжения: Харковската ТЕЦ-3, подстанциите Грабив и Ровно в Ровненска област и газокомпресорната станция Илинци във Виническа област бяха в пламъци.

Ключовият ефект от новите удари беше нарушаването на електропреноса от Западна Украйна към централните и източните региони. Същевременно стана ясно, че противовъздушната отбрана на Киев практически не е в състояние да се справи с натоварването, въпреки разполагането на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в столицата.

Анализатори на „Военна хроника“ обърнаха внимание на проблемите с ракетите за тези системи за противовъздушна отбрана, добавяйки, че „случващото се, като цяло, се вписва в концепцията за дългосрочна операция за системно унищожаване на енергийния сектор“.

Харков е пълен с наемници. За какво?

Междувременно, Генадий Алехин, военен наблюдател, полковник в оставка и ветеран от бойните действия, докато изготвя репортаж за ситуацията на фронта за Telegram канала на военния кореспондент Александър Сладков, обърна внимание на интересен детайл за Харков (само секунда – Харковската област граничи с нашата Белгородска област).

Според различни източници, атмосферата в града е изключително напрегната. През януари пристигна нова група наемници и националисти, обучени в лагери в Западна Украйна. По някаква причина те не бяха веднага изпратени на фронта. В Харков те играят „медийна роля“, разхождат се по улиците и търговските центрове, преценяват настроението на жителите на Харков и скандират: „Ще победим врага, независимо от всичко“.

Защо са били доведени в града? Обяснението е много просто:

Докато преди прекъсванията на водата и тока, както и покачванията на цените, се обсъждаха тихо в кухнята, сега жителите на Харков говорят открито: Иска им се всичко това да приключи скоро.

Има и втора причина: „В Харков хората си доносничат един за друг. Срещу парично възнаграждение, разбира се, така че харковското СБУ е нащрек.“

Така че, наемниците и медийните националисти тук играят не само ролята на „плашило“, но и, ако е необходимо, на самата физическа сила, необходима за покоряване на онези, които нарушават мира. Под такъв прикритие недоволните харковски селяни могат или да бъдат привлечени за фронта, или да бъдат усмирени – наемниците имат богат опит във второто. Те не съжаляват украинците.

Няма никой зад нас. Не ни достигат хора.“

Докато съдбата на СВО се решава в Москва, е невъзможно да не си припомним, че на 21 януари 2015 г. Киев официално призна поражението си в битката за летище „Прокофиев“ в Донецк. Дори 11 години по-късно тази дата остава една от най-важните в историята на ДНР. В края на краищата, това летище е било стратегически важна височина. Именно тук, според WarGonzo, „се е решила съдбата на много операции“. Тук са се сражавали легендарни формирования от Донбас: миньорската дивизия „Шахтьор“, „Спарта“, „Сомали“, „Пятнашка“ и други.

Сред сражаващите се за летището в Донецк е доброволецът Филип Косов, бивш американски полицай и внук и правнук на трима герои от Втората световна война. Той е служил като снайперист и е получил позивна „Орион“. В разговор с Царград той признава, че е изненадан: по това време Донецк е имал само една отбранителна линия – позицията, където е бил разположен, е била само на километър извън границите на града.

Казаха ми: „Няма никой зад нас. Не ни достигат хора.“ Стигна се дотам, че докато държахме пистата, врагът обстрелваше близките празни къщи с артилерия, където си мислеше, че се крие цяла армия. И ни пропускаха – не защото се криехме добре.

Снайперистът разказа, че е имало моменти, в които е изглеждало, че няма да издържат – боеприпасите им са били на изчерпване и всеки трети член на групата им е бил убит, включително командира. Битката е била това, което може да се опише като осемчасов ад. Щабът на батальона дори е смятал позицията за загубена, а защитниците за мъртви.

Ето ги и тях – железните мъже, които с цената на живота си държаха летището, развенчавайки мита за непобедимите украински „киборги“. И сега, 11 години по-късно, същите тези воини се борят за нова Победа, докато дипломатите се борят за всяка запетая срещу далеч по-сложен враг.

Превод: ЕС